Реал Мадрид (Испания)

„Кралският клуб“, „Лос Бланкос“, „Белият балет“, „Лос Галактикос“, това са само част от наименованията, под които е познат хегемонът в Шампионската лига, най-престижният футболен турнир в света. Със сигурност всички се сещате, че става дума за Реал Мадрид, отборът – мечта за всяко едно момче, започващо да тренира футбол. Испанският гранд, диктувал модата през големи периоди от историята на най-великата игра, е един друг свят, друга галактика, започнала своето развитие на 6 март 1902 година.

Първото десетилетие на ХХ век е превзет от събитията, свързани с Реал Мадрид, отборът – символ на испанския футбол още от зараждането на този спорт в страната. Първите обработени футболни терени, създаването на футболна федерация, първата официална титла, международен дебют... всичко това е свързано с името на Карлос Педрос, президентът на футболен клуб Реал Мадрид.

Първите футболисти на мадридския гранд са момчета от ФК „Скай“ (небе), отбор създаден през 1897 година. Капитанът Джулиан Паласиос, заедно с най-добрите футболисти се присъединяват към новосформирания Мадрид Футбол Клуб. В началото отборът използва работилница за обработка на мрамор на улица Веласкес за съблекалня. По-късно президентът на Реал наема парцел, в близост до арената за борба с бикове, който е собственост на кралица Мария Кристина и на графовете Вилападерна. Годишната рента за него е 150 песети (около 90 евро цента), като за съблекални играчите използват таверната Ла Торина.

През 1902 година официално е създаден Реал Мадрид като на 18 април е избран нов Управителен съвет, председателстван от Хуан Педрос, като в него вземат участие 22 члена.

Началото на Ел Класико

На 13 май 1902 година, на полуфиналите на първото испанско първенство се срещат Реал Мадрид и Барселона в мач №1 в историята помежду им. Барселона печели с 3:1, като в състава им има шестима чужденци, които „изковават“ победата.

Албенис, първият играч на Барса, преминал във вечния съперник Реал Мадрид

Алфонсо Албенис Хордана е първият играч, който захвърля червено-синия екип, за да го замени с белия. Това става на 23 май или само 10 дни след историческият първи двубой, като новината е отразена в някой от тогавашните вестници.

Първата титла

На 18 април 1905 година се изправят срещу Атлетик Билбао, след като преди това са отстранили Сан Себастиан, като с гола на Мануел Праст Реал Мадрид слагат първата титла във клубната си витрина.

Международен дебют

Той се състои на 23 октомври същата година, като съперник е сборен отбор на френската провинция Галия в чест на посещението на президент Лубер в Мадрид. Срещата завършва 1:1.

Запазване на купата на Испания

Благодарение на спечелването на Купата на Испания в три последователни сезона от 1905 до 1907 година, Реал има право да запази завинаги във витрината си този трофей, като 1908 също бе златна за Реал, който господства по терените на Испания.

Създаване на футболната асоциация

На 4 януари 1909 година, президентът на Реал Адолфо Мелендес се среща с делегати от останалите футболни отбори в страната, като след единодушно гласуване той е избран за председател на новосъздадената футболна асоциация, която е официално регистрирана в съда.

Откриване на игрището О`Донъл

Реал Мадрид се преместват от старото си игрище и вече ползват ново, за което плащат по 1000 песети годишен наем, които се равняват на около 6 евро. Малко по-късно около игрището се поставя и ограда. Военните действия в Испания по време на Първата Световна Война спира мачовете и импровизирания стадион остава неизползван.

Двадесетте години на миналия век е изпълнен със събития, свързани с Реал Мадрид. Първото от тях е изграждането на стадион „Чамартин“ (по името на квартала, в който се намира, който се е смятал за грандиозно съоръжение за онези години със своя капацитет от 15000 зрители, като с него Реал прави скок в бъдещето. Второто значимо нещо, което остава в историята на футбола е поставянето на черни ленти на ръцете в знак на траур. Днес всички отбори го правят, но първи бяха „Лос Бланкос“ заради смъртта на техния играч Сотеро Арангурен и този на Билбао Рафаел Морено „Пичичи“ (на негово име е наречен голмайсторския приз в Испания).

През 1923 година, за една година Реал Мадрид е бил принуден да играе на Суидад Линеал Велодром, защото напускат старото им игрище О`Донъл заради желанието на собственика му да обработва земята. Новото игрище е с размери 108/68 метра и места за 8000 зрители.

С изграждането на „Чамартин“ през 1924 година, „Белия балет“ най-накрая има свой стадион, който е открит с мач между домакините и Нюкасъл Юнайтед. Испанците побеждават с 3:2 пред препълнените трибуни на новото съоръжение. 1947 година, новият стадион на Реал „Сантяго Бернабеу“ е построен върху част от земята на „Чамартин“.

Първото английско турне

Играчите на „Кралския клуб“ са изкушени да играят в родината на футбола след победата над Нюкасъл, но всичките им мачове на Острова завършват с поражения, въпреки че английската преса хвали стила и таланта на играчите.

