Травма на метакарпофалангеалните стави при спортисти (нараняване на кокалчетата на ръката)

Много често в бойните спортове се получават травми в областта на метакарпофалангеалните стави, познати още като нараняване на кокалчетата на ръката. Те се срещат най-често в спортовете като бокс, кикбокс, карате и се характеризират както с външни наранявания, така и с увреда на подлежащите тъкани - сухожилия, връзки и ставна капсула.

Какво представлява травмата на метакарпофалангеалните стави и как се получава?

При сгъване на ръката в юмрук, в горната й част се образуват характерни костни издатини, наричани популярно "кокалчетата". Те се образуват от главите на метакарпалните кости (костите на дланта), които се свърват ставно с пръстите на ръката, а самите стави се наричат метакарпофалангеални. Поради това че с тази повърхност на юмрука се извършват удари в бойните спортове, много често тя се наранява и травмира, като най-често се засягат ставите на показалеца и средния пръст. В зависимост от степента на травмата могат да са налице рани, контузии, кръвоизливи, разкъсване на връзки и ставна капсула.

Много често при травма на метакарпофалангеалните стави се разкъсва тъканта придържаща сухожилието разгъващо съответния пръст. В западната литература това състояние се нарича boxer's knuckle (боксьорско кокалче) и е свързано най-често с болка и изместване на сухожилието разгъващо средния пръст. Разкъсването на тъканта придържаща сухожилието може да се получи и на по-късен етап, вследствие на възпалителен процес в областта на ставата. Най-честата причина за травмата в областта на метакарпофалангеалните стави при спортисти са директните удари, характерни за спортове като бокса. При не спортисти тази травма се получава при удар в стена или друг твърд предмет.

Симптоми при травма на метакарпофалангеалните стави

Симптомите са свързани със степента на увредата и засегнатите структури. При по-леките случаи няма разкъсване на ставната капсула, а само контузия на ставата и симптомите са свързани най-вече с болка, оток и зачервяване. В по-тежките може да има разкъсване на връзки и ставната капсула, което да е свързано нарушаване на биомеханиката и движенията на пръстите.

Най-чести симптоми

• Болка в областта на метакарпофалангеалните стави
• Подуване, зачервяване и кръвоизлив на мястото на увредата
• Затруднено разгъване на пръстите
• Изместване на екстензорното сухожилието при разгъване на пръстите

Диагностика при травма на метакарпофалангеалните стави

Диагностицирането на травмата на метакарпофалангеалните стави е на базата на клиничните симптоми и рентгенографското изследване. При прегледа се установява наличието на мекотъканни увреди като контузия, навяхване, разкъсване на ставни връзки и капсула, а рентгеновата снимка показва евентуални фрактури. Много често при боксьорите травмата на метакарпофалангеалните стави е съчетана с фрактура на втората или третата метакарпални кости.

Лечение при травма на метакарпофалангеалните стави

При остра травма в областта на метакарпалните стави, първоначално е добре да се постави торбичка лед увита в кърпа, върху горната част на китките, за 10-15 мин., няколко пъти дневно. Крайникът е добре да се държи на по-високо от нивото на сърцето, за да се намали отокът, а при наличието на открити рани те да се почистят и ръката да се превърже. За болката и намаляване на възпалението могат да се предпишат нестероидни противовъзпалителни средства.

Ако прегледът покаже, че няма сериозни травми и разкъсвания на връзки, се предприема консервативно лечение, което е свързвано с временно имобилизиране на ръката за период от няколко седмици и възстановителни процедури. Имобилизацията може да се направи чрез ортеза или тейп, с цел при рехабилитационните процедури те да се свалят.
При наличие на увреда на връзки и изместване на сухожилието при разгъване на пръстите, най-често в спорта се предприема оперативно лечение. То цели възстановяване на тъканите придържащи сухожилието на мястото му и впоследствие възвръщане на пълния обем на движение. След операцията по възстановяване, ръката се имобилизира и поставя в ортеза или шина, с цел избягване на травми.

Рехабилитация и възстановяване

Независимо дали се предприема консервативно или оперативно лечение, е нужно да се направят рехабилитационни процедури с цел пълното и бързо възстановяване. В началото се използват упражнения целящи поддържане на обема на движение в областта на ръката, като впоследствие се работи за възстановяване на пълния обем. От физиотерапевтичните процедури могат да се използват ултразвукова терапия, криотерапия, топлинни процедури, балнеолечение и др. Обикновено пълно възстановяване на обема на движение се постига до след 4 месеца след травмата.

Профилактика на травми на метакарпофалангеалните стави

За профилактиката на подобни травми, трябва да се обърне особено внимание на техниката на удар, начина на тренировка и предпазните средства. При боксьорите от голяма важност е правилното поставяне на предпазните бинтове на ръцете, качествените боксьорските ръкавици и постоянния лекарски контрол. Важно е да се тренира винаги с предпазна екипировка и да следи за точното изпълнение на техниката на удар. За предотвратяването на наранявания се използват специални силиконови протектори за външната и вътрешната част на ръката, които целят омекотяването на удара и намаляване на прекомерното свиване на пръстите.