Ганглионова киста при спортисти

от 16 авг 2013г.

Често без никаква явна причина в областта на китката може да се появи малка сферична подутина, позната на медицината като ганглионова киста. Наричани още ганглион, тези кисти са сравнително често срещан проблем, засягащ три пъти повече жените, отколкото мъжете. Ганглионовите кисти съставляват 60% от всички доброкачествени образувания на китката и се появяват, в повечето случаи, по гъбната й повърхност. Размера им обикновено е около 1-2 см в диаметър и рядко надвишава 5 см.

Какво представлява ганглионовата киста и какви са причините за нея?

Ганглионовите кисти са доброкачествени образувания на меките тъкани, които обикновено се появяват в областта на китката, но принципно могат да се срещнат около всяка една става или сухожилно влагалище. Друга честа локализация е задколянната област, където ганглионовите кисти се наричат "киста на Бейкър". Ганглионовите кисти представляват добре оформени, неподвижни овални структури, изпълнени с желеподобна материя, която е еднаква по състав със синовиалната течност в ставите. Има множество теории за развитието на ганглионовите кисти, но нито една не е напълно потвърдена. Най-популярните теории са свързани с несъвършенства в ставната капсула и отделянето на муцин в следствие от хронично механично дразнене. Именно хроничното дразнене се смята за е една предпоставките, ганглионовата киста да се среща при спортове, които са свързани с еднообразни движения в китковите стави като гимнастика, тенис, волейбол, баскетбол, бейзбол и др. При не спортисти ганглионовата киста се среща често при хора работещи на компютър и такива извършващи еднообразна работа с ръце.

Симптоми при ганглионова киста

В повечето случаи ганглионовите кисти са безболезнени, а при наличие на болка, тя е вследствие от притискане на околните тъкани.
Ганглионовата киста е добре ограничена, слабо или не подвижна и мека на пипане.
Намира се в областта на става или сухожилно влагалище.
При притискане на нерв може да има чувство на парене изтръпване и мравучкане, най често в областта на дланта и пръстите.
В някои случаи ганглионовата киста може да ограничи обема на движение в китковата става и да отслаби захвата на ръката.

Диагностика на ганглионова киста

За диагностицирането обикновено е нужен само клиничен преглед и установяване на характерните симптоми чрез оглед и палпация. За разграничаването на ганглионовата киста от други заболявания или туморни образувания се използва най-често рентгенография или ехография. Изследването на съдържанието на кистата също може да има диагностична стойност.

Лечение на ганглионова киста

Съществуват основно два подхода при лечението на ганглионовите кисти - нехирургичен и хирургичен. Някои специалисти препоръчват да не се прилага специфично лечение, а ганглионовата киста да се наблюдава, поради факта, че в 30-50% от случаите кистите изчезват сами. В другия случай може да се направи пункция или хирургично изрязване на кистата, като и в двата случая има риск от повторно появяване на ганглионовата киста.

Наблюдение - Ако кистата не нараства и не е болезнена, се препоръчва само да се наблюдава. Ако се получи болезненост в областта, може да помогне поставянето на пакет с натрошен лед увит в кърпа за 15-20 мин, няколко пъти дневно. Добре е при увеличаване на ганглионовата киста и болезненост, временно да се преустанови спортната дейност.

Превръзка - Може да се използва ортеза за китка или еластична превръзка, която да предотврати увеличаването на ганглионовата киста. Самите ганглионови кисти имат тенденция да се увеличават при по-голяма активност и намаляват при покой.

Пункция - Това е амбулаторна процедура, при която, чрез стерилна игла и спринцовка се източва съдържанието на ганглионовата киста и се поставя имобилизираща и компресивна превръзка. Някои автори препоръчват след пункцията вкарване на кортикостероид, с цел намаляване на рецидиви, но въпреки това шансът за повторно появяване на ганглиона е между 50 и 80%. Този метод не се прилага когато ганглиона е в близост до радиалната артерия на китката.

Никога не пробвайте да пробивате ганглиона сами, поради сериозния риск от внасяне на инфекция и допълнителни усложнения. Също така не са препоръчителни начините за премахване, чрез удар (най-често с книга), поради риск от травма на околните тъкани и отключване на възпалителен процес.

Хирургично отстраняване - Ако ганглионовата киста създава дискомфорт и болезненост или ограничава движението в китката, може да се препоръча хирургично премахване. Ако операцията е направена добре възстановяването е бързо и остава само малък белег, а процента на рецидивите е нисък. Въпреки това, съществува риск от засягане на нерв, сухожилие, кръвоносни съдове, последваща инфекция или образуване на твърд цикатрикс (белег), които да ограничава движението.

Още по темата: