Маратон Баркли

Маратонът Баркли е един от най-тежките ултра трейл състезания, провеждащ се в Главния щатски парк в Тенеси, САЩ. Участниците в него могат да избират между „забавното бягане“, което е с дължина 97 километра, или пълната дистанция от приблизително 160 километра. Времето за преодоляване на трасето е ограничено до 60 часа, а надпреварата се провежда всяка година в края на март или началото на април, в зависимост от климатичните условия.

Въпреки времевото ограничение, това състезание е по-скоро за издръжливост и за изпитание на волята, тъй като се бяга по необозначен маршрут, по кални пътеки в гората, с голяма нивелация и през трънливи храсти, като много от участниците не успяват да завършат.

История

Трасето на Баркли е проектирано от Гари „Езерото на Лазар“ Кантрел. Неговата идея за състезанието е вдъхновена от бягството от затвора на убиеца на Мартин Лутър Кинг – младши, Джеймс Ърл Рей, през 1977 година. Този затвор е в близката до самото трасе планина, като затворникът пробягва 13 километра в гората за 55 часа, докато е бил болен от шарка в същото време. Кантрел си казва: „За същото време аз мога да измина най-малко 100 мили (160 км).“ - подигравайки се на малкото разстояние, което Рей е изминал. По този начин се ражда и маратона. Кантрел нарича състезанието на дългогодишния си съсед и тренировъчен партньор в тичането му, Бил Баркли.

Участие в състезанието

В надпреварата участват само 40 състезателя, това е ограничението и бройката се запълва само за минути, след като бъде отворена формата за регистрации. Времето и изискванията за подаване на заявление за вписване са строго пазена тайна, подробности за нея не се подават публично. Потенциалните участници трябва да попълнят есе на тема „Защо трябва да ми позволите да участвам в маратона Баркли“, плаща се такса от $1,60, след което трябва да се изпълнят и останалите изисквания във формата, които се променят всяка година. Ако бъде приет състезателя, той получава „съболезнователно писмо“.

Трасето

Курсът е бил променян много пъти, като това е засягало маршрут, разстояние и общата денивелация. В моментът обиколката е с дължина 32 километра, като никъде няма обозначения за маршрута, с изключение на старта, където е паркирана колата на организатора. На две места има пунктове за подкрепа с вода и храна. В дългата версия на трасето се правят 5 обиколки, като втората и четвъртата са през нощта. Третата и четвъртата обиколки се правят обратно на часовниковата стрелка, а петата е по избор на бегачите. Бягането на 97 километра се прави в 3 обиколки.

Най-дългата дистанция, която през някои от годините бива задавана, е 210 километра, с 16500 метра вертикална денивелация, като този ултрамаратон се счита за един от най-трудните в света, като често се случва никой да не успее да финишира. Тогава една обиколка е малко над 42 километра или колкото е един обикновен маратон. Тогава кратката дистанция е „само“ 126 километра.

Време за завършване на състезанието и други изисквания

Маратонът Баркли започва в периода от полунощ, до обяд в деня на състезанието, като знак за събиране на състезателите и свирене с ръковина, един час преди самия старт. Състезанието официално започва със запалване на цигара от директора на състезанието.

Всеки състезател трябва да открие между 9 и 11 книги по трасето (броя варира през годините), като той откъсва страница с неговия номер, като доказателство, че наистина е намерил книгата. На всяка обиколка, бегачите получават нов номер, за да могат да откъснат нова страница от книгата.

Времето за обиколка при най-добрите бегачи е около 12 часа за дългата дистанция, а при късия вариант е ограничено до общо 40 часа за финиширане или средно по 13 часа и 20 минути за обиколка. От около 800 души участвали в състезанието през годините, само 17 пъти, общо 14 души са се вмествали във времето от 60 часа. През 2006 година, никой не успява да финишира за това време, като това се отнася и за кратката дистанция от 97 километра, в рамките на 40 часа. През 2001 година, за 60 часа, най-напред е стигнала Сю Джонстън, като тя изминава 106 километра. Повече от 30 състезатели не успяват да открият първата от книгите, която се намира само на 3,2 километра от старта. Това, което затруднява състезателите е липсата на маркировка, като те трябва да се ориентират само по компаса или джипиеса, по дадените им карти на трасето и координати на книгите. Освен това, поради множеството храсти по пътя, краката на бегачите много бързо биват раздирани и започват да кървят, като това е се случва особено през нощта.