Триатлон

Триатлон е вид хибриден спорт, включващ три последователни дисциплини за издръжливост. Въпреки, че съществуват много разновидности, най-популярната му форма включва плуване, колоездене и бягане, като няма прекъсване между тях. Триатлетите се стремят да постигнат най-добро общо време, а също така и такова в трите отделни дисциплини. Думата „триатлон“ произлиза от гръцките τρεις (три) и αθλος (състезания).

Видове триатлон

Видовете триатлон могат да се различават по дължина на всяка една от включените дисциплини, като според международните правила, те са съответно:

• Спринтова дистанция – 750 метра плуване, 20 километра колоездене и 5 километра бягане.

• Средна (стандартна) дистанция – съответно 1,5 км., 40 км. и 10 км.

• Дълга дистанция – плуване - 1,9 км., колоездене - 90 км. и бягане – 21,1км.

• Свръх дистанция – плуване – 3,9 км., колоездене – 190 км., бягане – пълна маратонска дължина от 42,2 километра.

Последната дистанция е позната още като Ironman (Железен човек) триатлон.

Преходните области между плуване и колоездене (Т1) и между колоездене и бягане (Т2) служат за съхранение на велосипедите и на останалите принадлежности, които се използват в следващата дисциплина. Времето прекарано в Т1 и Т2 се включва в общото време, като това означава, че състезателите трябва да действат изключително бързо, за да не губят ценните секунди. Именно по тази причина, тези междинни зони могат да се различават по големина в отделните състезания, което главно зависи от броя на участниците, с цел те да преминават през тях без излишно забавяне.

Естеството на триатлона е такова, че тук се изисква огромна издръжливост, която се постига с редовни тренировки, фокусирани върху всяка едно от трите дисциплини.

Спортът прави своя дебют на Олимпиада през 2000 година в Сидни, като тук дистанциите са – плуване - 1500 метра, колоездене - 40 километра и бягане – 10 километра.

Новите реалности пред триатлона

През 2021 година, поради множеството рестрикции, наложени заради Covid-19, се наложи провеждането на състезанията по триатлон да бъде много по-различно от познатото. Триатлонистите отново участват в трите дисциплини плуване, бягане и колоездене, но единствено плуването е това, което е реално. То се прави в басейн, до който са инсталирани пътечка за бягане и велоергометър за всеки от участниците и в действителност, самата надпревара в тези две дисциплини е “виртуална“, чрез използването на приложението Zwift. Самите състезатели бягат на пътеката или въртят на велоергометъра, а техни анимирани „аватари“ се изобразяват в компютърната графика и пресъздават виртуална реалност на триатлона.

Дистанциите, които се покриват са 200 метра плуване, 1000 метра бягане на пътечката и 3640 метра колоездене на велоергометъра. Всичко това се изпълнява в 3 тура, като първо е плуването, следвано от бързо обуване на маратонки и скачане върху пътечката, след което се преминава към колоезденето. Във втория тур първо е бягането, последвано от колоездене и плуване, като тази размяна се прави за да няма забавяне между уредите и басейна, в третия тур се повтаря последователността на втория и финалната линия е в басейна.

Всичко това е новост за всички триатлонисти и поставя по-големи предизвикателства пред тях и начина им на трениране. В няколко интервюта, някои от състезателите заявяват, че тук сякаш натоварването е по-голямо, и мускулите им отделят повече млечна киселина, защото кратките дистанции водят до много по-високо темпо на изпълнението, за да могат да са конкурентни на останалите състезатели. Като цяло, пулсът им е близък до този при спринтовете, а това е ново за тях, защото в класическите триатлони се тренира за продължителна издръжливост и се гони по-ниско темпо, за да може да се постигне енергийния баланс. Тук обаче тренировките им били главно по метода на високоинтензивните интервални тренировки, а бързината на смяната на уредите се оказва от ключово значение, защото цялото състезание приключва за около 10 минути за първите 1-2 места и до около минута допълнително за последните в класирането.