ФК Барселона (Испания)

ФК Барселона е основан през 1899 година от група чужденци живеещи в столицата на Каталония, в резултат от нарастващата популярност на футбола и на други британски спортове в цяла Европа. Заради този си произход, футболният клуб има мултикултурна идентичност, фокус върху международните спортни прояви и дълбока вярност на Каталония и на Барселона в частност.

Създаването на ФК Барселона съвпада с широкия интерес на хората от Каталония към спорта и създаването на нов и модерен за времето си комплекс за отдих.

Създател на клуба е Жоан Гампер, който е вдъхновител и основна движеща сила на Барселона в първите 25 години от създаването му. Ангажиментите му стоят далеч над ролята му на играч, директор и президент на клуба.

Ханс Гампер (преименуван в Испания на Жоан) е роден в Швейцария, в град Уинтърхур през 1877 година, като през 1898 година отива в Барселона по професионални причини. В свободното си време той обича да играе футбол с приятелите си в Бонанова. През октомври 1899 година, той пуска обява в списание „Лос Депортес“, че набира футболисти, които се интересуват от формирането на нов отбор. На 29 ноември, Гампер и отзовалите се на обявата Ото Кунцл от Швейцария, Уолтър Уайълд, Джон и Уилям Парсънс от Англия, Ото Майер от Германия, Луис д`Орсо, Бартомеу Терадас, Енрик Херцог, Пер Кабот, Карлес Пуйол и Жозеп Лобе от Каталония се събират и създават сдружение, което отдава почит на града и на герба му – Футболен Клуб Барселона.

Самият Жоан Гампер е страстен любител на спорта, той е бил колоездач, футболист, ръгбист, който е виждал в тренировките начин за издигането на човешкия дух. Затова, той създава Барселона и го отваря за всички, които искат да тренират в него, без значение от расата и произхода им. Клуба създаден от него служи за средство за социална интеграция, като всеки член може да изкаже свободно мнението си.

Ценностите като каталонска идентичност, демокрация, спортни умения и универсалност и днес са смисъла на ФК Барселона.

Основният футболен екип на Барселона е червено и синьо вертикално райе, като според много от запознатите с историята на клуба, тези цветове са били избрани от Гампер, тъй като са подобни на цветовете на ФК Базел от Швейцария, където създателят на Барса е играл преди да дойде в Каталония.

За период по-малък от 10 години (1899 – 1908), Барселона използва четири различни игрища, тъй като има големи трудности за намирането на големи свободни пространства, поради факта, че града е в момент на бързо разрастване и кипи усилено строителство. Използваните терени са:

• 1899-1900 Бившата колоездачна писта в Бонанова (днес, парк Туро)

• 1900-1901 Двора на хотел „Казановас“ (днес, болница Сан Пау)

• 1901-1905 Площад Каретера д`Орта

• 1905-1909 Площад Каре де Мунтане

Първата купа

Копа Масауа е първият трофей попаднал във витрината на Барселона, а годината е 1902-а. Тази купа е предшественик на купата на каталонското първенство по футбол, като неин създател е Алфонс Масауа през 1900 година. Тя е една забележителна творба на модернисткото изкуство.

Растеж на Барселона

През 1908 година, клубът е напуснат от 38 от членовете на ръководството му, но Гампер е твърдо решен да направи всичко възможно, за да запази клуба от разпадане. Той взема цялата власт в ръцете си, като става президент.

Този ход на Жоан Гампер слага началото на нов етап в историята на Барселона. Членовете на клуба главоломно започват да нарастват и от 201 през 1909 година, за по-малко от десет години те стават 2973. Така се поставят едни солидни основи, които Гампер е искал да види. Така мечтата на група приятели през 1899 година се сбъдва, което позволява на Барселона да бъде този отбор, който познаваме днес.

