Художествена гимнастика

Художествената гимнастика е един от любимите спортове на българите, донесъл ни много радост и златни медали. Този спорт може да се практикува индивидуално или отборно (5 гимнастички). В случаите, когато състезанието е индивидуално, то гимнастичката работи само с един уред, докато при отборното се работи или с един вид уреди или с два. Самите уреди са бухалки, обръч, топка, лента, въже, а също така може да се работи и без уреди. Всяка гимнастичка може да работи единия или с другия уред в даден момент, като по време на съчетанието уредите се прехвърлят между състезателките.

Красотата на художествената гимнастика идва от факта, че тя съчетава елементи на балет, гимнастика, танци и работа с уредите. Победител е участникът (отборът) с най-много точки, които се определят съдиите за скокове, салта, пируети, съчетанието на елементите със звука, както и за правилното изпълнение. Хореографията трябва да обхваща цялото игрално поле и да съдържа балансирана комбинация от скокове, завъртания, демонстрация на гъвкавост и превъртания. Всяко движение е свързано с висока степен на атлетически умения. Тук се изискват сила, гъвкавост, бързина, сръчност, ловкост, издръжливост и перфектна координация око-ръка.

История на художествената гимнастика

Художествената гимнастика се появява от идеите на Жан-Жорж Новер, Франсоа Делсарт и Рудолф Боде, като всички те са вярвали, че човек може да изрази своето мнение, благодарение на движението на тялото по време на танц. Петер Хенри Линг доразвива тази идея в шведската система за свободни упражнения през 19-ти век и създава така наречената „естетическа гимнастика“. Катрин Бичър продължава да работи по тази програма и създава Бичър гимнастиката през 1837 година, наричайки я „благодат без танци“. В нейният Западен Женски Институт, младите момичета се движат под съпровода на музика, правейки прости гимнастически упражнения, но с интензивно натоварване.

В последните години на ХІХ век продължава развитието на гимнастиката с танцувални елементи под съпровода на музика, като целта е да се насърчи мускулната гъвкавост, грациозността на движенията и добрата стойка.

Всички стилове се обединяват през 1900 година в шведската школа по художествена гимнастика, като по-късно се добавят допълнителни танцови елементи от финландците. Естонецът Ърнст Идла определя степените на трудност на всяко движение, а през 1929 година, германецът Хайнрих Медау основава школа в Берлин, в която се тренира „модерна гимнастика“, в която се включват и настоящите уреди.

Състезанията по художествена гимнастика започват през 40-те години на ХХ век в Русия,  а дисциплината е официално призната през 1961 година. В началото се нарича модерна гимнастика, след това художествена спортна гимнастика и най-накрая вече името остава в съвременния вариант. Първото Световно първенство по художествена гимнастика се провежда през 1963 година в Будапеща, а първото включване на спорта в олимпийската програма е през 1984 година в Лос Анжелис.

Състезателите

Олимпийската художествена гимнастика е само за жени. Тренировките започват в най-ранна детска възраст, като за големите състезания като Олимпиада или Световно първенство се допускат само жени, които в годината на провеждането ще навършат 16 години, независимо от факта, че реално те може да са на 15 години и няколко месеца. Гимнастичките в Европа обикновено започват обучението в най-ранна възраст, като техният пик достига между 16-тата и 19-тата им годишнина, въпреки че горната граница може да е и по-висока. Някои от грациите, които са били в своя пик именно между 19 и малко над 20 години са Юлия Барсукова, Силвия Митева, Алмудена Сид, Любов Чаркашина, Алия Юсупова, Алия Гарайева, Анна Бесонова, Евгения Канаева и Каролина Родригес. Последната и Алмудена Сид са най-старите гимнастички, състезаващи се на високо ниво в историята.

Топ гимнастичките трябва да притежават множество качества: баланс, гъвкавост, координация, сила и други. Те обаче не са най-важните, а трябва да са съчетани с възможност да се състезаваш под огромен натиск и напрежение, тъй като една минимална грешка би могла да коства титлата, а също така да имат дисциплина и работна етика, за да тренират едни и същи движения отново и отново, до постигане на съвършенство.

Уреди в художествената гимнастика

FIG, ръководният апарат на художествената гимнастика, избира кои уреди ще бъдат използвани за даденото състезание. Само 4 от всички 5 уреда могат да бъдат включени. Въжето бе изключено от 2010 година, но през 2015 година отново бе върнато.

Топка

Тя може да бъде изработена от гума или от синтетичен материал, който е еластичен като гумата. Диаметърът на топката е между 18 и 20 сантиметра и трябва да бъде с минимално тегло от 400 грама. Няма ограничение за нейните цветове. Гимнастичките трябва да улавят топката чисто с длани, а не да я оставят да докосва дланите им. Основните елементи на съчетанието с топка са хвърлянето, дрибъла и въртенето ѝ. Самото съчетание трябва да обхваща цялото поле, като в същото време движенията трябва да са непрекъснати и преливащи едни в други. С топката трябва да се подчертаят плавните линии, а с тялото да се правят възможно по-трудни движения.

Обръч

Обръчът е следващият уред в художествената гимнастика, като той се изработва от пластмаса или от дърво, като единственото условие е той да не променя формата си по време на изпълнението на гимнастичките. Вътрешният му диаметър може да бъде от 51 до 90 сантиметра, а теглото му не може да надвишава 300 грама. Основните елементи при работата с обръч включват въртене около ръката или тялото, хвърляне, преминаване през неговия кръг, или над самия уред и други.

Лента

Изработена е от сатен или от друг подобен материал. Лентата трябва да бъде не по-малко от 35 грама, 4-6 сантиметра на широчина и 6 метра дължина. Лентата трябва да бъде едно цяло парче. Нейният край е прикрепен към пръчка, а другият има тънка армировка или шев, който е с максимална разрешена дължина от 5 сантиметра. Лентата е прикрепена към пръчката с помощта на еластично въженце, корда или верижка. Към задължителните елементи се включват направата на окръжности, спирали и хвърляне на лентата. Лентата изисква висока степен на координация, като получаването на възли по време на изпълнението се считат за голяма грешка и се наказват от съдиите. По време на съчетанието се търсят гладките, широки и плавни движения.

Бухалки

Те са изработени от пластмаса, с добавени омекотяващи елементи, за безопасно боравене с тях. Дължината им варира от 48 до 53 сантиметра. Дръжките обикновено са увити в декоративни ленти или в цветно тиксо. Елементите при работа с бухалките включват хвърляне, подхвърляне с въртене и улавяне и други.

Въже

Може да бъде изработено от коноп или от синтетичен материал, който запазва качествата лекота и гъвкавост. Дължината му е пропорционално на височината на гимнастичката, като когато тя стъпи върху неговата среда, краищата му трябва да достигат до нейните мишници. Самите краища могат да бъдат увити в материал, който не позволява плъзгането им. Основните движения с въжето включват скачане, люлеене, хвърляне, правенето на кръгове, осмици и други.