Тенис комплекс Ролан Гарос

Стадион Ролан Гарос е тенис комплекс в Париж, който ежегодно е домакин на Откритото първенство на Франция (известно още като турнир Ролан Гарос), което е част от Големия шлем и се провежда в рамките на 2 седмици от май до юни. Това спортно съоръжение е построено през 1928 година, за да приеме домакинството на Франция, която защитава своята Купа Дейвис. Кръстено е Ролан Гарос на френският авиатор от Първата Световна Война, който е първият успял да прелети над Средиземно море, създал е картечницата за самолетите и сваля 5 вражески самолета, с което печели прозвището „Ас“.

На площ от около 85 декара, комплексът съдържа:

• Двадесет корта, 3 от които са под формата на стадиони с голям капацитет;

• Градините на Ролан Гарос;

• Голям ресторант и бар;

• ВИП и прес зони;

• Национален учебен тенис център;

• Тенизеум – мултимедиен музей на историята на тениса.

Игрална повърхност на кортовете

Повърхността на кортовете на стадион Ролан Гарос се определя като „червен клей“ (глина), но всъщност това е прах от бял варовик, оцветен с прах от натрошени тухли. Под 7,5-сантиметровият слой от порест варовик има 15-сантиметров пласт от вулканична скала, под нея има 0,91 метра пясък, а най-отдолу има бетонна плоча. Натрошените тухли матират варовика, като те се притискат към него с помощта на специални ролки и след това се намокря, за да може да стане максимално гладка повърхността. Процесът на валиране се повтаря по няколко пъти, за да се избегне получаването на пореста или хлъзгава повърхност. По време на турнирите, работниците изглаждат повърхността преди мачовете и между сетовете, като прекарват специални мрежести търмъци. Червеният клей е бил най-доброто решение за времето си при създаването на комплекс Ролан Гарос, тъй като естествената глина има изключително лош дренаж. Дори при най-лек дъжд, кортовете ставали неизползваеми за минимум 2-3 дни. Използвани са различни видове синтетична глина, но комбинацията между червена тухла и варовик е най-добрият вариант. И до днес съществуват различни варианти на червените глинени кортове, които се класифицират под общото наименование „Клей“. Според Винъс Уилямс, всички кортове с клей са с различни характеристики, но Ролан Гарос е най-добрият от всички.

Централен корт Филип Шатрие

Построен е през 1928 година и има капацитет 14840 зрители (намален е от 15166 заради изграждането на стаи за журналистите, от които коментират мачовете). Този стадион е известен просто като „Централният корт“ до 1998 година, когато е наименуван на дългогодишния президент на Френската Федерация по Тенис, който е с основна заслуга за връщането на този спорт в Летните олимпийски игри през 1988-ма. Четирите трибуни са наречени на „Четиримата мускетари“ на френския тенис – Жак Брюньон, Жан Боротра, Анри Коше и Рене Лакост, които доминират в мъжкия тенис през 20-те и 30-те години на ХХ век.

Когато Франция печели Купа Дейвис през 1927 година е решено да се построи нов стадион за тенис, където страната да защити титлата си. Оказва се, че Ролан Гарос носи късмет на французите, които задържат титлата до 1933 в свое владение. Основна заслуга за успехите на Франция са именно Четиримата мускетари. В тяхна чест има изграден паметник, намиращ се между корт №1 и Филип Шатрие. Също така, трофеят връчван на шампиона на сингъл при мъжете се нарича Купа на Мускетарите.

Корт Сюзан Ленглен

Първоначално е наричан корт „А“, като капацитетът му е 10068 зрители и е построен през 1994 година. Носи името на първата истинска тенис звезда при жените, която има 31 титли от големи турнири, включително 6 от Откритото първенство на Франция и 6 от Уимбълдън в периода между 1914 и 1926 година. Известна е като Божествената, а също и като Голямата дама на френския тенис. Печели също 2 златни олимпийски медала в Антверпен през 1920 година. Бронзов барелеф на Сюзан Ленглен от италианския склуптор Вито Тониани е разположен над входа на източния вход на стадиона. Трофеят, който се връчва всяка година победителката в сингъла за жени се нарича Купа Сюзан Ленглен в нейна чест.

Кортът разполага с подземна напоителна система, която е единствената по рода си и има за цел да контролира влажността на повърхността на настилката.

Корт №1

Наричан е Булринг, заради неговата кръгла форма, той е третият по големина в тенис комплекс Ролан Гарос. Определян е като любимият корт на сериозните тенис фенове, заради относително малките си размери (3800 места) и чувството за близост до мястото на действието. Корт №1 е ставал свидетел на не един и два епични сблъсъка, което му придава легендарен статут, въпреки че е построен през 1980 година. Това е и мястото на известният мач на „падащите панталони на Марат Сафин“, в който той се изправя срещу Феликс Мантила през 2004 година.

Тенисзеумът

Това е музеят на Френската Федерация по Тенис, който е проектиран от Бруно Моанар и е открит през май 2003 година. Помещава се в къщата на бившият домакин на стадион Ролан Гарос и включва мултимедиен център, мултимедийна библиотека, постоянни и временни изложби, които са посветени на тениса като цяло и в частност на Откритото първенство на Франция. Сред постоянните експонати са Купата на Мускетарите и Купа Сюзан Леглен, разкази и снимки от историята на Ролан Гарос, моделите на облеклата за турнира от самото му начало до днес, цялостна колекция от ракетите от 19-ти до 21-век, картини и други. В библиотеката могат да се намерят разнообразни книги, документи, информация и богата база данни с любопитни факти за мачовете, резюмета и много други, от 1928 до днес. Двуезичният мултимедиен център (на френски и английски) съдържа над 4000 часа видео материали, включително документални филми, интервюта с легендарни играчи и архивни кадри от 1897 година до днешни дни. Обиколката на музея е всеки ден, като в 11 и в 15 часа тя е на английски, а в останалите часове е на френски. По време на Откритото първенство на Франция, притежателите на билети за мачовете могат да посетят Тенисзеума безплатно.