Начало Спорт Спортна медицина Спортни травми и заболявания Травми на костите Счупвания в областта на китката, дланта и пръстите при спортисти

Счупвания в областта на китката, дланта и пръстите при спортисти

Счупвания в областта на китката, дланта и пръстите при спортисти - изображение

При много от спортовете ръцете играят ключова роля при изпълнението на удари, хващания, хвърляния, поради което счупванията в областта на китката, дланта и пръстите могат да изкарат спортиста за дълго от игра. Най-често такива травми се получават в спортове като бокс, волейбол, футбол, водни ски и моторните спортове.

Причини за счупвания в областта на китката, дланта и пръстите при спортисти 

  • Падане върху отведена ръка
  • Директен удар в областта на ръката
  • Катастрофи в моторните спортове
  • Удари в бокса с неправилна техника или лоша екипировка
  • Притискане или премазване на ръката 

Най-чести счупвания в областта на китката, дланта и пръстите при спортисти

Счупване ладиевидната кост

Фрактура на ладиевидната костЛадиевидната кост е една от често счупваните кости при спорт. Тя една от осемте кости на китката, намираща се в областта зад палеца и контактуваща с лъчевата кост. Механизмът на получаване на травмата най-често e свързан с падане върху отведена в страни ръка и по-рядко с директен удар в областта на китката. При спортистите често се случва да не обръщат внимание на болката в китката и така проблемът да се диагностицира късно. Освен това болката може да се сметне за разтежение или друг вид травма на китката, което допълнително да забави адекватното лечение.

Счупване на метакарпални кости

Счупване на метакарпални костиКостите на предкитката са 5 на брой и се намират в областта на дланта. Най-често метакарпалните кости се пукват или счупват при директен удар или падане. Често такава травма получават боксьорите при неправилна техника на удар или недобре поставени бинтове. Така при удар със свита в юмрук ръка могат да се засегнат една или няколко от костите на предкитката. В западната литература счупването на метакарпалните кости на 4тия и 5я пръст се отбелязва като боксьорска фрактура (Boxer's fracture), а тази на палеца като фрактура на Бенет (Bennett's fracture). Фрактурата на Бенет е най-често срещана при боксьорите и е свързана със счупване и луксация в основата на първата метакарпална кост.

Счупване на фалангите на пръстите

Счупване на фалангиВсеки един от пръстите, с изключение на палеца, се състои от три костици наречени фаланги свързани помежду си чрез стави. Само палецът се състои от две фаланги. Фрактурите на фалангите на пръстите в спорта са по-рядко срещани от изкълчванията им, но могат да доведат до сериозна травма, поради засягане на фините движения на ръката. Те се получават най-често при тежки падания, силен удар с топка или неправилна техника в спортове като водни ски. В зависимост от степента може да е налице пукване, цялостно счупване или раздробяване на една или няколко фаланги. Счупванията на пръстите са много болезнени и свързани със значителни деформации.

Симптоми при счупване на костите на китката, дланта и пръстите

В областта на счупването се наблюдава оток, кръвоизлив и деформация. Мястото е силно болезнено, а движенията са почти невъзможни. При по-сериозните фрактури е налице значително разместване на костите, деформация и хрущящ звук. При някои по-леки фрактури, когато има само пукване на костта, може да не са налице всички симптоми и да няма явна деформация, което да затрудни диагностиката.

Диагностика при счупване на костите на китката, дланта и пръстите

За диагностициране на счупването се използва рентгенографско изследване. Прави се снимка, на която се вижда наличието на фрактури (счупвания) и фисури (пуквания) и степента на разместване на фрагментите, ако има такова. Понякога фрактурите на костите на китката са трудни за диагностициране и затова е задължително да се направи рентгенова снимка, за да се разграничат от заболявания като артрит, синдром на карпалния тунел, навяхвания и др.

Лечение при счупване на костите на китката, дланта и пръстите 

Първоначалното лечение е свързано с оказване на първа помощ, чрез поставяне на лед, локално обезболяване и транспортиране до лечебно заведение. Там се прави рентгенография и се установява степента и вида на фрактурата. В зависимост от това дали има костни фрагменти и до колко счупването има склонност към разместване, се преценява дали да се прибегне към консервативно или оперативно лечение. Консервативното лечение обикновено включва репозиция(наместване) и имобилизиране за период от няколко седмици , а оперативното е свързано с кръвно наместване и фиксиране с помощта на игли, планки и винтове.

Счупване на ладиевидната кост - Лечението на счупването на ладиевидната кост е свързано с гипсова имобилизация, обхващаща ръката от дланта до лакътя, за продължителен период време (1,5 до 4-6 месеца). Ако гипсовата превръзка се разхлаби, омекне или повреди, тя се заменя с нова. Колкото по-късно е диагностицирано счупването, толкова периодът за възстановяване се увеличава. Ако консервативното лечение не даде добър резултат и спортистът не може да се възстанови, се преминава към оперативно лечение.

Боксьорска фрактура - Ако костите на дланта не са значително разместени и няма фрагменти, те се наместват и ръката се имобилизира с гипсова шина. Периодът за имобилизация е около 3-4 седмици, след което се гипсът се маха и се прилага физиотерапия и рехабилитация. Ако костите на предкитката са значително разместени или фрагментирани, може да се наложи оперативно наместване и фиксиране чрез игли, планки, винтове и др.

Фрактура на Бенет - Прави се наместване и имобилизация на първата метакарпална кост за период не по-малко от 4-5 седмици. Поради вероятността от разместване може да се наложи допълнително фиксиране чрез две Киршнерови игли, минаващи през първата и втората метакарпални кости.

Счупване на фалангите на пръстите - В зависимост от тежестта на счупването се предприемат различни мерки за лечение. В по-леките случаи счупения пръст се фиксира към съседния здрав за няколко седмици. При по-сериозните счупвания се прави гипсова имобилизация или оперативно наместване.

Рехабилитация и възстановяване при счупване на костите на китката, дланта и пръстите 

През периода на имобилизация спортистите трябва да тренират и поддържат форма като внимават за имобилизиращата превръзка. Активното възстановяване започва след свалянето на гипса, като в началото се използват леки активни движения и масаж, с цел раздвижване на ставите и възстановяване на мускулатурата. В последствие упражненията се увеличават и се работи за сила и възстановяване на пълния обем на движение в засегнатите стави. От физиотерапевтичните процедури могат да се използват криотерапия, TENS, ултразвукова терапия, интерферентен ток и др. Връщането към тренировъчна дейност трябва да е не по-рано от 1,5-2 месеца след свалянето на имобилизация.

Още по темата:

4.5, 2 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияСпортЛеченияМедицински изследванияЗдравни съветиЛюбопитноНовиниАлтернативна медицинаКлинични пътекиБотаникаОрганизацииИсторияНормативни актовеСпециалистиЗаведенияЛайфстайлАнкетиСнимкиЗдравни проблемиХранене при...РецептиЕ-тата в хранитеПсихологияИнтервюта