От създаването си до 1925 година Реал Мадрид са с изцяло бели екипи, като през сезон 1925/26 година белите гащета са сменени с черни. След загубите в Англия обаче, Педро Парагес заявява, че черния цвят не е на късмет и изцяло белите екипи отново се връщат в съблекалните на отбора.

Първото голямо мадридско дерби

Реал и Атлетико се срещат за първи път на 21 февруари 1929 година, като белите печелят с 2:1 с головете на Триана, а единствения гол за „Рохибланкос“ бележи Марин.

Най-голямата победа срещу „вечния“ съперник Барселона Реал Мадрид постига през 1943 година на 13 юни в мач за Купата на Краля с разгромния резултат 11:1, след загуба на белите с 0:3 в първия мач. Някой обаче смятат, че „Блаугранас“ спират да играят през второто полувреме, под натиск от генерал Франко. Головете за този исторически успех бележат Пруден (4), Баринага (3), „Чус“ Алонсо (2), Алзуа и Ботела, докато единствения гол за Барса е дело на Марин.

Първа копка на „Новия Чамартин“

Легендарния президент Сантяго Бернабеу започва пълна реконструкция на „Стария Чамартин“. Още през пролетта на 1943 година Сантос Пералба казва, че новия стадион трябва да бъде с капацитет 40000 души, но година по-късно Сантяго Бернабеу в типичния за него стил заявява пред борда на директорите: „Господа, нуждаем се от много по-голям стадион и ние ще го изградим.“ Стадионът, който те правят е със 75000 седящи места след първия етап, който поглъща чудовищните 37 милиона песети или 222 375 евро.

Пионер в екипите с номера

На 23 ноември 1947 година в мача срещу Атлетико Мадрид на стадион „Метрополитано“, Реал излизат с номерирани фланелки. Идеята е на Пабло Ерандес Коронадо, като испанската ФА харесва инициативата и нарежда всеки отбор да сложи номера върху екипите на играчите. За пореден път Реал Мадрид са пионери в испанския футбол.

Откриването на „Новия Чамартин“

Денят е 14 декември, а годината 1947-ма. Отдава се почит на визията на стадиона и на хората, с чиито пари е изграден този великолепен стадион. Първият мач за откриването е Реал – Белененсеш завършил 3:1. Новият Колизеум се превръща в гордостта на всеки, който обича „Лос Бланкос“ и е повод за завист на всички футболни клубове по света.

1951-1960

Реал Мадрид се превръща в гранд в световен мащаб, когато отборът празнува петдесет годишен юбилей от създаването си. Тогава пристига Алфредо Ди Стефано, като с помощта на аржентинеца белите печелят първата си титла от 21 години и пет пъти поред Европейската купа. Върховен момент е и спечелването на първата Междуконтинентална купа. През 1955 година, стадиона на Реал променя името си от „Новия Чамартин“ на „Сантяго Бернабеу“ в чест на своя президент.

1961-1970

Славният цикъл е към своя край след две загуби във финали на Европейски първенства съответно срещу Бенфика и Интер. Въпреки това, Реал печели пет последователни титли в Испания... Това е единственият отбор, който е сторил това в почти осемдесет години съществуване на испанската Примера Дивисион, като досега рекордът не е подобрен. От сезон 1960/61 до 1964/65 те са неизменни носители на златните медали, като повтарят отново този успех през 1985/86 – 1989/90.

На 11 май 1966 година, Реал Мадрид печели шестата си европейска титла на стадион „Хейзъл“ в Брюксел, побеждавайки Партизан Белград с 2:1.

Сантяго Бернабеу умира през 1970 година. Преди смъртта му, Мигел Муньос напуска поста на старши треньор, който е заемал в продължение на 14 години.

1971-1980

Честването на 70 - годишнината на клуба не е толкова бляскаво, заради все още незабравената кончина на почетния президент Бернабеу.

През сезон 1970-71 Реал Мадрид достига до финала на вече несъществуващия турнир за Купата на УЕФА, отстранявайки по пътя си Хибърниънс, Вакер (Инсбрук), Кардиф Сити и ПСВ Айндховен. Финала е с Челси на стадион „Караикирис“ в Гърция на 19 май 1971 година. Първия мач завършва 1:1, а в продълженията не се отбелязва победен гол. Тогава не важи правилото за изпълнение на дузпи и два дни по-късно мачът се преиграва. Челси печелят с 2:1.

Прелюдия към Великото възстановяване

5 ноември 1975 година, „Сантяго Бернабеу“ изживява една от най-славните нощи в историята си. След загуба на шестнадесетина финалите за Европейската купа от Дарби Каунти с 1:4 на английска земя, в края на второто полувреме резултатът в реванша е 4:1 за „Белия балет“, което праща двата отбора в продълженията, където Сантилана вкарва победния гол и се стига до велия обрат, изпратил Реал напред в турнира.

Честването на 75 годишнината на клуба минава вяло, без много помпозност и подкрепа от феновете, заради слабото представяне на отбора.

