Защитни действия в кикбокса

от 20 май 2014г.

Защитните действия в съвременния кикбокс са с голямо значение за успеха и състезателната реализация. Заедно с атакуващите действия, те определят моделните характеристики на кикбокса и са показатели за спортно-техническата подготовка на състезателите.

Защитните действия имат голямо значение, както за отразяване на атаката на противника, така и за защита по време на собствената атака. Добрата защита предотвратява успешните нападателни действия на другия състезател. Наблюденията показват, че при успешно противодействие на противниковите атаки, тяхната ефективност прогресивно намалява. Наред с това, успешната защита създава предпоставки за контраатакуване, а не рядко и за обрат в развитието на срещата. Голям е психологическият ефект от неуспешните действия, предизвикани от сполучливата защита. Обикновено, стресовите ситуации в срещите по кикбокс водят своето начало от успешната защита на противника.

Съществува голямо разнообразие от защитни действия, като в много от случаите срещу защитата може да се приложи успешно срещу различни удари. Според специфичните си особености, защитите се разделят на следните групи:

Защити с крака: маневриране; крачка назад; крачка встрани (сайт степ)
Защити с ръце: подлагане; отбиване; блокиране
Защити с тяло: отклони; ескиважи; потапяне. Защитните действия с тяло се определят като активни защити. Те извеждат състезателите, които ги прилагат, в удобни за контраатака позиции.
Комплекси защити: Много често в практиката, срещу един удар се прилагат едновременно няколко защити, което повишава сигурността на защитаващият се кикбоксьор.
Глуха защита: Състои се от леко навеждане напред с плътно притиснати ръце към лицевата част на главата и трупа. Прилагат се, когато състезателят е в безизходица и обикновено завършват с броене за нокдаун или като моментен тактически ход за влизане в размяна на удари.
Съпътстващи защити: Това са движения на тялото и ръцете, съпътстващи атакуващия удар, с цел да се повиши собствената сигурност по време на атака.

Кикбоксът съдържа богат арсенал от защитни действия. Адекватното им овладяване, съчетаването им в специфичните комплекси и разнообразното им използване са основа за успешна спортна изява.

За разкриване на значимостта на различните защитни действия, ще се насочим към обобщен, сравнителен и диференциран анализ на защитните действия в три групи кикбоксьори – от световния елит, от българския елит и кикбоксьори от клубните отбори в България. Обобщеният анализ показва, че и трите групи използват подлагане, отбиване, крачка назад и отклон назад. В сравнение с тези четири защитни действия, останалите се използват значително по-рядко.

В групата на по-рядко прилаганите защитни действия, водещи са отклоните вляво и вдясно, следвани от сайт степ вляво и вдясно и потапяне. Последните места по честота на използване заемат блок и ескиважите вляво и вдясно.

Анализът разкрива значими статистически различия по отношение на голям брой променливи:

Подлагане и блокиране – това защитно действие е използвано най-често от по-нискоквалифицираните кикбоксьори и най-малко от тези от световния елит.

Отбиване – съотношението е същото.

Отклони вляво и вдясно – най-често се прилага от кикбоксьорите от световния елит и най-малко от трениращите в клубните отбори на страната.

Отклони назад - това защитно действие е използвано най-често от по-нискоквалифицираните кикбоксьори и най-малко от тези от световния елит.

Стъпка встрани (наляво и надясно) – те се използват много често от елитните кикбоксьори, но много по-рядко от нискоквалифицираните бойци
Потапяне – както при горната защита.

Диференцираният анализ на защитните действия в трите групи кикбоксьори разкрива редица общи, но и някой специфични особености на изучаваните променливи. И в трите групи най-често се прибягва до подлагане, отбиване, крачка назад и отклон назад. По отношение на на защитата с отклон назад се наблюдават значими различия. Елитните кикбоксьори от България и света по-рядко използват тази защита, в сравнение с бойците от клубните отбори.

Общото впечатление от анализа на защитните действия е, че и трите групи не използват пълноценно богатството им. Активните защитни действия са пренебрегвани и рядко използвани, наблюдава се стремеж към използване на сигурните пасивни защити като подлагане ,отбиване, крачка назад. Те наистина улесняват защитата, но пък затрудняват контраатаката. Тези защити са предпочитани от по-слабите кикбоксьори. Майсторите в този спорт по-често използват активната защита като отклони, ескиважи и сайд степ. Тяхното прилагане крие известен риска от получаване на насрещен удар, но създават удобна изходна позиция за контраудар, който понякога е решаващ за двубоя. Предпочитанията са към малък брой защитни действия, което може да се определи като бедност и едностранчивост по отношение на спортно-техническото майсторство в областта на този компонент от играта. Използването на малък брой защити дава голямо предимство на атакуващите кикбоксьори по отношение на антиципацията на насрещни действия и провеждане на атаки, към които трудно се прилага ефективна защита.

Възможната причина за бедния арсенал от използваните защити е насочеността на вниманието и работата в тренировъчния процес, преди всичко по отношение на овладяването, развитието и усъвършенстването на атакуващите действия. Да, те наистина са важен компонент, ефективното им използване по време на състезание е основа и предпоставка за значими постижения, но те не трябва да са по-предпочитани за сметка на защитата. Най-добри резултати в състезанията се получават, когато даденият състезател е развит комплексно и владее всички компоненти на спортно-техническата подготовка.

Още по темата: