Следж хокей

Следж хокей е спорт, който има за цел да даде възможност на хората с увреждания да играят хокей на лед. Специалните шейнички са изобретени в началото на шестдесетте години на ХХ век в Швеция, в един от рехабилитационните центрове в Стокхолм. Днес, това е един от най-популярните спортове в Параолимпийските игри.

История

През 60-те години на миналия век, двама мъже създават първата шейна за следж хокей, тъй като те са искали да практикуват хокей на лед, въпреки физическите си проблеми. Те използват метална рамка, върху която се монтира седалка, а в долната част те поставят две успоредни остриета от кънки. Ансамбълът е завършен с две извити мотоциклетни ръкохватки, които служат за стикове. Въпреки, че днес има значително количество ограничения по отношение на размерите и на теглото на шейните, самият дизайн почти не претърпява промени от оригиналната си форма.

Въпреки, че малко след създаването на следж хокея интересът към него започва да спада, през 1971 година се провежда първото състезание то този нов зимен спорт, в което участват 5 отбора от Европа. През 1981 година, Великобритания създава своя национален отбор по следж хокей, а година по-късно това прави и Канада. Техният пример последват САЩ, Япония и Естония и през 1994 година, на Параолимпийските игри в Лилехамер, Норвегия, Швеция печели златните медали. През 1998 година, в Нагано, норвежците стават параолимпийски шампиони, а среброто и бронза са съответно Канада и Швеция. И в следващите години, в борбата за медалите са замесени Канада, Швеция, Норвегия и САЩ.

През 2006 година, във Ванкувър, отборът на Канада за пръв път излиза със смесен състав, като до този момент отборите са съставени само от мъже.

Правила

Почти всички правила при хокея на лед важат и за неговия вариант с шейни. Единствените разлики идват от това, че при следж вариантът не се карат кънки, а специални шейни и от там произтичат някои особености. Първият набор от международни правила са създадени през 1990 година в Канада. Най-голямата разлика от хокея на лед е, че при атакуването на шайбата, хокеистите могат да използват за избутване на противника предната извивка на шейната.

Резервните скамейки и тези за изтърпяване на наказанията са на нивото на леда и така играчите могат да излизат на леда и да се прибират от него без помощта на своя треньор или на друго техническо лице. В допълнение, площта при пейките е изработена от гладка пластмаса, а понякога е покрита с лед, за да се избегне затруднението за играчите.

Всеки хокеист трябва да бъде оборудван според стандартите, като той трябва да има каска, шейна, 2 стика, ръкавици и други предпазни средства. Стиковете за следж хокей са извити в единия край, подобно на останалите разновидности на този спорт, но са значително по-къси и в другия край имат остриета с до 6-8 зъба. Тези остриета служат за задвижване на шейната и за маневриране, подобно на щеките при ски бягането. Зъбите не трябва да са прекалено остри и да имат дължина по-голяма от 1 сантиметър, за да се предотврати повреждането на леда или нараняването на играчите.

Срещите са разделени на 3 третини по 15 минути, като при равенство може да има две продължения, също по 15 минути всяко. Всеки отбор има право на 1 таймаут във всяка част, който е с продължителност 1 минута.

Шейните за следж хокей

Те са изработени от стомана или от алуминий, и имат дължина от 60 сантиметра до 1,20 метра. Тяхната предна част е извита и именно с тази част е позволено да се правят сблъсъците, за заемане на по-добра позиция. Остриетата на шейната са от темперирана стомана с дебелина 3 милиметра. Височината на шейната трябва да бъде толкова голяма, че шайбата да може да преминава под нея (обикновено основната рамка е на височина 8,5 – 9,5 сантиметра. Дължината на остриетата не може да е повече от 1/3 от дължината на самата шейна. Седалката трябва да има облегалка, а с колани към шейната се завързват ходилата, глезените, коленете и бедрата на хокеистите.

Игралното поле

Следж хокеят се играе на поле с дължина от 56 до 61 метра и с широчина от 26 до 30 метра. Ъглите на полето с извити, както при хокея на лед, а дъгата на извивката е с радиус от 7 до 8,5 метра. Около полето има дървен или пластмасов борд, който е с височина не по-малка от 1,17 метра и не по-повече от 1,22 метра. Разстоянието между вратите за излизане на състезателите и борда около игралното поле трябва да бъде сведен до не повече от 5 милиметра.

Двете врати на полето имат размери 122 на 183 сантиметра.