Велосипеден ултра маратон през Америка

Велосипедният ултра маратон през Америка (УМПА) е едно от най-дългите ежегодни колоездачни състезания в света, като той се провежда в САЩ и неговата история започва през 1982 година, под името „Великото Американско Велосипедно Състезание“. Участниците в него първо преминават през квалификационни надпревари и трябва да покрият определена дистанция за зададеното от организаторите време.

По своята дължина този ултра маратон може да се сравнява с Тур дьо Франс, но двете състезания имат доста различия. Най-важното от тях е, че първото не е разделено на етапи, а часовникът се спира чак на финала. Състезанието през Америка е трансконтинентално събитие, тъй като се кара от западния до източния бряг на САЩ. През различните години маршрутът се сменя, като дължината на дистанцията е около 5000 километра. Най-бързите състезатели успяват да покрият дистанцията за около седмица, като те почиват според техния личен план и не се съобразяват едни с други. От друга страна, при Тур дьо Франс се редуват маршрут по часовниковата стрелка и обратно на нея, в различните години. Въпреки, че скоростта на велосипедистите е по-висока от ултра маратона в САЩ, тук надпреварата завършва за 3 седмици, тъй като тя е разделена на отделни етапи.

История на УМПА

Великото Американско Велосипедно Състезание се организира за пръв път 1982 година от Джон Марино, като в него има четирима участници: самият Джон Марино, Джон Хауърд, Майкъл Шермър и Лон Хелдман. Надпреварата започва в Санта Моника, Калифорния, а финалът е до Импайър Стейт Билдинг в Ню Йорк, а победител е Хелдман.

След първата година, името на събитието е променено на Състезание през Америка, а участието вече не е с покана, а за него се преминава през квалификации. Популярността на надпреварата нараства с всяка изминала година и от 1986 година вече има телевизионно покритие. През 1989 година започват да се добавят и нови елементи по велосипедите, като например ветробрани и други, с което се постигат рекордни скорости. Това бе и годината, в която се въведе и отборна надпревара.

През 2006 година форматът на УМПА се промени значително с добавянето на соло ендуро, в което състезателите са задължени да почиват общо 40 часа на определени пунктове, разпределени по трасето. Тези промени се правят с оглед на безопасността на участниците, като изместват акцента върху скоростта, вместо той да бъде фокусиран върху издържането без сън и почивка. Този вариант на надпреварата обаче доведе до отлив на състезателите и организаторите реагираха мигновено, връщайки старият, при който просто се измерва общото време за изминаването на целия маршрут.

Традиционно, надпреварата при соловите състезатели започва на 17 юни, а на отборите на 21 юни.

Структура на ултра маратона

Най-значителната разлика на Ултра маратона през Америка от повечето няколкодневни състезания, като Тур дьо Франс или Вуелта а Еспаня е, че при него няма етапи и всеки състезател си сам си определя по колко километра да преминава всеки ден. Също така, след отказа от концепцията за Ендуро, вече няма конкретно определени периоди за почивка, храна или сън. Всъщност, сънят е по избор. Часовникът не се спира от началото до края на състезанието и общото време на състезателите включва и времената за сън и почивка. Така, победител става колоездачът, който може най-добре да комбинира бързото каране с редките и кратки спирания. Най-добрите състезатели преминават трасето за около 8-9 дни, карайки по около 22 часа в денонощието, през разнообразния терен на САЩ. Всеки състезател или отбор си имат екипаж с превозно средство, осигуряващ вода, храна, помощ при механични ремонти на велосипеда и медицинска помощ. През нощта е задължително след всеки велосипедист или отбор да има превозно средство с мигащи светлини, което да гарантира безопасността им.

Непрекъснатото каране в продължение на дни, с малка или без никаква почивка, поставя на сериозно изпитание състезателите и техните помощни екипи. Близо 50% от соловите състезатели отпадат поради изтощение или поради здравословни проблеми. В допълнение към всички трудности, състезанието се провежда по отворен за движение маршрут, което налага участниците да внимават с трафика – това представлява още една важна разлика от по-традиционните състезания в шосейното колоездене.

Рекорди

• Най-много успешни финиширания при мъжете – Роб Киш (19)
• Най-много успешни финиширания при жените - Сиана Хоган (6)
• Най-много солови победи при мъжете – Юри Робич (5)
• Най-много солови победи при жените – Сиана Хоган (6)
• Най-млад финиширал солов състезател при мъжете – Бен Кутюрие (18 години)
• Най-стар финиширал солов състезател при мъжете – Хърв Талабардън (69 години)
• Най-млад финиширал солов състезател при жените – Шелби Хедън-Клифтън (24 години)
• Най-стар финиширал солов състезател при жените – Жанет Кристиансен (51 години)
• Най-млад финиширал отборен състезател при мъжете – Конър Елисън / Connonоr's Hope-Team Donate Life / през 2010 година (13 години)
• Най-стар финиширал отборен състезател при мъжете – Роналд Бел / Forever Young PAC Masters / през 2012 година (80 години)
• Най-млад финиширал отборен състезател при жените – Елизабет Ийтън / Team Life Changers / през 2011 година (15 години)
• Най-стар финиширал отборен състезател при жените – Селесте Калахан / Colorado Flash / през 2008 година (66 години)