Начало Спорт Спортна енциклопедия Известни спортисти Футбол Роналдо

Роналдо

Роналдо - изображение

Роналдо Луиш Назарио де Лима (р. 18.09.1976 г.) е бивш бразилски футболист, според повечето фенове и специалисти един от най-великите на всички времена. Наричат го „Феномена“ и през 2011 година той бе избран за футболист на десетилетието с 29,55% от гласовете. Печели първата си Златна топка през 1997 година, а след това и през 2002 година. Роналдо е един от тримата футболисти, които печелят званието „Играч на годината на ФИФА“ в три поредни години, а другите двама са Лионел Меси и Зинедин Зидан.

Смятан е от мнозина за един от най-завършените нападатели в последните 30 години, като през 2007 година е обявен за един от най-добрите титуляри за всички времена от Франс Футбол. Също така попада в списъка на Топ 100 играчите, съставен от Пеле.

На 23 февруари 2010 година, Роналдо обявява, че ще се оттегли след сезон 2011, като в същото време подписва договор с Коринтианс.

Феноменът е изиграл 98 мача за националния отбор на Бразилия, като е отбелязал 62 гола. Той е част от тимовете, които спечелиха световните титли през 1994 и 2002 година. През 2006 година, на Световното първенство в Германия, Роналдо се превръща в най-добрият голмайстор на турнира за всички времена със своите 15 попадения, като изпреварва рекорда на Герд Мюлер, който има 14. Той е единственият играч, който печели Световната купа, Златната обувка и Златната топка в отделни турнири.

След претърпени редица травми, Роналдо се оттегли от футбола на 14 февруари 2011 година, позовавайки се на болките и на хипотиреоидизъм, като причина за преждевременното си пенсиониране.

Клубна кариера

1993: Крузейро

Роналдо започва футболната си кариера през 1993 година в Крузейро, като в първата си година играе едва 14 мача, но в тях отбелязва 12 гола, което помага на тима му да достигне до първата си Купа на Бразилия в историята. Преди това той е бил отхвърлен като безпереспективен от любимия си отбор от детството Фламенго, но бразилската легенда Жаирзиньо вижда потенциала му и му помага да се присъедини към Крузейро.

1994-1996: ПСВ Айндховен

Роналдо се присъединява към холандския отбор след световното първенство в САЩ, където въпреки че е част от отбора, не взема участие в мачовете. Ромарио е този, който го съветва да премине в европейския отбор, като той самият е бивш играч на ПСВ в периода от 1988 до 1993 година. Роналдо вкара 30 гола още в първата си година, но през втората претърпява контузия в коляното, която го вади от игра през голямата част от кампанията. Взима участие в 13 мача, като бележи 12 гола, показвайки изключителна ефективност. С ПСВ Роналдо печели Купата на Холандия през 1996 година, а през 1995 г. е голмайстор на Ередивизие. На 20-годишна възраст, Феноменът се превръща в най-младият играч, който печели наградата за Световен играч на годината през 1996 година. Той също така остава втори в надпреварата за Златната топка.

1996-1997: Барселона

С играта си в ПСВ Айндховен, Роналдо привлича вниманието на Интер и Барселона, като в крайна сметка преминава в тима на каталонците за сумата от 17 милиона долара. В 49 мача във всички турнири, той реализира 47 гола, като води Барса до триумф в Купата на УЕФА, бележейки победния гол във финала. Освен това синьо-червените печелят и Купата на Краля и Суперкупата на Испания. Той е и голмайстор на отбора в първенството, с неговите 34 гола в 37 мача.

До сезон 2008-2009, Роналдо е последният футболист, който е реализирал над 30 гола в Примера дивисион.

1997-2002: Интернационале

Времето на Роналдо в Барса беше кратко, тъй като той има проблеми с предоговарянето на контракта си. Интер се възползват от това и плащат освобождаващата клауза по договора му, привличайки го за рекордните 19 милиона паунда.

Роналдо помага на отбора да спечели за втори пореден път Купата на Италия, а също и Купата на УЕФА, вкарвайки третия гол във финала. Той се адаптира много добре към играта в Италия и става втори в голмайсторската листа в първия си сезон. Неговото представяне в атаката започва да придобива все по-завършен вид, като освен да бележи голове, той прави и много асистенции, превръща се в щатен изпълнител на дузпите и на преките свободни удари, а в края на сезона, той става и един от капитаните на тима. Успява да отбележи и няколко гола на Милан в градското дерби. През същата година той за втори път се превръща в „Играч на годината на ФИФА“, а също така получава първата си „Златна топка“. На следващата година, след Световното първенство във Франция, Рони заема второто място в класирането за „Футболист на годината на ФИФА“ и трето във „Футболист на Европа на УЕФА“. В този момент от неговата кариера, той е считан за най-добрият играч в света.

