Естадио Сантяго Бернабеу

Естадио Сантяго Бернабеу е легендарен изцяло футболен стадион в Мадрид, дом на най-титулуваният отбор от Шампионска Лига – Реал Мадрид. Открит е на 14 декември 1947 година, като настоящият му капацитет е 81044 места. С планираната реконструкция (за сумата от приблизително 400 милиона евро) се очаква, местата за публиката да се увеличат до 88500, като външният вид на съоръжението ще бъде изцяло променен.

Ел Бернабеу е наименуван на бившия председател на клуба, Сантяго Бернабеу Йесте, като той е един от най-известните и престижни места, на които се играе футбол в света. Стадионът е домакин на финала на Европейската купа 4 пъти – 1957, -69 и 1980 година и през 2010 година, когато състезанието вече е наречено УЕФА Шампионска Лига. Финалът за Купа на европейските нации през 1964 година и този на Световното първенство през 1982 година, също са били на Естадио Сантяго Бернабеу.

Това е второто по големина футболно съоръжение в Испания, като на първо място е Камп Ноу, стадионът на вечния съперник Барселона.

История на Естадио Сантяго Бернабеу

Началото

На 22 юни 1944 година, Търговска и Индустриална банка отпуска кредит на Сантяго Бернабеу и Рафаел Салгадо, с който те закупуват земя в непосредствена близост до стария стадион Чамартин. На 5 септември същата година, архитектите Мануел Муньоз Монастерио и Луис Алемани Солер стартират проекта на новото съоръжение. След около 2 месеца започват и първите строителни работи, а Новият Чамартин е открит в края на 1947 година. Тържеството е грандиозно, а Реал Мадрид изиграват първият си мач на терена на новия си дом, срещу португалския клуб Белененсеш, като така се започва победния ход на Лос Бланкос. Първоначалният капацитет на стадиона е 75145 зрители, като седящите места са 27645 (7125 от тях са покрити), а местата за правостоящи са 47500. Първият играч, който успява да отбележи гол на Новия Чамартин е Сабрино Баринага.

Петдесетте години на ХХ век

Първият основен ремонт на стадиона е направен през 1954 година, като се прави разширение до 125000 места за публиката. По този начин, мадридският Колизеум се превръща в най-големия стадион, на който се провеждат мачове от Европейската купа.

На 4 януари 1955 година, Общото събрание на членовете на Компромисарос решават, че тази дата Новият Чамартин вече ще се нарича Сантяго Бернабеу, в чест на президента на клуба, който е с главни заслуги, съоръжението да бъде факт.

През май 1957 година, Естадио Сантяго Бернабеу е озарен от новото си електрическо осветление, като първият мач под прожекторите съпоставя домакините от Реал срещу бразилския клуб Спорт Ресифе.

Осемдесетте години на ХХ век

Следващите големи промени в конструкцията на Сантяго Бернабеу са направени по повод Световното първенство през 1982 година в Испания. Стадионът е трябвало да бъде адаптиран към новите правила и изисквания, като с тази задача се заемат архитектите Рафаел Луис Алемани и Мануел Салинас. Първият е син на единият от създателите на Новия Чамартин. Работата по обновяването продължава 16 месеца, а разходите са на стойност 704 милиона испански песети, 530 от които са осигурени от бюджета на Мадрид.

Подобренията включват редица точки. Първо, ФИФА изисква 2/3 от местата за сядане да бъдат покрити. По тази причина е изградена козирка, която обхваща първото и второто ниво където са седалките, с изключение на източната трибуна. Капацитетът е намален от 120 на 90800 места, 24550 от които са обхванати от новия покрив. Проектът включва и модернизиране на фасадата и обновяване на прес зоните, съблекалните, спомагателните помещения и се улеснява достъпа на зрителите до трибуните.

Естадио Сантяго Бернабеу е домакин на четири мача от Световното първенство – три от групите във втория кръг (Западна Германия – Англия, Западна Германия – Испания и Испания – Англия) и финала между Италия и Западна Германия.

Деветдесетте години на миналия век

В средата на 80-те години, УЕФА въвежда нови стандарти за безопасност, поради увеличаващото се насилие по стадионите в цяла Европа. Така, на Ел Бернабеу са изградени специални пътеки за бърз достъп до различните части на стадиона, а вече всички места са със седалки.

През деветдесетте години се осъществява мащабно ремоделиране на дома на Реал Мадрид. Работата започва на 7 февруари 1992 година и приключва на 7 май 1994 година. Крайната цена от 5 милиарда песети, значително повишава дълговете на клуба, който няма подкрепата на мадридската управа този път. Промените засягат най-вече западната трибуна, която е значително модернизирана. Инсталирани са 20200 седалки, като всяка от тях е под наклон от 87 градуса, с което се гарантира перфектна гледна точка към терена. В допълнение е изградена нова кръгла кула, добавяща 4 допълнителни входа, за по-бързо преминаване на феновете.

С новите промени, структурата на стадиона вече се извисява на 45 метра над земята, а за сравнение, преди това тя е 22 метра. Това обаче създава проблеми през зимните месеци, тъй като 2/3 от терена остава в сянка. Липсата на слънчева светлина затруднява поддържането на тревното покритие, заради замръзването на почвата. Това налага инсталирането на полипропиленови тръби на 20 сантиметра под терена, по които тече топла вода и така се получава подпочвено подгряване, предпазващо от ниски температури. Тръбите под игрището са с дължина от 30 километра. За да не пожълтява тревата (отново поради липса на слънчева светлина), покривната конструкция е променена така, че да пропуска достатъчно светлина към терена. След окончателното приключване на реновациите, Сантяго Бернабеу вече побира 110000 зрители.

През 1998 година, президента на Реал решава, че вече е време целия стадион да стане със седалки (някой от седящите места са със скамейки до този момент), което намалява капацитета му до 75328 места.

Сантяго Бернабеу през ХХІ век

Когато Флорентино Перес става президент на Реал, неговата главна цел е да подобри удобствата на стадиона. Той инвестира 127 милиона евро за 5 години и увеличава капацитета на източната трибуна, променя фасадата, добавя нови съблекални, нови боксове за журналистите и ВИП зона. Също така са добавени и специални места за легендите на Реал Мадрид, нова озвучителна уредба, изграждат се барове и ресторанти, а също и панорамни асансьори и ескалатори.

След разширяването на източната трибуна се получават нови помещения, в които е поместена галерия. Стадионът получава вече 80354 места, като всички са със седалки. Последното разширяване е направено през 2012 година, като са добавени още 500 места.

През 2013 година, Перес решава да продаде правата за името на стадиона, като така ще се съберат нужните 400 милиона евро, които да позволят поредното му обновяване. Коментарът на Флорентино Перес е следният: „ Ние искаме да направим Сантяго Бернабеу най-добрият стадион в света“. Сделката по продажбата на името бе приключена на 28 януари 2015 година, като компанията ИПИС придоби правата му за следващите 25 години. От месец ноември същата тази година, стадионът на Реал Мадрид се нарича Абу Даби Бернабеу. Срещу това, клубът получава 500 милиона евро, които ще послужат за модернизирането и сбъдването на четата на Флорентино Перес.