Хвърляне на чук

Хвърляне на чук е едно от четирите състезания по хвърляне в леката атлетика, заедно с хвърлянето на диск и копие и тласкането на гюлле. Тази дисциплина е едно от най-старите състезания в олимпийските игри (включена е във втората Олимпиада, проведена в Париж през 1900 година), като историята и започва от ХV век.

Самото хвърляне на чук произлиза от Шотландия, по времето на краля на Англия Едуард І, който забранява използването на оръжия във „Високата земя“. Шотландците създават различни видове игри, които са алтернатива на военното обучение с оръжия.

Както и при останалите състезания по хвърляне, победител е този, който изпрати уреда най-далеч. Чукът при мъжете е с маса 7,257 килограма и с дължина 121,5 сантиметра, а при жените е 4 килограма и 119,5 сантиметра.

Макар, че обикновено на хвърлянето на чук се гледа като на силова дисциплина, техническия напредък през последните 30 години доведе до акцент най-вече върху скоростта, за да се постигне по-добър резултат. Самото движение включва две люлки от стационарно положение, следвани от 3-4 завъртания, които се правят със сложна комбинация от заставане на пръстите и петите на краката. Топката на чука се движи в кръг, като постепенно се увеличава скоростта и височината и. Най-важните фактори са ъгълът на хвърляне (перфектният е 45 градуса спрямо земната повърхност) и скоростта на чука. Учените са измерили, че при атлетите от световно ниво, скоростта на хвърляне е около 100 километра в час.

Както споменахме по-рано, хвърлянето на чук за мъже е от списъка на дисциплините от олимпийската програма, докато жените се включват чак през 2000 година или 100 години по-късно от силния пол.

Световният рекорд при мъжете е 86,74 метра и е дело от Юрий Седюк, а при жените е 79,42 метра, постигнат от Бети Хайдлър.

Още по темата:

• Хвърляне на диск
• Хвърляне на копие
• Троен скок
• Спринт 100 метра