Начало Спорт Спортна медицина Спортно здраве Физическата активност и човешкият организъм Влияние на физическата активност върху сърдечно-съдовата система

Влияние на физическата активност върху сърдечно-съдовата система

Влияние на физическата активност върху сърдечно-съдовата система - изображение

Една от системите, който се повлияват в най-значителна степен от физическата активност, е сърдечно-съдовата. Това е така, защото когато ние извършваме някакъв вид физическа дейност или спорт, нашите мускули се нуждаят от по-голямо количество кислород и хранителни вещества. За да ги достави сърцето учестява своя ритъм и започва да изпомпва повече кръв, до всички клетки в тялото. Така в резултат на физическата активност се подобрява най-общо сърдечната дейност, метаболизма и цялостното кръвообращение, като се включва и кръвта от кръвните депа. Ефектите, които настъпват в сърдечно-съдовата система, под въздействието на физическата активност, зависят от интензитета, продължителността и редовността на натоварването. Те могат да се разделят на настъпващи непосредствено при физическото натоварване и такива, които се появяват при системна физическа активност.

Временни ефекти от физическата активност върху сърдечно-съдовата система

Когато ние извършваме някакъв вид физическа активност, нашето сърце отговаря с повишаване на пулсовата честота. Колкото натоварването е по-високо, толкова и пулсовата ни честота се повишава. За да работи сърцето в безопасни и оптимални за сърдечното здраве граници, специалистите препоръчват физическа активност с умерена до висока интензивност или 50-85% от максималния ни пулс. Приблизителната стойност на максималния ни пулс можем да определим като от числото 220 извадим нашите години. При хора със сърдечни проблеми или начинаещи, лекарите могат да препоръчат стойности от 40-65% от максималния им пулс.

Увеличаване на пулса - При физическа активност сърдечният пулс първоначално се увеличава до високи стойности, а впоследствие се стабилизира. Стойностите на пулса са пряко свързани с интензивността на натоварването и нашата тренираност.

Увеличаване на ударния обем - Това е количеството кръв, което се изпомпва от лявата камера за един удар на сърцето. При не спортисти ударният обем в покой е около 70 мл., а при физическа активност той може да достигне до 110-130 мл.

Увеличаване на минутния обем - Това е количеството кръв, което сърцето изпомпва за 1 мин. То може да се увеличи от 5 л/мин. при покой до 20-40 л/мин. при физически упражнения.

Увеличаване на кръвното налягане - При физическо натоварване се увеличават и стойностите на кръвното налягане. В началото тези стойности, както и пулсът, нарастват, а впоследствие се стабилизират. В по-голяма степен се променя систолното, а диастолното остава почти непроменено

Подобряване на кръвообращението - При физическа активност кръвта от кръвните депа се насочва към работещите мускули и се подобрява цялостното кръвообращение в тялото.

Ефекти върху сърдечно-съдовата система при системна физическата активност?

Един от основните механизми, по който физическата активност влияе върху сърдечно-съдовата система при редовно натоварване, е свързан с адаптацията й към натоварване. Нашето тяло е сложна система, която се стреми към максимална ефективност и икономичност при работа. Затова при системни натоварвания, сърдечно-съдовата система започва да работи по-добре, по-икономично, а физическите възможности на човек се увеличават. При един не трениран организъм, дори и малко натоварване, е свързано с рязко увеличение на пулсовата честота и бърза умора. Обратно, при един трениран човек, тялото се адаптира много по-добре към физическата активност и може да работи по-продължително, без да усеща умора.

Хипертрофия на сърцето - Лявата камера се адаптира в най-голяма степен. Нараства обемът на лявата камера, а по-нови изследвания показват, че се увеличава и нейната дебелина.

Намаляване на сърдечната честота - При хората, практикуващи спорт или такива с висока физическа активност, се наблюдава спадане на сърдечната честота (спортна брадикардия). Тя е знак за по-икономична работа на сърцето и при елитни спортисти може да достигне до 28-40 удара в минута.

Намаляване на кръвното налягане - Изследванията показват, че системната, умерена до висока физическа активност може да намали с до 10 mmHg кръвното налягане в покой при хипертоници.

Увеличаване на ударния обем - При не трениращи хора ударния обем кръв е 50-70 мл. в покой, а при спортуващи той се увеличава на 70-90 мл.

Увеличаване на минутния обем - В следствие от тренировките минутния обем може да се увеличи от 14-20 л/мин. до 25-35 л/мин по време на тренировка. Повишеният минутен обем при спортуващите е в следствие на увеличения ударен обем на сърцето.

Подобряване на кръвообращението - Като резултат от увеличения минутен обем на сърцето и нарастване на капилярната мрежа, се подобрява цялостното кръвообращение на тялото.

Физическата активност и превенцията на заболяванията на сърдечно-съдовата система

Липсата на физическа активност се признава като един от основните рискови фактори за развитието на сърдечно-съдовите заболявания. Изследванията показват, че хората, които поддържат активен начин на живот имат 45% по-нисък риск от развитие на сърдечно-съдови заболявания, отколкото тези с ниска двигателна активност. Също така ниската двигателна активност е предпоставка за повишаване с до 35% на риска от развитие на високо кръвно налягане.За да се противодейства на вредностите от заседналия начин на живот, много важна роля играят редовните аеробни упражнения и физическа активност. При хората с активен начин на живот, в следствие на повишаването на физическа активност, се увеличава функционалният капацитет на сърцето, понижава се кръвното налягане с 10 mmHg и се наблюдава намаляване на потребностите на кислород от миокарда. Това говори за приспособяване на сърцето към физическото натоварване и неговата високоефективна работа.
Най-добър ефект за превенция на сърдечно-съдовите заболявания имат активностите с лека до умерена интензивност (40% до 60% от максималния пулс). Те могат да включват различни по-вид дейности или упражнения, натоварващи големите мускулни групи, за продължителен период от време. Такива са дейностите от ежедневието като домакинска работа, градинарство, изкачване на стълби, ходене, игра с децата, танци и др. Препоръчва се такъв тип активност поне от 30 до 60 минути на ден, 5-6 пъти седмично. Тя може да включва и кратки периоди от по-висока интензивност (от 60% до 75% от максималния пулс), за приблизително 5 - 10 минути, като общо за деня тази активност трябва да е поне 30 мин. Също така могат да се включат и упражнения с предимно силов характер за ръцете, раменете, гърдите, бедрата, с по 10-15 повторения, в минимум два дни от седмицата.

Още по темата:

5.0, 3 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияСпортЛеченияЛюбопитноНовиниЗдравни съветиНормативни актовеЛайфстайлМедицински изследванияБотаникаХранене при...СнимкиИнтервютаТестовеАнкетиДиетиОрганизацииСпециалистиОбразованиеЗаведенияПроизводителиРецептиСоциални грижиИсторияФизиологияКлинични пътеки