100 метра бягане с препятствия

100 метра бягане с препятствия е олимпийска лекоатлетическа дисциплина за жени (мъжкият вариант е 110 метра с препятствия). В продължение на дистанцията са разположени 10 препятствия на еднакво разстояние, които са с височина 83,8 сантиметра. Поставени са така, че при удар с лекоатлетките, препятствията да падат. Подобно на 100 метра спринт, тук също стартът се прави от блокчета.

История на дисциплината

За 100 метра бягане с препятствия, първото препятствие се поставя на 13 метра след стартовата линия. Следващите 9 са на разстояние 8,5 метра едно от друго, а от последното препятствие до финала има 10,5 метра.

Дисциплината е олимпийска от 1932 година, като до 1968 година се е бягало на 80 метра. От 1972 година, дистанцията е увеличена с 20 метра и до днес не е променяна. Най-бързите серии обикновено завършват с времена около 12,3 секунди. Що се отнася до световният рекорд, той вече 25 години не е подобряван и се държи от Йорданка Донкова (12,21 сек.). Постигнат е в Стара Загора през 1988 година, а средната скорост на нашата хърделистка е 29,48 километра в час или 8,19 метра в секунда.

100 метра бягане с препятствия е водеща дисциплина при жените още от началото на дамската лека атлетика след Първата Световна Война. Дистанцията и височината на препятствията силно варират в началото. Докато при мъжете винаги се е бягало на 110 метра, при жените са регистрирани цели осем различни дължини до 1926 година. Това са:

• 54,86 метра при височина на препятствията 75 сантиметра;

• 54,86 метра – 61 сантиметра;

• 59,44 метра – 75 сантиметра;

• 75,90 метра – 75 сантиметра;

• 91,44 метра – 75 сантиметра;

• 91,44 метра – 61 сантиметра;

• 109,73 метра – 75 сантиметра;

• 110 метра – 75 сантиметра.

По време на първото Световно първенство за жени, дистанцията е била 100 метра с препятствия, каквато е и днес.

От 1926 година до 1968 година, както споменахме по-рано, се е бягало на 80 метра, като препятствията са били 8, разположени на 8 метра едно от друго и са били с височина 76,2 сантиметра.

Точно както в мъжката дисциплина, до 1935 година атлетките са имали право да съборят до 3 от препятствията, след което биват дисквалифицирани. За да се постигне рекорд, който да бъде признат за официален, при бягането не е било позволено да се събори нито едно от препятствията. През 1935 година бива приета новата форма на препятствията, която вече е с форма на буквата L и значително намалява риска от сериозни контузии.

През 1949 година, дисциплината 80 метра с препятствия е включена в програмата за петобой при жените. 11 години по-късно, в някой експериментални състезания започва да се налага новата дистанция от 100 метра, а използваната височина на препятствията е 76,2 сантиметра. По време на Олимпиадата през 1968 година е взето решение да се бяга на 100 метра, при височина на препятствията 84 сантиметра. Първото Европейско първенство при тези характеристики на дисциплината е спечелено от Карин Балцер от ГДР. В модерният вариант на 100 метра има 2 допълнителни препятствия в сравнение с 80-те метра, които са на по-голямо разстояние едно от друго, но за сметка на това началната част от дистанцията е по-къса с 1,5 метра.

Крайъгълните камъни в 100 метра бягане с препятствия

• Първото официално време, което е било регистрирано при намаляването на височината на препятствията до 76,2 сантиметра е на Памела Килборн от Австралия, на 26 ноември 1961 година

• Първото официално регистрирано време със съвременната височина на препятствията (83,8 сантиметра) е 15,1 секунди – дело на Кони Патерсън от САЩ през 1966 година на 28 май

• Първият официален световен рекорд е 13,3 секунди и се държи от Карин Балцер от ГДР (от 20 юни 1969 година)

• Първата жена, която пада под 13 секунди отново е Карин Балцер – 12,9 секунди, постигнати на 5 септември 1969 година.

• Първата хърделистка, постигнала време под 12,5 секунди е Анелие Ерхард с нейните 12,3 секунди, постигнати на 20 юли 1973 година.

• Първата жена, която слиза под 12,30 при електронно изчисляване на резултата е Йорданка Донкова, постигнала през 1986 година 12,29 секунди на 17 август. Както споменахме по-рано, тя държи и рекордът в дисциплината от 12,21 секунди.

Най-успешните състезателки в 100 метра бягане с препятствия

• Шели Стрикланд – 2 пъти олимпийска шампионка през 1952 и 56-та година на 80-те метра

• Людмила Нарожиленко-Енгкуист – олимпийска шампионка от 1996 година, 2 пъти световна шампионка от 1991 и 1997 година

• Йорданка Донкова – олимпийска шампионка от 1988 година, бронзова медалистка от Олимпиадата през 1992

• Гейл Дивърс – трикратна световна шампионка от 1993, 1995 и 1999 година и сребърна медалистка от 1991 и 2001 година

• Сали Пиърсън – олимпийска шампионка от 2012 година и световен шампион от 2011 година.

Забележка: Сали Пиърсън и Людмила Нарожиленко-Енгкуист са единствените жени, които са печелили и олимпийското и световното злато в дисциплината.