През 1909 година, Барса открива новият си стадион „Каре де ла Индустрия“ (днес Каре де Париж) и играе на него до 1922 година. Този стадион е с 6000 места, но е на два етажа и с козирка, като се превръща в първия по рода си в Испания.

1910 – 1913 – Първите национални и международни титли

През този период Барселона печели редица титли, които включват Купата на Краля и Купата на Пиринеите, в която участват освен Барса, като представител на Каталония, но и страната на баските и Южна Франция.

Играчите, които участват в двубоите срещу Реал Мадрид и побеждават големия съперник винаги са чакани на гарата Пасаж де Грасия и са посрещани като герои.

Първият голям голмайстор на отбора

Паулино Алкантара от Филипините започва да играе за Барселона още от 15-годишна възраст. Той вкарва изумителните 369 гола в 357 мача, като неговият удар е бил толкова силен, че често е късал мрежата на вратите. Алкантара е известен с неизменният си артикул – бял шал, завързан за кръста му.

Господството на Барселона

Сезон 1908-09 е начало на доминирането на каталонския гранд за повече от десетилетие, като титлата е спечелена осем пъти, а през 1909-10 година, отборът няма загубен нито един мач.

Хосеп Самитиер: скок към славата, герой на публиката

Този играч е един от най-емблематичните в историята на ФК Барселона и един от най-добрите в Европа за своето време. Той се превръща в един от най-известните жители на Барселона и често е сравняван с изпълнители като Карлос Гардел и Морис Шевалие.

Ле Кортс - "Катедралата на Барса"

Строежът на този стадион е започнал на 20/05/1922 година и е повратна точка за растежа на Барселона като клуб. Той се превръща в един от най-добрите в цяла Европа. Проектиран е от Сантяго Метре и Хосеп Алемани и струва 991984,05 песети, като първоначалният му капацитет е 22000 места, но с постепенно разширяване достига до 60000. Този стадион е свидетел на три десетилетия на слава и надежди, но и на по-малко успешни периоди.

1930 година – смъртта на Основателя Жоан Гампер

На 30 юли 1930 година, Барса получава най-лошата новина в историята си – Гампер се е самоубил, поради лични проблеми, като той е само на 52 години. Кончината на президента на Барса е лоша поличба за следващите години.

Само след няколко години започва и Гражданската война в Испания, като новият президент на клуба е бил убит от армията на генерал Франко, а за късмет на футболистите, те са били на турне в САЩ и Мексико. На голяма част от тях обаче не е позволено да се върнат в Испания и те са заточени в Южна Франция, а други остават направо в Мексико.

Чистката, която е наложена от репресивния апарат обаче, не може да заличи този отбор, въпреки че името му е променено, както и екипите, които не са били счетени за достатъчно испански. През този период Барселона записва най-голямата си загуба в „Ел Класико“ с 11:1, но и до днес се смята, че не играчите вкарват тези голове (те са били само инструмент за изпълнението), а нареждането на генерал Франсиско Франко.

След войната обаче, Ле Кортс се смята за оазис на свободата след годините на страх, мизерия и репресии, като Барселона печели титлата през 1950 година.

1943 година – пристигането на Сезар

След като катаклизмите от войната са преодолени, в Барселона идват двама играчи, които променят облика на отбора – Сезар Родригес и Мариано Мартин. Сезар е един от великите голмайстори на Барса, като отбелязва 294 гола в изиграните от него 433 официални мача със червено-синята фланелка.

Други играчи, които повлияват много на успехите на отбора са Басора – едно от най-добрите крила, които Барселона е имал и Рамалетс – може би най-талантливия вратар в историята на клуба.

1950 – та и пристигането на звездата на десетилетието Кубала

Бившата звезда на Барселона Хосеп Самитиер, а сега технически секретар води в отбора Ладислао (Ласло) Кубала, който променя историята на тима и се превръща в легенда. Унгарският гений въвежда много нови техники, които до този момент не са били виждани на терена. Негов патент е и фалцирането на топката, при което тя прави голяма парабола и е със голямо въртене. Вратарите дълго време не могат да намерят решение за отразяването на тези удари.

