Карате

Карате е бойно изкуство, създадено на островите Рюкю, в близост до град Окинава (Япония). То съчетава в себе си техники от местните бойни изкуства наречени Те и от китайското кенпо. При него се използват удари с юмруци, ритници, удари с колене и лакти и с режещата част на ръцете. В някой от подстиловете му се използва дори граплинг, хвърляния и ключове на ставите. Практикуващите това бойно изкуство се наричат каратисти.

След появата на карате, то става много популярно в Япония и се преподава почти навсякъде, след епохата Тейшо. Първата демонстрация в Япония се прави през 1922 година от Гичин Фунакоши, като част от програмата за културен обмен между „страната на изгряващото слънце“ и островите Рюкю. Две години по-късно, в университета Кейо е създаден и първият клуб по карате, а до 1932 година, почти всички по-големи университети имат такива клубове. След втората световна война, Окинава се превръща във военен обект със стратегическо значение за САЩ, като там са разположени много военни. Каратето става много популярно сред военнослужещите и те го пренасят в Америка.

Филмите с бойни изкуства от 60-те и 70-те години увеличават популярността на каратето по цял свят, като дори самия термин започва да се използва за нарицателно на повечето източни бойни изкуства. Постепенно школи започват да се появяват не само в САЩ, но и по цял свят.

За много от трениращите, карате е дълбоко философска практика, учеща на етични принципи. Днес, с това японско бойно изкуство се занимават около 100 милиона души.

Според Световната Обединена Карате-до Федерация, стиловете в каратето са следните:

• Шотокан

• Шито-риу

• Годжу-риу

• Уадо-риу

• Шорин-риу

• Уечи-риу

• Киокушинкайкан

• Будокан

Тренировки

Тренировките по карате обикновено се разделят на Кион (основа или фундаментални принципи), Ката (форми) и Кумите (спаринг).

Кион

На него се обръща различно внимание в отделните стилове. Представлява изпълнение на различни движения в синхрон от група каратисти. Кион може също така да бъде упражняване на предварително определени удари в малки групи или по двойки.

Ката

Буквално означава „форма“ или „модел“. Представлява последователност от движения, които представляват различни нападателни или отбранителни пози. Тази демонстрация на формите се използва и при изпитите за повишаване в ранг, като колкото по-нагоре в йерархията се изкачва един каратист, толкова по-сложни движения трябва да покаже при ката.

Кумите

Буквално означава „среща на ръцете“. Нивата на физически контакт при спарингите се различават в отделните стилове. Например, при киокушин се използват техники, които имат за цел да свалят противника на земята (по терминологията на бокса или кикбокса това е нокаут). В спортното кумите се използва лайт (лек) контакт или семи (полу) контакт, като тук се отброяват точки от страна на съдията. Има и форми на хореография, които показват различни удари и защити срещу тях, като обикновено се завършва с поразяващ удар (хито тсуки). Допустимите техники и силата на ударите се определя от стила на самата федерация, която превежда състезанията, като те могат да бъдат променяни в зависимост от възрастта на състезателите, нивото и пола им.

При лайт контактът, точките се присъждат за добра форма, енергично прилагане, правилна дистанция и точност на ударите. При пълния контакт, точките се основават на резултата от въздействието на ударите, а не толкова на тяхната красота и точност.