Травми при хокей на лед

от 29 яну 2014г.

Макар един от най-зрелищните и динамични спортове, травмите при хокей на лед му създават слава на игра с тежки сблъсъци и контузии. По статистически данни, хокеят на лед се подрежда в топ 5 на най-травматичните спортове, като най-често травмите се получават по време на мач. Основните причини за по-тежките травми в хокея са сблъсък между двама играчи, ударът с хокеен стик или удар от шайба. Отделно не рядко в хокеен мач се стига и до ръкопашен бой, но в повечето случаи без особени травми.
Поради високата скорост, която хокеистите достигат (до 40-50 км в час), ударът между двама играчи може да причини значителни наранявания. Този травматичен ефект може да бъде засилен, ако играч бъде блъснат от друг в защитната стена, защото така тялото му поема цялата сила на удара.
В хокея при всяко едно падане или рязка маневра на играч, се създава ситуация, при която другите засилени играчи не могат да реагират и да спрат, като често това води до сблъсък. Съчетано с твърдата настилка от лед на игрището и носенето на остри кънки, всяко едно падане на играчи е предпоставка за инцидент и спортни травми.
Друг източник на травми в хокея се явява хокейната шайба, която представлява пластмасов или гумен диск с диаметър 7,62 см и тегло 105–185 грама. Макар и не голяма, по време на игра тя може да бъде изстреляна с висока скорост(до 190 км/ч), което създава риск за изграчите, а понякога и за публиката. Изстрелът със 100 км в час има достатъчно сила, за да огъне предпазния шлем на хокеист и да го нарани, а такъв с максимална сила, дори да счупи предпазните прегради на трибуната. Ако шайбата попадне в областта на лицето и шията, тя може да предизвиква много сериозни и дори животозастрашаващи травми, поради което в хокея задължително се носят специални протектори.
Макар най-често спортните травми в хокея да са свързани само с разтежения, навяхвания и натъртвания, не липсват и случаи, когато се получават по-тежки травми като мозъчни сътресения, луксации, фрактури, прорезни рани и др.

Травми на главата и шията

С най-голяма тежест и риск за живота в хокея са травмите в областта на главата и шията.
Най-често травми в областта на главата се получават вследствие на сблъсък или при удар с шайба или стик, като в зависимост от тяхната сила, могат да се получат различни по тежест черепно-мозъчни или лицеви травми. От черепно-мозъчните травми най-чести са сътресенията на мозъка, свързани със симптоми като главоболие, гадене, световъртеж, изискващи извеждането на играчa от игра и провеждането на допълнителни изследвания.
Макар хокеистите да носят шлемове, понякога е възможно шайбата или стик да попадне в областта на лицето и това да причини очна травма, счупване на носа или зъбите. При всички тези случаи на играча трябва да се окаже незабавна медицинска помощ.
В по-редки случи, удари в областта на врата или разрез от кънки са причина за разкъсване на централни кръвоносни съдове, което е сериозна животозастрашаваща травма изискваща светкавична намеса.

Травми на гърба и корема

Основната причина за травмите в областта на гърба и корема са сблъсъците между играчи и ударите със стик.
Травмите на гръбначния стълб могат да бъдат свързани с различни състояния като контузии, дисторзии на междупрешленните стави, притискане на нервни коренчета или фрактура на прешлени. Всички те са свързани с тежки състояния, при който има реален риск от неврологични увреди или парализа на крайници, поради което трябва да им се окаже незабавна медицинска помощ.
Коремните травми поради това, че свързани със силен удар в областта на корема, могат да причинят контузии на меките тъкани, кръвоизливи в коремната кухина или разкъсване на вътрешни органи. При съмнение за по сериозна травма на спортиста трябва да се направи обстоен клиничен преглед

Травми в областта на горните крайници

Едни от най-типичните за хокея травми в областта на горните крайници са разкъсването на акромиоклавикуларната става и фрактурата на ключицата. Най-честата причина за тях са сблъсък на играчи в предпазната стена или тежко падане на леда. И двете травми са сериозни и изискват продължителен период на възстановяване и рехабилитация.
Не рядко хокеистите страдат и от хронични заболявания като латерален епикондилит, лакътен бурсит или различни травми на пръстите и китката.

Травми в областта на долните крайници

Травмите на меките тъкани са по-често срещани от тези на костите, като в най-голяма степен се засягат мускулите, сухожилията и ставните връзки.

Поради носенето на кънки и специфичната позицията на краката при хокей се натоварват значително предните кръстни връзки, медиалния колатерален лигамент и медиалния менискус. При прекомерно натоварване това може да доведе до частично или пълно разкъсване на някоя от тях.
Понякога при силен удар в областта на бедрото може да се получи значителен хематом, който в последствие да доведе до осифициращ миозит.
Вследствие на натоварването на коленните стави може да се получат различни дегенеративни заболявания като хондромалация на колянното капаче, тендинит на пателарното сухожилие или бурсит в областта на коляното

Предпазване на травми в хокея

Поради специфичността на хокея като игра, рисковете от травми не могат да бъдат избегнати напълно, но могат да бъдат значително намалени. Важна роля за това играят фактори като тактическата подготовка, спортната екипировка, правилната тренировка и поддържането на добра форма.

Основни фактори свързани с предотвратяването на травми в хокея