Ле Кортс става твърде малък за постоянно растящата публика на Барселона, след изключителното представяне на отбора. Никой не се съмнява, че е нужен по-голям стадион.

През 1953 година, ФК Барселона подписва договор с аржентинеца Алфредо Ди Стефано, след споразумение с Ривър Плейт, отбора държащ правата му. В същото време Реал Мадрид преговаря за правата на същия играч с Милонариос, в чиито редици играе в момента той. След федеративна намеса на Франкистите, Ди Стефано трябва да играе половината сезон за единия отбор и половината за другия. Барса обаче се отказват от него и той преминава във вечния враг. Така се получава и голямото съперничество между Алфредо Ди Стефано и Ласло Кубала, за това кой е по-добрият играч в Испания.

"Камп Ноу" – крепостта на Барселона

Строителните работи по изграждането на нов стадион започват през 1954 година и завършват 3 години по-късно. Отриването е на 24 септември 1957 година, като лентата прерязва президента Франсеск Миро-Санс в деня на Ла Мерсе (покровителя на Барселона). Различни събития съпътстват церемонията, като се играе и мач със сборен отбор на Варшава. Барса се радва на първата си победа, като мача завършва 4:2, а първият гол на новия стадион е дело на Еулогио Мартинез.

Стадионът има първоначален капацитет от 93 053 зрители. Общата стойност на "Камп Ноу" е 288 088 143 песети. Днес, той е с най-голям капацитет в Европа, с 98 772 седящи места.

1954 – привличането на Луис Суарес, златният играч от Галисия

С подписването на договора с Луис Суарес, един от най-силните отбори в света става още по-силен. Този изключителен играч носи много радост на клуба. Дори феновете не могат да определят кой е по-добър – Кубала или Суарес. Те се разделят на „кубалисти“ и на „суаристи“. През 1960 година, Луис Суарес печели „Златната топка“, като и до сега той е единственият испанец с този трофей.

Телевизионният бум през 1960 г.

Това е годината, в която за пръв път започват да се излъчват мачове по телевизията. Телевизорите обаче са скъпо удоволствие, затова тълпи от хора са наблюдавали футболните срещи, стоейки пред витрините на магазините или в ресторантите и клубовете в цяла Каталония.

През 1961 година, Барселона е на път да спечели Европейската купа, след като вече отстранява Реал Мадрид по пътя си, но квадратните греди на вратата на вратаря на Бенфика пречат на каталонците да докоснат небето. Следва загуба с 3:2 и 4 ударени странични стълбове. Според специалистите днес, ако гредите са били такива, каквито са днес (кръгли), Барса са щели да отбележат поне още 2 гола.

След 5 купи и времето на Еленио Ерера идва края на това златно поколение. Клуба напускат Кубала, Техара, Цибор, вратаря Антони Рамалетс, а в края на сезон 1964-65 си тръгва и последният велик играч – Сегара.

Мотото на ФК Барселона е: „Барса е повече от клуб“. То идва от речта на президента на клуба Нарцис де Карерас, който казва: „Барселона е повече от футболен клуб!“ Той наистина вярва в тези думи, като самата реч е запазена от него самия и е поставен в рамка. Синът му по-късно заявява, че този лист стои на почетно място в дома им и баща му се е грижел за него, защото самата реч описва ценностната система на каталонския гранд.

1968 - „Финалът с бутилките“

На финала за купата на Испания, който се провежда на стадион „Сантяго Бернабеу“, Барселона срещу вечния си съперник, Реал Мадрид. Няколко минути преди края на мача, публиката започва да замерва със стъклени бутилки играчите на „Блаугранас“, но въпреки враждебната атмосфера, те успяват да удържат победа с 0:1.

1969 – 1978 – Кройф и демокрацията в Барса

През 1969 година Агусти Коста печели изборите за президент на Барселона и въвежда гласуването при вземане на решения в клуба. Той иска всички членове да могат да изказват свободно своите становища по важните за клуба въпроси. Това е чиста форма на демокрация, която в никой друг клуб не е била практикувана до този момент. През 1973 година Коста е бил преизбран за президент. По време на неговото управление, той защитава тезата за възстановяване на Каталанизма и е против централизираното управление на футбола, който се опитва да наложи Испанската Футболна Федерация. Огромното му влияние в Испания води до възстановяването на името на „Лос Кулес“ , което в началото е било Футболен Клуб Барселона, но по времето на генерал Франко е променено на Club de futbol(CF), което е звучало по испанско.

През 1973 година, Йохан Кройф акостира на "Камп Ноу". Той е решението на проблема, че в отбора няма звезди, които да привличат повече публика по трибуните. Кройф вече е голяма звезда в цяла Европа след успехите си с Аякс Амстердам.

За много кратко време, холандецът става лидер на отбора със своята интелигентна игра и превъзходна техника. Феновете на Барселона виждаха как се връща предишната слава на отбора.

Йохан Кройф записа името си в историята на червено-синия отбор, като някой негови изпълнения останаха незабравими. Феновете продължават да си спомнят невероятният му гол срещу Атлетико Мадрид, при който холандската звезда скача много високо и сякаш за момент се задържа във въздуха, за да засече центриране на Карлос Рексач. Вратарят Рейна, въпреки че може да играе с ръце, не успява да надскочи играча с емблематичния номер 14 в борбата за високата топка.

1974 година – 75 години ФК Барселона

Отбелязването на рождения ден на отбора от Каталония преминава в голяма еуфория, като Жосеп Епинас и Жауме Пикас написват текст на песен, а Мануел Валс композира музиката за нея, като името и е „Кант дел Барса“. Тя се превръща в химна на отбора.

1978-1988 г. - С постоянство към висините

Месец май на 1979 година е един от най-незабравимите в цялата история на Барселона. Тогава е спечелена първата КНК след победа над Базел, което изпраща каталонците сред най-големите отбори в света.

През осемдесетте години в Барселона пристигнаха много звезди, включително Кини, Марадона, Шустер, Алексанко, Урути, Маркос, както и много мениджъри, всеки с различна визия за футбола – Еленио Ерера, Удо Латек, Тери Венебълс, Сезар Луис Меноти... Това е периодът на първите многомилионни договори и телевизионните права, които повлияха на финансовите дела в клуба. Направена е реконструкция на "Камп Ноу", която го прави с над 100000 места.

1982 година и втората КНК (Купа на Носителите на Купи)

Барселона губи на четвъртфиналите за купата на Испания, но еуфорията се връща на "Ноу Камп" под формата на нова европейска купа. На 12 май каталонците играят финал срещу Стандарт Лиеж, който е в тяхната крепост. Печелят с 2:1 с головете на Симонсет и Кини.

1988-1996 "Дрийм тийм"

През 1988 година, с Йохан Кройф като мениджър, играта на Барса започва да се свързва с отличния футбол и успехите. Борда на директорите, председателстван от Нуньес се фокусира върху изграждането на отбор, който ще поражда желание да бъде наблюдаван, но заедно с това и ще носи победи. "Камп Ноу" започва да се пълни отново.

ФК Барселона успя да спечели последователно четири пъти испанската "Ла лига" между 1990 и 1994 година. Наред с това, във витрината на клуба влезе за пръв път и Купата на европейските шампиони (КЕШ) през 1992, като отличителната черта на отбора бе атакуващия стил на игра и манталитета на победители на самите играчи на Кройф.