На 21 ноември 1999 година, по време на мач срещу Лече, Роналдо усеща болка в коляното и пада на терена. Прегледът установява скъсване на кръстни връзки и се налага операция. Завръща се на терена на 12 април 2000 година в мач срещу Лацио и само след 7 минути на терена той отново получава същата травма. Така той пропуска целия сезон 2000-2001. След 2 операции и дълги месеци на възстановявяне, Роналдо се завръща на терена за Мондиал 2002, за да помогне на Бразилия да спечели Световната купа, а самия той става голмайстор на турнира с 8 гола. По-късно през годината той за трети път става „Световен играч на годината“ и преминава в отбора на Реал Мадрид. Псевдонимът му Феномънът му е даден от италианските журналисти, тъй като за времето си в състава на нерадзурите вкарва 59 гола в 99 мача и става част от Топ 20 на играчите на Интер за всички времена. Единствено контузиите му попречват да достигне и до челото на тази класация.

2002-2006: Реал Мадрид

Преминаването му в Кралския клуб чупи всички рекорди, а истерията при представянето му граничи с лудост. Роналдо пристига на Бернабеу срещу 46 милиона евро, но е извън игра заради контузия до октомври. Още в първият си мач обаче успява да реализира 2 гола, а в първата си година с бялата фланелка записва на сметката си 23 попадения. Роналдо става и шампион на Испания, печели и Суперкупата на Испания и Междуконтиненталната купа през 2002 г.

В мача реванш от четвъртфиналите на Шампионската лига, Роналдо бележи хеттрик на Манчестър Юнайтед и то на Олд Трафорд, като при смяната си в 80-тата минута той получава аплодисменти и от двете агитки.

През сезон 2003-04, Роналдо получава нова контузия и това води до провал на целия отбор, който е бил на път да спечели требъл, но отпада в четвъртфиналите на Шампионската лига, губи Купата на Краля и не успява да спечели шампионата, позволявайки на Валенсия да ги изпревари. Въпреки това Феноменът получава трофея Пичичи за голмайстор на първенството с 24 попадения.

След пристигането на Рууд ван Нистелрой в Реал, Роналдо все повече започва да изпада в немилост, тъй като треньорът Фабио Капело губи търпение заради многобройните му травми и проблемите с излишните килограми.

През 2013 година, Рони е включен от вестник “Marca” го включва в „Най-добите 11 чуждестранни играча в историята на Реал Мадрид“.

2007-2008: Милан

На 18 януари 2007 година бе обявено, че Роналдо преминава в тима на Милан срещу 8 050 000 евро. Той е бил принуден да плати на Реал за оставащото време от контракта му, тъй като белите не са съгласни да го освободят, а Милан нямат да намерение да плащат по-голяма сума за привличането му. Тъй като номер 9 е зает, Роналдо облича екип с номер 99. Той влиза като резерва на 11 февруари 2007 при победата с 2:1 срещу Ливорно. В следващия мач за отбора, Роналдо започва от първата минута, вкарва два гола и асистира за третия, а Милан печели с 4:3. До края на шампионата №99 изиграва 14 мача и бележи 7 гола.

С преминаването си в Милан, Роналдо се присъедини към малкото играчи, които са участвали в миланското дерби и са вкарвали голове и за двата отбора. Освен това той е играл и в други два кръвни съперника, а именно Барселона и Реал Мадрид, но никога не е преминавал директно в съперничещи си клубове.

В единственият си сезон при росонерите, Роналдо изиграва само 300 минути, борейки се с травми и наднормено тегло. Въпреки това, той става част от свръх триото на Милан, наричано Ка-Па-Ро – Кака, Пато и Роналдо. В 20 мача за Милан той отбелязва общо 9 гола.

Въпреки огромните си успехи, бразилецът никога не е печелил Шампионската лига.

Последният му мач за Милан отново получава разкъсване на кръстни връзки, която контузия е трета след 1998 и 2000 година. Освободен е тима, след като договорът му изтича и не е подновен.

2009-2011: Коринтианс

Роналдо тренира с Фламенго по време на възстановяването си от операция на коляното, и борда на директорите на клуба му казват, че вратите им са отворени за него. За изненада на всички обаче на 9 декември, Роналдо подписа едногодишен договор със съперника на Фламенго, Коринтианс. Това разбунва духовете в Бразилия и всички медии поставят новината като водеща.

Роналдо помага на клуба да спечели Кампеонато Паулища със своите 10 гола в 14 мача. Освен това, Коринтианс побеждава Интернасионал с общ резултат 4:2, с което тима печели втората си Купа на Бразилия.

Феноменът удължава договора си до края на 2011 година, но на 14 февруари 2011 обявява оттеглянето си с думите: „Изключително ми е трудно да напусна нещо, което ме направи толкова щастлив. В мислите си исках да продължа, но трябва да призная, че загубих битката с тялото си.“

Още по темата:

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияСпортСнимкиЛайфстайлРецептиЗдравни съветиЛюбопитноСъставкиНовиниЕ-тата в хранитеАлт. медицинаСпорт и туризъмАнкетиТестовеВидеоХранене при...