Начало Спорт Спортна медицина Спортни травми и заболявания Травми на главата, гръбначния стълб и периферните нерви Травматично увреждане на брахиалния плексус в спорта

Травматично увреждане на брахиалния плексус в спорта

Травматично увреждане на брахиалния плексус в спорта - изображение

Една от травмите съпътстваща екстремните и контактните спортове е травматичното увреждане на брахиалния плексус. Тя се получава най-често вследствие на сблъсък между двама играчи или падане, при което се увреждат нервните структури в областта на врата и рамото, наречени раменен сплит или брахиален плексус (plexus brachialis). Травмите на брахиалния плексус са най-характерни за американския футбол, бойните, екстремните и моторните спортове.

Какво представлява травматичното увреждане на брахиалния плексус и как се получава?

Брахиален плексусБрахиалният плексус е анатомична структура, която се образува от излизащите от гръбначния мозък нерви на ниво от пети шиен до първи гръден прешлени (C5-Th1). Нарича се плексус или сплит поради това, че след като нервите излязат от гръбначния стълб, те се събират (сплитат), след което слизайки надолу се разделят отново, формирайки нервите на ръката. Вследствие на рязко извиване на главата на страни или падане върху рамото, брахиалния плексус може да се преразтегне, а нервите, който го образуват, да се увредят. Така в зависимост от степента на увредата и частта от плексуса, която се засяга, се наблюдават специфични неврологични симптоми свързани с двигателни и сетивни нарушения в определени части на ръката.

Степени на увреждане на брахиалния плексус

  • I степен (Невропраксия) - Най-леката степен, при която няма увреда на нервните влакна, но се нарушава нервната проводимост за кратък период от време
  • II степен (Аксонотмезис) - Има прекъсване на аксоните, но е запазена обвивката на нерва.
  • III степен (Невотмезис) - Налице е пълно разкъсване на нервите

Симптоми при травматично увреждане на брахиалния плексус

Независимо от степента на увредата и нейната локализация, първоначално всеки спортист изпитва внезапна силна пареща болка и различна степен на изтръпване или липса на сетивност в ръката. В последствие, ако травмата е сериозна, може да се наблюдават двигателни и сетивни нарушения, свързани с увредената части от брахиалния плексус.

Първоначални симптоми

  • Изгарящо подобно на ток усещане от врата до китката
  • Изтръпване на ръката и слабост в мускулите
  • При по-леки травми изтръпването преминава до няколко минути, а при по тежките може да се задържи повече време
  • Понякога може да има чувство на парене в определени части на ръката

Специфични симптоми 

НивоДвигателни нарушенияСетивни нарушения
C5-C6Абдукция на рамото
Флексия на рамото
Флексия в лакътя
Екстензия в китката
Външна част на горния крайник,
1ви и 2ри пръст
C5,C6,C7Абдукция на рамото
Флексия на рамото
Флексия в лакътя
Екстензия в лакътя
Екстензия в китката
Екстензия на пръсти
Екстензия на палеца
Външна част на горен крайник,
1ви, 2ри и 3ти пръст
C8-Th1Флексия на китка
Флексия на пръсти
Екстензия на пръсти
Флексия на палеца
Екстензия на палеца
Вътрешна част на ръката, 4ти 5ти пръст
C5-Th1

Целият свободен горен крайник, понякога и  лопатката

Цялата предмишница, цялата длан и външната част на ръката 

 

Дерматом

Диагностика на травматично увреждане на брахиалния плексус

За да се направи диагностика се прави пълен клиничен преглед при специалист невролог.
При клиничния преглед могат да се направят различни диагностични тестове за установяване на сензорен и двигателен дефицит, а също така изследвания като ЕМГ (електромиография). Допълнително може да се изиска и рентгенография за изключване на фрактури на шийните прешлени.

Лечение на травматично увреждане на брахиалния плексус

Продължителността на лечението е пряко свързана със степента на увредата и тежестта на неврологичните симптоми. В по-леките случаи симптомите могат да отшумят веднага след травмата или да се задържат само няколко дни. В по-тежките случаи, когато има значителна увреда на нервите от II и III степен, се наблюдават парези и парализи, които изискват месеци на лечение, а при тежките могат да бъдат и необратими.

  • I степен - Възстановяването на сетивността и моторната функция извиква от няколко минути до няколко дни. 
  • II степен - Възстановяването може да изисква няколко седмици, което е свързано с бавното възстановяване на нервната тъкан.
  • III степен - При тази степен уврежданията може да са необратими или да се изисква година за възстановяването им. В повечето случаи, за да се възстановят такива увреждания е необходима хирургична намеса. 

Първоначално лечение - В първите няколко дни се препоръчва да се спазват принципите свързани с предпазване от допълнителни увреждания, намаляване на болката и туширане на възпалителните процеси.

  • Покой - След травма на брахиалния плексус трябва да се преустанови игра и да се избягват движения, които са свързани с преразтягане в областта на врата и рамото.
  • Лед - Може да приложи компрес с лед в областта на врата с цел намаляване на болката и спиране на възпалението. Използва се плик с лед увит във влажна кърпа за 10-15 мин., няколко пъти дневно
  • Медикаментозно лечение - За намаляване на отока и болката могат да се използват нестероидни противовъзпалителни средства НСПВС, като ибупрофен, диклофенак, кетопрофен и др.

Рехабилитационни процедури - След отшумяване на острите симптоми постепенно се включват и различни рехабилитационни процедури, които имат за цел да възстановят максимално бързо спортиста и да го върнат в игра.

Кинезитерапия - Поради риск от допълнителни увреди в началото упражненията са щадящи и в легално положение. Започва се с леки упражнения за поддържане обема на движение в шийния дял, които трябва да се изпълняват в бавен темп и да не предизвикват болка. В последствие могат да се включат изометрични упражнения (само с контракция на мускулите) за врата, като срещу съответното движение се прилага съпротивление с ръка. Когато болката и неврологичните симптоми намалеят се включват и упражнения за горните крайници. При по-сериозни травми, когато са налице парези, се използва аналитична гимнастика и допълнителни методики като ПНМУ (проприоцептивно нервно-мускулно улесняване).

Физиотерапия - Физиотерапията цели да подобри нервната проводимост, да стимулира мускулите и подпомогне възстановителните процеси в увредената част.

Физиотерапията може да включва:

Масаж - Прави се преди кинезитерапевтичните процедури и има за цел да подобри кръво и лимфообращението, храненето на тъканите и мускулната реинервация.

Оперативно лечение - При тежки увреди с доказано прекъсване на нервната структури, може да се препоръча оперативна интервенция, която да възстанови увредената част.

Още по темата:

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияЛеченияСпортЛайфстайлИнтервютаСпециалистиМедицински изследванияИсторияЛюбопитноНовиниАлтернативна медицинаКлинични пътекиПсихологияОрганизацииЗдравни съветиЗаведенияБотаникаНормативни актовеАнкети