Травми в ските

от 08 ное 2013г.

Ски индустрията прави зимните спортове все по-достъпни за хората, но с това расте и броя на травмите в ските. Макар ски съоръженията, ски обувките, механизмите на ските и пистите да са все по-безопасни и модерни, високата скорост и сложните маневри предполагат много и различни травми на опорно-двигателния апарат. Механизмите на получаване на травма са свързани най-вече с падане, загуба на равновесие, сблъсък между двама скиори или твърдо приземяване след скок. По отношение на локализацията си, травми могат да се получат на всяка част от тялото, но най-често страдат коленете и раменния пояс.

Травми на долните крайници

Има много фактори, които имат отношение към получаването на травми на долните крайници при ски. От една страна това са ски пистите и съоръженията за ски, а от друга подготовката, вниманието и екипировката на самите скиори. Много често поради нервности по пистата може да се получат различни травми вследствие на падания или сътресението, което понася ставно-мускулния апарат при спускане или спиране. С развитието на технологиите дизайнът на ски обувките включва все по-голяма защита на глезените, както и по-модерни системи на ски автоматите.

Разкъсване на кръстни връзки на коляното - Една от най-честите и сериозни травми в ските е скъсването на кръстни връзки. Увреждане на предната кръстна връзка (ACL) може да е причина за края на кариерата на всеки скиор, ако не се диагностицира и лекува адекватно. Увреждания на кръстните връзки се получават най-често при сблъсък, падане назад с външна ротация в коляното или рязко спиране на пистата. Травмата може да се получи и при сблъсък между двама скиори. Много често увреждането на ставните връзки е съчетано и с разкъсване на менискус или колатерални връзки.

Увреждане на медиалните колатерални връзки на коляното - Най-често колатрелните връзки на коляното се увреждат вследствие от падане или пренатоварване на връзките в позиция със свити навътре колена. Това е често използвана позиция в ските, когато те сключват остър ъгъл напред при спускане. Скъсване на медиален колатерален лигамен може да се получи и при удар от друг скиор странично в коляното.

Разкъсване на менискус - Най-честия механизмът на разкъсване на менискус е подобен на другите травми в коляното - ротация на коляното с фиксирана подбедрица. За да се получи травма на менискус не нужно да има голяма сила или тежко падане, а понякога травми се получават и при по-рязко спиране или навяхване в коляното. В някои от случаите разкъсването на менискус остава скрито, а единствения симптоми са болка в коляно при изкачване на стълби и блокиране на коляното. Поради тази причина при продължаваща повече от седмица болка в коляното трябва да се направи обстоен преглед за уточняване на причината й.

Фрактури на подбедрицата - Едни от най-честите фрактури на долния крайник при ските са тези на подбедрицата. Те се получават най-често при лошо приземяване, сблъсък или тежко падане и могат да бъдат съчетани с други травми на долните крайници. При по-тежки падания, освен костите на подбедрицата може да се получи и фрактура на шийката на бедрената кост.

Навяхване на глезена - Навяхванията на глезена при ски не са толкова чести, както контузиите на колената, поради дизайна на скиорските обувки, който дават опора на глезена. В миналото обувките за ски са били направени от кожа и травмите на глезените са били значително повече.

Травми на горните крайници

Поради използването на по-нови и качествени материали в ски оборудването, травмите в ските имат тенденция да се изместват в посока към горната половина на тялото. Това е така, защото при евентуално падане, рефлекторно човек се опитва да се предпази като слага ръцете за опора. Ако силата е достатъчно голяма, това може да доведе до навяхвания, разтежение или фрактура на някоя от костите на ръката.

Фрактури и навяхвания в областта на китката, дланта и пръстите - Най-често в ските се получава фрактура или навяхване в областта на китката. Механизма на тази травма е свързан с падане, при което скиорът се опитва да се подпре на една от ръцете си. При това в зависимост от силата може да се получи навяхване на китката или фрактура на ладиевидната кост.

Фрактури в областта на предмишницата - Механизмът на получаване на тези фрактури е най-често същият както при счупванията в китката и свързан с падане върху отведена ръка. При това се получава фрактура на радиуса на типично място, позната още като фрактура на Колес.

Скиорски палец - Термин използван в западната литература отбелязващ увреждане на улнарния колатерален лигамент в областта на метакарпофалангиалната става на палеца. Тази травма е наречена "скиорски палец", поради това че се среща най-често при скиори вследствие от падането им с щека в ръка. Не лекуването на проблема може да доведе до усложнения свързани със захвата и стабилността на палеца.

Травми в областта на рамото - Травмите на рамото при ски са сравнително чести и се получават най-вече при падане с отведена ръка в положение на външна ротация. При това в зависимост от силата може да се получи навяхване, изкълчване в областта на раменната става, а при по голяма сила на удара и фрактура на шийката на раменната кост.

Изкълчване на акромиоклавикуларната става - акромиоклавикуларната става свързва ключицата с акромиалния израстък на лопатката и ги поддържа свързани посредством няколко сухожилия. При директен удар вследствие на падане или сблъсък, тези сухожилия може частично или напълно да се разкъсат, което да доведе до разместване на ключицата спрямо лопатката и нарушаване на функцията на рамото. Понякога това състояние трудно може да се разграничи от фрактура в латералния (външния) край на ключицата.

Фрактура на ключицата - Най-често фрактура на ключицата при ски се получава при падане върху рамото или отведена ръка. Състоянието е свързано със силна болка и деформация в областта на ключицата, като в по-тежките случи може да изисква оперативно лечение.

Още по темата: