Влияние на физическата активност върху ендокринната система

Под влияние на физическа активност и спорта в човешкия организъм се активират различни части на ендокринната система, което е свързано с отделянето редица хормони. Тези хормони играят изключително важна роля за правилното функциониране на всички органи и системи, като благодарение на тях се регулира функцията им и метаболитните процеси в тялото.

Поради това че физическото натоварване се явява един вид стресов фактор, най-бързо на физическата активност отговарят надбъбреците и по конкретно тяхната медула. Тя произвежда хормоните адреналин и норадреналин, които повлияват и модулират пряко функциите на сърдечно-съдовата система, но също така влияят и върху метаболизма и организма като цяло. Така при физическо натоварване нивата на адреналин и норадреналин значително нарастват с цел повишаване на кръвното налягане, сърдечната честота и пренасочване на кръвта към работещите мускули. Също така тези хормони подпомагат превръщането на гликогенът от черния дроб в глюкоза и повишаване на нивата й в кръвта, което обезпечава енергийно мускулната работа. Наред със самото физическо натоварване, важно значение за изменението в активността на надбъбреците има и емоционалността при натоварването. Експериментално е доказано, че дозираното натоварване в лабораторни условия предизвиква обикновено по-малки изменения в дейността на жлезите в сравнение със същата по тежест мускулна работа, изпълнена при естествена тренировка или състезание. От тук идва и извода, че за максимална ефективност тренировките трябва да са свързани с приятни емоции и положителни стимули.

Системните занимания със спорт или физическа активност повишават и нивата на функциониране на надбъбречната кора. Така при младите спортуващи в покой секрецията на стероидни хормони е по-голяма в сравнение със здрави, но не спортуващи техни връстници.

Значителна роля в обезпечаване на приспособителните реакции на тялото играят едни от най-важните за тялото ендокринни жлези, като хипофизата, задстомашната, щитовидната, половите жлези. Известно е например, че физическите натоварвания увеличават отделянето на адренокортикотропен, соматотропен, тириотропни хормони, но намалят отделянето на гонадотропен хормон от хипофизата.

Мускулната дейност, свързана със значително потоотделяне, се съпровожда с усилено отделяне на антидиуретичен хормон, вследствие на което се намалява диурезата и така се регулира съдържанието на вода в организма и обема на течности в кръвоносната система.

Физическите усилия обуславят и изменения в дейността на панкреаса (задстомашната жлеза), която заедно с надбъбречните жлези осъществяват регулиране на процесите на гликонеогенеза, гликолиза и гликосинтеза. Поради тази причина при мускулна работа съдържанието на инсулин в кръвта се увеличава, а при по-продължителни физически натоварвания се намалява. Последното води до прекъсване на окисляването на въглехидратите и включване на окисляването на мазнини за получаването на енергия.

Освен пряката си функция върху определени процеси и системи, всички ендокринни жлези са в близка връзка по между си, което е свързано със сложна и комплексна регулация на тяхната функция и приспособителните механизми на тялото.