Стенозиращ тендовагинит на китката при спортисти (болест на Де Кервен)

Китката е една от най-натоварените стави при много спортове, подари което стенозиращия тендовагинит е често срещано заболяване при много спортисти. Познат още като болест на Де Кервен, тендовагинитът на китката засяга най-често сухожилията на дългия абдуктор (m. abductor pollicis longus) и късия екстензор (m.extensor pollicis brevis) на палеца, както и влагалищата, в които се движат. Най-често те се възпаляват вследствие на триене, дразнене и микротравми от при еднообразни движения с ръката, което води до болка в областта на китката зад палеца и затруднения в движенията му. Впоследствие това може да доведе до пълен блокаж на сухожилието поради стеноза (стесняване) на влагалището, в което се движи, откъдето идва и името на заболяването. Всички спортисти, използващи активно ръцете си, могат да развият тендовагинит, но тези, които извършват постоянни хващания или движения в китката, са най-застрашени.

Най-често от тендовагинит страдат спортистите от:

• Тенис
• Бадминтон
• Ски
• Голф
• Волейбол
• Баскетбол
• Катерене

Симптоми при тендовагинит на китката

Най-често симптомите се появяват постепенно и се задълбочават с времето, като основен от тях е болката в областта на китката в областта зад палеца. Обикновено болката се засилва при движения на ръката в китката или захват на предмет между палеца и пръстите. Със задълбочаване на проблема, движенията на палеца се затрудняват, като понякога може да са съпроводени със звук на триене или стържене и пукане. В някои случаи може да се стигне до блокиране на сухожилието в неговото влагалище и невъзможност за движение. Тендовагинитът често се съпровожда с локален оток, затопляне и зачервяване на мястото на възпаление. Понякога в областта на китката зад палеца се получава характерна подутина. При нелечение на проблема болката може да се разпространи към палеца и областта на предмишницата.

Диагностика на тендовагинит на китката

Диагнозата се поставя най-често на базата на клиничен преглед и функционални тестове. При натиск в областта на китката зад палеца се установява болка, а мястото понякога има подутина. При движения на палеца може да се усеща болка, а движения да са ограничени и може да се чуват характерни звуци. Често за диагностициране се използва теста на Финкелщайн (Finkelstein). Той се прави като палеца се поставя в дланта, след което ръката се свива в юмрук. При движение надолу и изтегляне на палеца се усеща силна болка. Този тест може да разграничи тендовагинита от други проблеми като инсерционит на китката.

Лечение при тендовагинит на китката

Най-често при леките случаи лечението е консервативно и се използват средства за намаляване на болката, отока и възстановяване на движенията.

Най-често консервативното лечение включва:

Носене на ортеза за китка - Целта на ортезата е да се ограничат движенията причиняващи болка и засилващи възпалението. В по-тежките случаи може да се наложи използване на гипсова шина.
Нестероидните противовъзпалителни средства - Те могат да са под формата на гелове, кремове, таблетки и инжекции, като целта им е да се намали възпалението и болката и така да се ускори възстановяването.

Кортикостероиди - В случаите, когато нестероидните средства не дават желан резултат, може да се препоръчат кортикостероидни инжекции директно в място на проблема. В този случай се лекарят преценя ползите и риска от терапията.

Спиране на тренировките и дейностите причиняващи болка - Поради това че ранно връщането към спорт може да доведе до повторна поява на симптомите, преди да се върне спортиста към тренировки се прави пълна рехабилитационна програма.

Пакет с лед - Могат да се прилагат 4-6 пъти на ден. Обикновено се използва пакет с лед увит в кърпа за 10-15 минути, локално в областта на китката.

Апаратна физиотерапия - Може да включва електролечение, ултразвукова терапия, лазертерапия и други средства, които подпомагат възстановяването и намаляват болката.

Рехабилитационни упражнения - Те се включват обикновено след стихване на острите симптоми и имат за цел да възстановят движенията на палеца и китката и да ускорят възстановяването.

Ако консервативното лечение не даде добър резултат се препоръчва оперативно лечение. Операцията не е сложна и обикновено се прави с локална анестезия. Целта е да се премахнат уплътненията и възпалените участъци на влагалището и да се освободи движението на сухожилието. След операцията се прави пълна рехабилитация за възстановяване на движенията в палеца и китката.