Удавяне при спортисти

Един от инцидентите, които настъпват в спорта и могат да завършат фатално е именно удавянето. При това състояние настъпват електролитни нарушения, нарушават се регулаторните механизми, които поддържат функциите на хомеостазата и на важните органи и системи в човешкия организъм. Удавянето може да бъде улеснено от употребата на алкохол и наркотици, също така предразполагащи фактори са диабетът, епилепсията, и заболяванията на сърдечно-съдовата система.

При същинското удавяне тялото и главата на пострадалия са под водата, поради това се блокира външното дишане. Поради високата концентрация на въглероден диоксид в кръвта се предизвикват двигателни смущения и некоординирани движения. Непроизволното дишане под водата се предизвиква от голямото количество на въглероден диоксид и на намаленото количество на кислород в кръвта. По този начин чрез непроизволното дишане попада вода в трахеята, бронхите и алвеолите.

Когато удавянето е с морска вода в белите дробове навлизат соли като натриев хлорид NaCl, а от кръвоносните съдове на белите дробове се отделят плазмени белтъци. След спирането на дишането настъпва и спиране на сърдечната дейност, това се случва след 3 до 30 минути. Скоростта на удавянето зависи от температурата на водата, състоянието на организма и др.

Когато удавянето настъпи в сладководни води поради навлизането им през белодробните кръвоносни съдове в кръвта, тя се разрежда. При това състояние настъпва хемолиза, понижава се концентрацията на натриеви йони, намалява количеството на кислород в тъканите, а това предизвиква асистолия (спиране на сърдечната дейност), преди да е спряло окончателно дишането. При удавянето със сладководни води смъртта настъпва от 2 до 10 минути. Когато температурата на водата е по-ниска, шансовете за спасяване на удавника са по-големи.

Клинична картина при същинското удавяне: При пострадалите се развива белодробен оток, получават се застойни явления в големия и малкия кръг на кръвообращение, външният им вид е виолетово-син, поради настъпилата хипоксия.

Борбата за живот продължава до около 10 минути, докато не се изтощят силите на организма.

Има три постепенни и последователни фази на умиране при удавяне:

• Преагонална фаза: В тази фаза се нарушава функцията на централна нервна система, съзнанието е замъглено, кожата става бледа и цианотична, дишането е повърхностно, пулсът е лек и едва се напипва.

• Агонална фаза: Във втората фаза липсват рефлекси и има загуба на съзнание, пулсът отново е слаб и едва доловим, дишането е аритмично и гърчово, зеничните рефлекси липсват.

• Фаза на клинична смърт: Липсва дишане, сърдечна дейност, но все още е запазена биоелектричната активност на кората на главния мозък. Зениците са разширени, получават се клонични и тонични гърчове. Тази фаза трае около 5 минути.

Биологичната смърт настъпва тогава, когато се опитвате да съживите пострадалия, но опитите са безполезни. Признаците за биологична смърт са: восъчнобяла кожа, потъмнена очна роговица, разширени зеници, ниска телесна температура, крайниците са втвърдени и липсва биоелектрична активност на главния мозък.

Асфиксично удавяне настъпва в резултат от спазъма на ларинкса, последван от спиране на дишането. Причината за това е рефлекторното дразнене на ларинкса от попадналата вода или от силната уплаха още преди да е попаднала вода в трахеята. При него след спирането на дишането спира и кръвообращението, в белите дробове не е нахлула вода, но в алвеолите и горните дихателни пътища се образува пяна.

Синкопно удавяне: При синкопното удавяне има рефлекторно спиране на сърдечната дейност в резултат от страх и остро студово дразнене. Удавниците са бледи поради спазъма на кожните кръвоносни съдове, а дихателните пътища са напълно свободни.

При асфиксичното и синкопно удавяне няма предварителна борба, поради това няма отделни фази на умиране. Удавникът изпада в клинична смърт и потъва направо на дъното. При по-ниска температура се удължава времето на клинична.