Национален център по водни спортове Пекин

Националният център по водни спортове в Пекин е построен по протежението на националния стадион на Китай и приема плувните състезания от Летните олимпийски игри през 2008 година. Псевдонимът на съоръжението е Водният куб, въпреки че формата му е по-скоро на паралелепипед. Първата копка е направена на 24 декември 2003 година, а откриването му е на 28 януари 2008 година. Плувният център е известен с това, че в него бяха подобрени цели 25 световни рекорда по време на Олимпиадата.

Веднага след игрите, интериорът е променен частично, като за това са вложени 200 милиона юана. Сега половината от интериорът е превърнат във воден парк, а официалното му повторно откриване е на 8 август 2010 година.

Архитектурен план

През юли 2003 година, дизайнът на Водният куб е избран измежду 10 предложения в международен конкурс за проект на центъра за водни спортове. Той е конструиран и реализиран от консорциум между австралийска и китайска инженерингова група. Дизайнът е плод на усещането на този екип, като китайците виждат куба като символ на тяхната култура и умело го съчетават със стадиона Птиче гнездо, докато австралийците създават идеята за покриване на куба с мехурчета, символизиращи водата.

Цялата конструкция на водният комплекс е изградена от пространствена рама от стомана, като тя е най-голямата „облечена“ структура в света, с нейните 100 000 квадратни метра площ. Самите плочки създаващи илюзията за мехурчета са с дебелина от само 2 милиметра, като те позволяват да навлиза повече светлина и топлина в сравнение с обикновеното стъкло, което от своя страна води до намаляване на разходите за енергия с 30%.

Конструктивната система е много сложна, като през цялото време архитектите са наблюдавали сапунени мехурчета, за да изучат тяхната подредба. С помощта на геометрията на Уеърд-Фелън е установено, че най-добрият ъгъл на дъгата на плочките е 109,5 градуса. Така са изработени 4000 плочки, като някой от тях имат диаметър над 9 метра. Размерите им не са еднакви, като за стените са използвани 15 различни диаметъра, за покрива 7.

По време на Олимпиадата, капацитетът на Пекинският национален център за водни спортове е 17000 места, като той е редуциран до 7000 след игрите. Общата площ на сградата е 32000 квадратни метра, а заедно с прилежащите и площи тя достига до 65000 м². Водният куб както споменахме не е истински куб, като основите му са 178 на 178 метра, но височината му е 31 метра. Популярността на съоръжението доведе до това, че много китайски сгради се сдобиха с такива фасади. Интересното тук е, че плочките могат да светят в различни цветове, подобно на облицовката на стадиона на Байерн Мюнхен, Алианц Арена, но тук нюансите са много повече, а не само бяло, синьо и червено.

По време на олимпийските игри

Водният център бе домакин на състезанията по плуване, скокове във вода и синхронно плуване по време на игрите. Първоначално е планирано и надпреварата по водна топка да се проведе тук, но в последствие е преместена във Йънг Тунг Нататориум.

Много хора вярват, че олимпийският басейн на Водния куб е най-бързият в света, като всъщност има основание за създаването на тази теория. Той е по-дълбок с 1,314 метра от повечето от останалите басейни, което води до разсейване на вълните до дъното и така има по-малко сътресение за плувците. Басейнът също така разполага с перфорирани улуци в своя борд, като те поемат също от ударната сила на вълните.

Публиката и зрителите видяха 25 подобрени световни рекорда, но всички те бяха постигнати от състезатели, които са използвали суперхлъзгащ бански костюм, който бе забранен през 2010 година от Международната Федерация по Плувни Спортове.