1981-1990

Втората половина на осемдесетте години са невероятни за Реал Мадрид, като през този период са спечелени пет шампионски титли на страната и две Купи на Уефа, с помощта на квинтета, наречен „Петимата мачовци“. През единият от шампионските сезони, в 38 мача, Реал бележи 107 гола, с което изравнява собствения си рекорд от предходните пет поредни титли или периода 1960-65 години. Всичко това се дължи на фантазията на Емилио Бутрагеньо и голмайсторския нюх на Уго Санчес, който печели златната обувка, заедно с Христо Стоичков от периода му в ЦСКА през 1989/90.

1991-2000

През този период са спечелени купа №7 и №8 от европейската Шампионска Лига.

Първата е през 1998 година, датата е 20 май, а мястото – Амстердам Арена. Въпреки, че съперникът Ювентус е считан според мнозина за фаворит в мача, но с впечатляващата си тактика треньорът Юп Хайнкес разбива прогнозите и с гола на Предраг (Педжа) Миятович Реал триумфира след 32 години прекарани в очакване.

Втората Муждуконтинентална купа

Гуус Хидинк става мениджър на клуба, след изненадващата оставка на Хуан Антонио Камачо през юли 98 година, още преди да започне новия сезон. В мачът за Междуконтиненталната купа срещу Вашку да Гама игран в Токио, Реал стигат до успех с 2:1, след един брилянтен гол на легендарния си нападател Раул Гонсалес Бланко.

Осми триумф в ШЛ и първи испански финал

Висенте дел Боске поема поста на старши треньор от Джон Тошак в средата на сезон 1999/2000 и повежда „Лос Бланкос“ към финала в Шампионската Лига, който се играе на великолепния новопостроен стадион във парижкото предградие Сен Дени – „Стад дьо Франс“. Последната европейска купа за ХХ век е в ръцете на белите след класически резултат срещу Валенсия.

Най-добрият отбор на ХХ век

На гала вечер в Рим проведена на 11 декември 2000 година, президентът Флорентино Перес и почетния президент Алфредо ди Стефано получават наградата „Най-добрия клуб на ХХ век“.

2001-2010

Луиш Фиго, Зинедин Зидан, Роналдо, Дейвид Бекъм... Най-добрите играчи в света се присъединяват към Реал Мадрид и формират най-впечатляващият отбор... ражда се „Ел Галактикос“.

В прелюдията към честването на 100-годишнината на клуба, Флорентино Перес и борда на директорите единодушно решават да направят Негово Величество краля на Испания почетен президент на „Кралския клуб“. Монархът приема тази чест, с обичайната за него скромност.

Като подарък за юбилея си, Реал печели ШЛ №9, след успех над Байер Левъркузен в Глазгоу с 2:1, със същия резултат е спечелена и Супер купата на Европа срещу Фейенорд, а за „черешка на тортата“ е добавена и Междуконтиненталната купа след 2:0 срещу Олимпия в Токио.

Завръщането на Фабио Капело

През 2006 година, дон Фабио се завръща на „Сантяго Бернабеу“ за втори път. Новите попълнения, които идват по негово желание са Фабио Канаваро, Емерсон, Ласана Диара, Хосе Антонио Рейес и Руут ван Нистелрой. През зимния трансферен прозорец към тях се присъединяват Марсело, Гонсало Игуаин и Фернандо Гаго.

В края на сезона, Реал Мадрид триумфират за 30-ти път с шампионската купа на Испания, която е първа за новия президент Рамон Калдерон.

2008 година, с помощта на новият старши треньор Бернд Шустер и играчите Робен, Хайнце, Снайдер, Дренте, Савиола и Метцелдер Реал печели 31-вата си титла, като има 84 отбелязани гола и само 36 получени, но най-голямата радост за феновете е разликата от 18 точки пред Барселона.

2011-

Ново десетилетие и нова титла под номер 32.Създава се наследникът на „Ел Галактикос“, с Кристиано Роналдо, Рикардо Кака, Карим Бензема, Анхел ди Мария, Лука Модрич, Месут Йозил, Шаби Алонсо, Серхио Рамос, Фабио Коентрао и рекордьорът по мачове Икер Касияс (сан Икер / свети Икер, както го наричат феновете). „Специалният“ Жозе Моуриньо все още се опитва да спечели така желаната юбилейна десета Шампионска Лига, дори вече при пътуване за мач, в самолета той винаги сяда на десети ред от фатализъм. Този състав обаче не успява да сбъдне мечтата на белите фенове, което кара треньорът да напусне в посока Челси и неговото място е зето от Карло Анчелоти. Тимът напускат някой от звездите, начело с Кака и Йозил, но на тяхно място е привлечен най-скъпият футболист в света - Гарет Бейл, чиято цена според различните източници е над 100 милиона евро. Анчелоти дава път на няколко млади таланта от школата на тима, като Хесе Родригес, който е определян за "Новият Раул". Все пак "Десетата" все още не е във витрините на Сантяго Бернабеу и феновете продължават да са в очакване.