Най-добрите 5 европейски дестинации за планинско колоездене през зимата

Колкото и да обичаме нашите планини, през зимата те не са от най-приятните места за практикуване на маунтинбайкинг поради снега. За щастие, само на няколко часа път с автомобил или със самолет, има дестинации, в които зимното слънце е по-топло и като цяло климатът е подходящ за практикуване на любимия спорт. Вижте кои са петте дестинации, които бих ви препоръчал, за да се насладите на планинското колоездене и през зимата:

Финале, Италия

Разположен в сърцето на италианската Ривиера, Финале бързо набира популярност като една от най-добрите дестинации за планински спускания в Европа, предлагаща огромна мрежа от пътеки, които достигат чак до морския бряг.

Финале е домакин и на един от кръговете от Световните ендуро серии, като много от пътеките са доста стръмни и са по-подходящи за любителите на екстремните скорости, но също така има и контури за крос-кънтри колоездачите. Велопаркът може да ви предложи много добри изживявания, но и извън него има много пътеки, които заслужават да ги тествате.

Остров Мадейра, Португалия

Мадейра е по-известен като родното място на Кристиано Роналдо, но този вулканичен остров, разположен в близост до северозападното крайбрежие на Африка, има мек климат и невероятен за планинско колоездене релеф. Пътеките все още не са толкова познати за повечето любители на спорта, така че все още можете да ги посетите без да се налага да чакате тълпи от колоездачи, спускащи се преди вас.

Островът е осеян с доста планински пътеки, които започват от най-високите върхове и достигат до морското равнище. Така, че ако обичате чувството на изгаряне на мускулите на ръцете и краката, това е вашата зимна дестинация за маунтинбайк.

Малага, Испания

Малага е Меката на колоезденето, като огромен брой от известните колоездачи в различните дисциплини прекарват голяма част от подготовките си там. Разположена е на южното крайбрежие на Испания, като районът е доста сух и разполага с доста стръмни пътеки, подходящи за любителите на екстремните изживявания. Самите пътеки варират от пясъчни до скални, така че никога няма да се отегчите. Зимите са доста топли, сухи и безветрени, което гарантира страхотно каране.

Ница, Лазурния бряг, Франция

Планините над Ница са известни сред колоездачите като едни от най-добрите места за професионалистите по шосейни дисциплини, тъй като пътищата там са с много завои, но перфектно поддържани през цялата година и гледките, които се разкриват са вълшебни. Планинските спускачи също не могат да се оплачат от възможност за практикуване на спорта. Времето е малко по-студено от останалите дестинации в този списък, но тук инфраструктурата е страхотна и лесно се стига до пътеките за маунтинбайкинг. Тук има микс от варовикови скали и тревни площи, което кара колоездачите да проявят най-доброто от себе си, за да се приспособят към терена. Ако все още не сте се убедили, че това е вашето място за перфектно спускане, тук е роден и все още живее легендата на планинското колоездене Никола Вуйо и щом той заявява, че родното му място е най-невероятното за подготовка, значи трябва да му се доверим.

Остров Тасос, Гърция

^{*българска група, участвала в състезание на Тасос}

И ето най-близката до България достъпна дестинация. Теренът на Тасос е рай, както за крос кънтри, така и за спускане. Из вътрешността на острова има множество стръмни кози пътеки, които ще се харесат на всеки, който обича екстремното спускане, като те са доста предизвикателни и технични, а около целия остров има невероятен път, от който гледките са великолепни, а морето е лазурно. Пътят е много добре поддържан и асфалтов, а от него тръгват разклонения към планинските върхове, като най-високата точка на острова е 1203 метра.

Дори и да не си носите велосипеда, на отрова можете да си наемете. Стръмните хълмове и дълбоките долини посрещат туристи целогодишно, а планинските селца са свързани с добре различаващи се пътеки, по които може да се практикува крос кънтри. Само не забравяйте да си носите вода, тъй като във вътрешността на острова има само няколко села, а основното население е по крайбрежието. Връх Ипсарион (най-високата точка на острова) е особено предизвикателство, но гледката от върха спира дъха... А спускането – още повече. Пътеките са предимно песъчливо-каменисти, преминаващи между боровите и маслинови гори.