Фрактура на ладиевидната кост при спортисти

Една от травмите, която може да бъде пагубна за кариерата на всеки спортист е фрактурата на ладиевидната кост. Макар да е съвсем малка кост в областта на китката, счупването й може да създаде множество усложнения и проблеми на спортистите. Причината за това е, че този тип фрактура често може да бъде пропусната, което значително да забави лечението и да е причина за незарастването й. Самата ладиевидна кост, позната още като скафоидна, е една от осемте кости на китката. Тя се намира между лъчевата и трапецната кост, в областта зад палеца. Името и произлиза от специфичната форма на лодка.

Какви са причините за счупването на ладиевидната кост?

Един от най-разпространените механизми за получаването на тази фрактура е падането върху отведена ръка с изпъната назад длан. По този начин ладиевидната кост поема голяма част от удара и върху нея действат компресионни сили. Друг механизъм на счупването на ладиевидната кост, характерен за спорта, е удар със свита в юмрук ръка.

Този тип фрактура е характерна за спортове като баскетбол, велосипедизъм и скейтборд, сноуборд, ски, но може да се получи при всяко едно падане или удар на ръката.

Какви са симптомите и как се диагностицира счупването на ладиевидната кост?

Основнaте причина за усложнения при фрактура на ладиевидната кост е сравнително слабата проява на клинични симптоми. Поради слабата болка и незначителния оток, спортистите често смятат, че проблема е свързан с навяхване на китката. Така до диагностицирането на проблема може да мине много време и той да остане скрит.

Най-специфичната клинична находка е свързана с болка при притискане в областта на основата на палеца в така наречената анатомична табакера. Това е вдлъбнатината, която се образува между мускулите abductor pollicis longus и extensor pollicis longus. Също така спортистите често имат болка при хващане на предмет с ръка и различни движения на ръката в китката.

За да се потвърди диагнозата обикновено се използва рентгенография, на която се търсят следи от счупването. Понякога обаче тази фрактура не се вижда на обикновена рентгенография, а рискът от незарастване е голям. Поради тази причина, лекарят трябва да имобилизира крайника за период от 2 до 4 седмици, независимо от резултатите от рентгеновото изследване. При елитните спортисти времето за възстановяване е ключов елемент, затова в диагностицирането може да се включат и КТ(комютърна томография) и ЯМР(ядрено магнитен резонанс), за по-голяма точност.

Какво е лечението при счупване на ладиевидната кост?

След поставянето на диагнозата - счупване на ладиевидната кост, лекарят трябва съобрази по-нататъшното лечение с няколко основни фактора: мястото на фрактурата, степенната на разместване и съпътстващите травми. Обикновено фрактурите на костите на китката заздравяват за период от 8-12 седмици, ако горните няколко фактора са благоприятни. Ако обаче няма контакт между костните фрагменти вероятността от заздравяване само с имобилизация значително намалява. В тези случаи се обсъждат различни варианти за хирургично лечение.

Възстановяване и връщане към спорт

Фрактурите на ладиевидната кост създават няколко специфични проблема, които пречат на спортистите да се върнат към спорт:

• В спортовете, в който се изисква сръчност и фини движения на ръцете, е невъзможно да се практикуват с имобилизирана китка.
• В някои спортове не е позволено да се играе с гипсова имобилизация или твърди ортези.
• Високата активност при спорт може да попречи на правилното и добро заздравяване.

В периода на възстановяване от фрактурата, който може да продължи до 6 месца, не се препоръчва практикуването на контактни спортове, катерене и спотове с висок риск от падане.