Голф игрище Пебъл Бийч

Легендарното голф игрище Пебъл Бийч се намира на западното крайбрежие на САЩ, в щата Калифорния, до едноименното градче. Определяно е като едно от най-красивите в света, като то разположено върху бреговата линия и предлага красива гледка към тихоокеанският залив Кармел и към полуостров Монтерей. През 2001 година игрището става публично и е избрано за Голф игрище №1 в Америка от списание Golf Digest. Таксата за използването на грийновете е една от най-високите в света, 495 долара (+ още 35 за карта, ако не сте гости на курорта) за 1 игра. В курорта има 4 различни игрища, които са под шапката на Пебъл Бийч Къмпъни, а за удобства на гостите има три хотела и СПА център. Освен игрището Пебъл Бийч, останалите са Испански залив, Дел Монте и Спайглас Хил.

Пебъл Бийч е домакин на 6 от големите голф турнири: 5 от Откритото първенство на САЩ и 1 от шампионата на Професионалната Голф Асоциация. Естествено, игрището е и неизменна част от повечето видео игри, свързани с голфа.

История на създаването на Пебъл Бийч

Игрището е изградено като част от комплекса на хотел Дел Монте, от Чарлс Крокър – един от четиримата най-големи строители на железопътни линии в Калифорния. Хотелът отваря врати на 10 юни 1880 година. Дизайнът на дупките е направен от Джак Невил и Дъглас Грант и откриването на игрището става на 22 февруари 1919 година. Подредбата на неговите дупки има формата на числото 8, като целта е всички те да бъдат разположени около скалистият залив, от където се разкрива красива гледка.

Дизайн и известни дупки

При очертаване на курса, Джак Невил се е опитал да включи възможно най-много дупки по ръба на скалистия бряг. Първите две са във вътрешността на игрището, третата се спуска към океана, а четвъртата и петата се движат по крайбрежието. Тази подредба позволява на Невил да използва полуострова, който се е врязал в Тихия океан.

Долната извивка при оформлението на фигурата 8 е оформена от дупки 9, 10, 11, 12 и 13. Дупки 14 и 15 са сред най-вътрешните за игрището, докато 16-тата и 3-тата почти се пресичат, за да оформят осморката. Драматичното ѝ завършване се прави с дългата дупка 17 с пар 3, която влиза в историята с ключовите изстрели на Джак Никлаус през 1972 година и на Том Уотсън през 1982 година, с които двамата печелят Откритото първенство на САЩ.

Тук не може да се говори за дупката, която описва това игрище, но има доста запомнящи се. Такава е късата седма, която е с пар 3 и дължина от само 90 метра. Въпреки това, тя е най-фотографираната дупка в света. От наклоненият тий, играчите удрят топката точно срещу Тихия океан, виждайки как вълните му се разбиват в скалистия бряг.

Дългата осма дупка с пар 4 се връща от полуострова към крайбрежието и продължава по бреговата линия. Океанът е постоянен спътник по цялата дясна страна на дупката, като нейният грийн е достатъчно широк, но ако топката не бъде изпратена достатъчно силно, тя може да падне във океанските води. Това е любимата дупка на Джак Никлаус от всички голф игрища в света.

Дългата 17-та дупка с пар 3 е разположена на малък полуостров, който е на запад от от този, на който са разположени дупките от шеста до осма. Въпреки, че топката трябва да бъде прехвърлена над океанските води, това не е основното предизвикателство на дупката, а по-скоро че дължината на всеки от ударите трябва да бъде между 180 и 210 метра, за да се влезе в пара, а също така и особената форма на грийна. Този грийн е дълъг и тесен, а това което допълнително затруднява голфърите е, че неговия тий е с наклон от около 45 градуса. Играчите могат да използват различни клъбове, в зависимост от посоката и силата на вятъра, но трудността идва от това, че въпреки голямата площ на грийна, зоната за кацане на топката е относително малка и обградена от пясъчни бункери от двете страни.

Осемнадесетата дупка е с пар 5 и със средна дължина (около 500 метра), като Тихият океан остава от лявата страна играчите. Първоначално, последната дупка е била с пар 4, но през 1922 година Уилям Хърбърт Фаулър добавя допълнителни 180 метра. 18-тата дупка е уникална с това, че в средата на феъруея има дърво и дълъг 90 метра бункер, преминаващ в последствие от лявата страна на грийна. През 1998 година е направена допълнителна промяна, като се добавят още допълнителни метри към това последно изпитание за голфърите.

Днешната дължина на курса е 6437 метра, като пара за завършването му е 71.