Известни като "Дрийм тийм" (Отборът мечта) на европейския футбол, играчите, които оставиха имената си в историята на Барселона бяха:

Субисарета, Бакеро, Бегиристайн, Лаудруп, Куман, Стоичков, Ромарио, Еузебио, Надал, Гуардиола, Амор, Хуан Карлос, Ферер, Нандо, Хулио Салинас, Серна, Алексанко и Гойкоечеа.

Водени от треньорското дуо Кройф – Рексач, „Лос Кулес“ най-накрая надскочиха миналото си и се превърнаха в един от най-големите имена в световния футбол.

1997-2008

След края на "Дрийм тийма", сър Боби Робсън води Барселона една година, като през нея са спечелени Купата на Краля и КНК, като в отбора е привлечен младия бразилски нападател Роналдо.

Луис Ван Гаал поема щафетата на треньорското място и печели първенството и купата, като този двоен успех не се е бил случвал от 39 години. Във вторият сезон на холандския треньор, Барса защитава титлата си.

Празненствата по случай стотният рожден ден на клуба продължават цяла година, като тя започва на стадиона, а легендарния каталонски певец Мануел Серат изпълнява химна на Барселона пред претъпканите трибуни с над 120000 души. На игрището излизат всички спортисти, които са защитавали цветовете на отбора през годините.

През 2006 година, под ръководството на Франк Рийкард, Барселона печели втората си Шампионска лига в мач игран на "Стад дьо Франс" в парижкото предградие Сен Дени. Съперникът Арсенал повежда през първото полувреме с гол на Сол Кембъл, но Барса връща 2 гола, благодарение на нападателя Самуел Ето`о и на десния бек Белети. Хиляди фенове започват празненствата още в Париж, а милиони последват примера им в Барселона и много други градове в и извън Каталония.

2008-2015 Най-добрите години в историята на Барса

Под ръководството на Хосеп (Пеп) Гуардиола, отборът подобрява значително играта си. Той продължава традицията с нападателния футбол на Кройф, който му е бил треньор в онзи велик отбор на Барселона от началото на деветдесетте години. Сега обаче, отборът не само владее много топката (Йохан Кройф не веднъж е казвал, че другия отбор няма как да победи, когато не притежава топката), но играе и със страшно много подавания на висока скорост и с едно докосване на топката. Резултатите бяха на лице, като целия свят се възхищаваше на играта на отбора от "Камп Ноу".

Най-голямото международно признание идва, когато от ФИФА номинират трима играчи израснали в Ла Масия (базата на Барса) за „Златната топка“ - Лионел Меси, Шави Ернандес и Андрес Иниеста.

Този отбор е кулминация на всичко онова, което означава ФК Барселона, като печели поредица от титли, включително три купи от Шампионска лига, четири шампионатни титли, плюс дългоочакваната Световна клубна купа. Последното се случва през 2009 година, като през този сезон Барса печели цели 6 трофея, Купата на краля, лигата на Испания, Шампионската лига, испанската Суперкупа, Суперкупата на Европа и Световната клубна купа,
което е прецедент в световния футбол.

Барселона чупи всички видове рекорди, а двигатели на успеха са именно халфовете Шави и Иниеста и „фалшивата деветка“ Лео Меси. Самият Меси чупи рекорд след рекорд с феноменалните голове, като дори успя да изпревари „Краля на футбола“ Пеле и вкара повече голове в една календарна година. Това му донесе четири "Златни топки" през този период, три от които бяха в последователни години.

С играта, която показват тези играчи, те имат потенциала да печелят още много отличия и със сигурност ще се възползват от това.

През годините след 2011-та, Барселона леко отстъпи от позициите си, както в Испания, така и в Европа, но през 2015 година отборът отново показа своя потенциал, воден от Луис Енрике. Каталунците спечелиха златен требъл, включително Ла Лига (с 2 точки пред Реал Мадрид), Купата на Краля (спечелвайки финала с 3-1 срещу Атлетик Билбао) и Шампионска Лига (след победа с 3-1 срещу Ювентус на финала в Берлин).