Синдром на кубоидната кост при спортисти

Един от проблемите на ходилото, засягащ най-често спортисти, е синдромът на кубоидната кост. Познат още като сублуксация на кубоидната кост, този проблем е свързан с болка по външната странична част на глезена и засяга най-често атлети в спортовете свързани с бягане, танцьорите и балетистите.

Какви са причините за кубоидния синдром?

Най-често спортистите, които страдат от кубоиден синдром, започват да получават болка в ходилото, без да има някаква конкретна причина или травма. Кубоидния синдром обикновено се получава в следствие от хронично претоварване на ходилата в спортове като лека атлетика и балет, където има постоянно повтарящи се движения. В тези случаи с проблема са свързани мускулите стабилизиращи тази част на ходилото, като m. peroneus longus, намиращ се по външната част на подбедрицата. Така в резултата от постоянното и повтарящо се съкращаване на този мускул може да получи разместване на кубовидната кост от нормалното и положение.

Друга възможни причини за кубоидния синдром са различни остри травми, като навяхването на глезена. Най-често това са навяхвания на глезена, при който ходило се завърта в посока навътре и така се увреждат връзките в областта на кубоидната кост. Такъв тип травма може да се получи във всеки един спорт, но най-често се среща във футбола, баскетбола и тениса.

Симптоми и диагностика на синдрома на кубоидната кост

Най-характерния симптом на кубоидния синдром е болката по външната горна част на ходилото, засилваща се при ходене. Може също така да се наблюдава и оток и зачервяване в областта на глезена, като това е по-характерно за случаите свързани с навяхване или остра травма. В останалите случаи, когато се касае за хронично претоварване, зачервяването и отока може да са минимални и да има само болка при стъпване.

Поради множеството причини, които могат да доведат до болка в ходилото, диагностицирането понякога е трудно. Към това може да се добави и малката информация, която могат да ни дадат основните изследвания, като рентгенография, ЯМР и КТ. В много от случаите тези средства не дават конкретна информация за проблема, а по-скоро служат за отхвърляне на други причини за болката.
Важен момент при диагностицирането има изследването от лекар и търсенето на основните симптоми насочващи към проблема:

Болка: При притискане пациента усеща болка по външната горна част на ходилото, в областта на кубоидната кост. Много често пациентите накуцват и имат рязка болка при стъпване.

Нарушение в движенията: Пациентите с кубоиден синдром често имат болка при извиване на ходилото навътре и не могат да извършат това движение.

Щадене на крайника: Поради болката, която пациентите имат при стъпване върху земята, те често бързо прехвърлят тежестта върху другия крак. Така се получава накуцване, при което със засегнатия крак се стъпва внимателно.

Трябва да се знае, че няма конкретен тест, който да потвърди диагнозата, поради което опитността на спортния лекар е решаващ фактор.

Лечение на синдрома на кубоидната кост

След като се диагностицира проблема се търсят различни варианти за намаляване на болката и възстановяване. Те мога да включват:

Апаратна физиотерапия: Използват се различни физикални средства за облекчаване на болката и евентуалното възпаление като ултразвукова терапия, магнитолечение, електротерапия и др.

Мануални терапия: Извършват се от специалисти кинезитраепевти и могат да помогнат за бързото намаляване на болката и решаване на проблема.

Масаж: Използва се най-често в комбинация с другите лечебни средства и има за цел да облекчи болката, отока и да ускори възстановяването

Упражнения: Те са насочени най-вече към разтягане на m. peroneus longus и мускулите на прасеца, които пряко свързани с проблема.Към това се включват и различни упражнения за собствените мускули на ходилото и противодействие на мускулите дисбалнси в областта на долните крайници.

Ортези и тейпинг: Използват се различни ортези и тейпинг техники, чрез които се коригират различни проблеми в биомеханиката на ходилото, свързани с проблема.