Фет байк
Фет байкът е една от последните модни течения в колоезденето и по-специално в планинското такова, като този велосипед разполага с много по-дебели гуми от стандартния маунтин байк, обикновено 97 мм в диаметър или дори повече, докато каплите им са над 66 мм широки. Всичко това има за цел с този велосипед да може да се преминава през меки и нестабилни терени като сняг, пясък, кал и ситен чакъл, тъй като гумите му създават много ниско налягане върху земята. Понякога, фет байковете биват наричани и колела за сняг, тъй като са единствените, които реално могат да бъдат карани по снежните писти, в истинския смисъл на думата.
Развитие на фет байковете
Въпреки, че вероятно по-ранни версии на велосипеди с по-широки гуми датират от началото на ХХ век, първите съвременни версии се появяват през 80-те му години. Един от първите примери за това е триколесния фет байк с гуми в редица, създаден от френския колоездач Жан Но, предназначен за пътуване в пустинята. Той тества своето изобретение от Зиндер в Нигер до Таманрасет в Алжир, а по-късно подобрява своя велосипед и преминава през цялата пустиня Сахара, с дебели гуми, които са прототип на Мишлен.
В края на 80-те години, създатели на рамки за велосипеди в Аляска започват да експериментират с нестандартни компоненти и конфигурации, предназначени за постигане на по-голяма контактна повърхност на гумата върху снега. Стив Бейкър от фирмата „Ледоходни велосипеди“ в Анкъридж, стига още по-далече от Жан Но, като заварява две и дори три капли една за друга и създава специални вилки и рамки, за да може да ги постави в тях. През 1989 година, Дан Бул, Марк Фрисланд, Роджър Коуълс и Лес Мац, преминават с такъв велосипед целия маршрут на легендарното състезание с кучета впрягове Идитарод, който е с дължина 1600 километра.
Едновременно с това, в Ню Мексико, Рей Молина поръчва на компанията Ремолино 79 милиметрови капли и 89 милиметрови гуми за тях, както рамки за велосипеди, които да могат да поберат тези широки гуми. Тези колела, той използва за неговия бизнес, свързан с екскурзии из меките пясъци на дюните и потоците в Мексико и югозападната част на САЩ.
През 1999 година, по време на изложение в Лас Вегас, Молина се среща с производителите на ледоходните велосипеди Джон Евингсън и с Марк Гронвалд и започват да си сътрудничат, за да усъвършенстват фат байка. Евингсън и Гронвалд внасят в Аляска гумите от Молина, като започват да създават велосипедни рамки, които да могат да ги побират. Гронвалд измисля и новата марка през 2001 година, с която тези велосипеди са известни и днес – „Фат байк“. След доста претърпени усъвършенствания, през 2011 година, фет байковете се сдобиват вече с пълна гама от предавки, като по това вече не отстъпват на стандартните маунтин байкове. Още от 2000 година, байковете на Евингсън са използвани за състезания по маршрута на Идитарод, като през тази година е поставен и рекорда на трасето от Майк Куриак от Колорадо.
Още по темата:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА