Бънджи

Скоковете с бънджи са екстремен спорт, който включва скачане от високи конструкции като кули, мостове или кранове, а също така и летящи превозни средства като хеликоптери или балони с горещ въздух, които кръжат над земята. Тръпката идва от свободното падане и отскачането под силата на ластика, с когото скачачите са завързани, като подскачането нагоре – надолу продължава докато цялата енергия на ластика не се разсее.

История на бънджи скоковете

Думата „Бънджи“ води началото си от диалекта на Западна Англия, като тя се използва за нещо дебело и кръгло, а след 1930 година и за гума или еластично въже.

През 1960 година телевизия BBC снима филм за „Земните гмуркачи от Пейнткоуст“ за бънджи скачачи от остров Вануату, които скачат от високи дървени платформи, завързани за глезените с лиани. Това е традиционен ритуал за племената от острова, като се тества смелостта на момчетата, които след скока се превръщат в мъже.

Първите съвременни бънджи скокове са направени на 1 април 1979 година от 76-метрова платформа поставена на моста Клифтън в Бристол, Англия. След изпълнението, скачачите са арестувани, но тяхната култура е пренесена в САЩ, като скоковете с бънджи се правят от Голдън Гейт Бридж и от Роял Гордж Бридж (последните са спонсорирани от телевизията и стават изключително популярни). От 1982 година започват скокове от кранове и балони.

Първите организирани и комерсиални скокове с бънджи се организират от Ей Джей Хакет в Нова Зеландия. През следващите години, Хакет прави скокове от различни мостове и кули, включително и от Айфеловата кула.

От 1980 година са направени милиони скокове, като при стриктно спазване на нормите за безопасност няма как да се получат травми. Разбира се и при този спорт, както при останалите екстремни, не липсват инциденти. Те най-често се получават при неправилно изчислена дължина на ластика. Един от най-големите куриози се получава през 2008 година, когато Карл Дионисио от Дърбан скача с бънджи ластик, който е направен от 18500 презерватива.

Оборудване за бънджи

Още от началото на бънджи скоковете се използва фабрично сплетено ластично въже. Външният слой е от текстил, за да не се стига до екстремно напрежение в латексовите нишки и да се избегне рязкото обратно отскачане. Използват се и други типове въжета, но в голяма част от случаите стандартните ластици са предпочитани.

Въжето се закрепя за глезените на скачача, а също така могат да се използват и колани за кръста, които са взаимствани от скалното катерене.

Най-високите бънджи скокове

През 2005 година Ей Джей Хакет скача от Макау Тауър от височина 233 метра. Той обаче не използва ластик, а стоманено въже със забавящ механизъм. Това е и причината за незачитането на скока му като най-високия с бънджи. Година по-късно скокът е направен, но Хакет е завързан и с подсигуряващи въжета, за да избегне прекалено силното люлеене, заради прекалената близост до фасадата на кулата. Това е и рекордът за комерсиален скок в „Книгата на Гинес“

Друг впечатляващ скок е този от стената на язовира Верзаска в Швейцария. Височината на стената е 220 метра, а скокът е направен без допълнителни обезопасяващи въжета.

Най-високият скок, който обаче се прави изключително рядко, е този от Роял Гордж Бридж в Колорадо (на клипа). Височината на платформата там е 321 метра.