Илияна Гълъбова, републикански шампион по кикбокс: Не мечтая за победата, а тренирам здраво, за да я постигна!

Срещаме се с Илияна на официалния кантар за професионалния турнир по кикбокс за жени в стил К-1 "Girl Power", който е част от сериите BIGGER’S BETTER. Тя e единствената българка, участваща в престижното международното състезание, което ще бъде излъчено на живо по SFR Sport 5 в цяла Западна Европа и Африка.

Разкажи ми малко повече за себе си. В кой клуб тренираш и при кой треньор?

Казвам се Илияна Методиева Гълъбова, играя за спортен клуб "Самурай" - Бургас, но тренирам в София при един от възпитаниците на този клуб, Николай Стоянов. Той ми е личен треньор по кикбокс. Тренираме в зала Lonsdale в София, тя е най-голямата зала за бойни изкуства, професионално оборудвана с всичко необходимо.

Кое те накара да започнеш да се занимаваш с кикбокс?

Именно треньорът ми Николай Стоянов беше причината да се насоча към кикбокса, като до този момент бях тренирала само бокс. С бокс се занимава баща ми Методи Гълъбов, който е  бивш състезател - той е бил винаги до мен. Исках да опитам и кикбокса, така, просто за да имам някакви познания и в този спорт. Така се оказах на републиканско първенство и с шампионската титла.

Илияна срещу съперничката си в "Girl Power"

Кога за пръв път влезе в залата?

В боксовата зала съм откакто съм се родила, още от бебе, покрай баща ми. Той все още беше състезател по бокс тогава, а към края на кариерата си участва и в няколко състезания по кикбокс. Реално аз и сестра ми сме израснали по боксовите зали.

По време на състезанията тичахме около ринга и викахме "Давай тате!" и просто сме закърмени с този спорт още от деца.

Родителите ни обаче никога не са искали да се занимаваме с този спорт, много трудно стигнах до ринга, с много упорство. Те постоянно ми поставяха ултиматуми, само и само да ме откажат от бокса.

Баща ми ме пускаше да се бия с момчетата в залата, и бой ядох на ринга от тях, но в крайна сметка всичко преодолях.

Накрая баща ми видя, че нищо няма да ме спре и прие, че неговото момиче ще се занимава с бокс. На този спорт съм отдала много години, реално целия ми съзнателен живот.

Илияна заедно с баща си

Кикбоксът е сериозен спорт, имала ли си някакви по-тежки травми и как се възстановяваш след мачовете?

Да, тежък спорт е, играем с ръце, крака, колене и всяка една грешна крачка може да доведе до контузии.

Често се получават засрещания коляно в коляно, крак с лакът и болката е неописуема, изтръпване, само човек, който се е занимавал с бойни спортове може да ме разбере.

В нашия спорт, много опасни са скъсванията на менискуса, кръстни връзки, особено при ударите лоу кик. За съжаление, аз съм претърпяла операция на двете колена, заради скъсани кръстни връзки.

Лекарят ми каза: „Момиче, до тук си със спорта, можеш вече единствено да тренираш с леки гирички или на машини, но без никакво натоварване на краката.“

Съветите му бяха излишни, той ме познава, тъй като ме е лекувал и от други травми и знаеше, че щом болката премине, аз пак ще продължа, просто не съм човек, който се отказва лесно.

Преди време мъжете в бойните спортове подценяваха до известна степен жените, дойде ли времето, в което ви приемат като истински бойци и проявяват нужния респект към вас?

Мъжете винаги ни подценяват, абсолютно. Още от дете, когато се качвах на ринга срещу момчетата в залата, те искаха да ми докажат, че мястото ми не е в залата за бокс.

И макар, че със сила не можех да се меря с тях, женския ум е така устроен, че често ги изненадвах с хитрост, с техника, не рядко ги побеждавах

и постепенно започнаха да гледат на мен като на истински боксьор, а не като някаква лигла, дошла в залата да им пречи. Особено, когато играех със сестра ми, правихме много по-атрактивни спаринги, отколкото момчетата.

Можеш ли да ни споделиш как протича твоята кондиционна подготовка, какви упражнения обичайно включваш в нея, серии, повторения?

Понеже в бокса и в кикбокса играем по 3 рунда, при кондиционната ми подготовка правя 3 кръга. Те имат 3 вътрешни кръга – в първия работя 15 секунди и 15 почивам, във втория работя 10 секунди и 10 секунди почивам и в последния, правя 5 секунди и 5 почивам. Използвам около 9 упражнения, но това зависи дали съм залата или навън.

Ако съм навън, упражненията са по-малко, а при наличие на оборудване, правя качване по стълби, използвам кутии за скачане, бойни въжета, медицински топки, големи топки за удари в земята, българска торба...

Редувам ръце, крака и подскоци, като задължително правя и боксови упражнения с гирички и накрая свършвам с работа за крака на боксовата круша или на лапи с треньора. Задължително е, във всяка тренировка, независимо от кондиционните упражнения да завърша със специфичните боксови и кикбоксови техники.

Като професионален спортист спазваш ли някакъв хранителен режим?

Желателно е да се храним здравословно, защото по-късно много трудно се влиза във форма, а при нас е важно да си поддържаме килограмите, заради категориите. Разбира се, като всеки нормален човек и аз понякога се изкушавам, но гледам това да става веднъж седмично.

Всеки уважаващ себе си човек, не само спортист, трябва да внимава с какво се храни.

При спортистите е още по-трудно, защото постоянно сме в режим и когато мине състезанието си позволяваме сладолед или сандвич.

Настоящата гала вечер е под надслов „Да на спорта, не на насилието по улиците!“. Какво би казала на младите хора, би ли ги насърчила да започнат да се занимават с бойни спортове?

Виждаме, че постоянно се проявява насилие по улиците, в училищата, навсякъде, без значение от това в коя държава или град се намираме. С бойните спортове човек се научава да се контролира, но и да се защитава.

Никой, който се занимава с такъв спорт, не би проявил агресия на улицата. Всичко остава в залата. А в нея се развиват и инстинктите за съхранение, а това помага много в живота.

Имала съм случаи на нападения още като ученичка, но това, че владеех бокс ми помогна да се опазя. А днешните деца трудно се захващат с тренировките. Не бих казала, че са разглезени, но по-скоро те са по-меки от нашето поколение.

Ние обичахме спорта и игрите, аз веднага след училище отивах в залата за бокс или в тази за народни танци, това ни бяха развлеченията, а днес не е така. Компютрите и таблетите изместиха фокуса върху себе си.

По моите наблюдения в залата, на 10 деца, дошли да тренират при нас, 2 остават след първия месец. Бих казала, че и родителите трябва да се опитат да ги насърчават, защото времената просто са различни. Нас не ни даваха, а ние искахме да тренираме, а сега...

На какво те научи кикбокса, помага ли ти той в живота?

Научи ме на едно много важно нещо – да не мечтая за победата, а да тренирам здраво, за да я постигна. Не само на ринга, а във всички сфери на живота.

Нека всички читатели на Фрамар да го запомнят!

По статията работи: Костадин Петров

Заглавна снимка: Личен архив

Снимки в статията: Пламен Георгиев