Ледено катерене

Ледено катерене е екстремен спорт подобен на скалното катерене, с разликата че се изкачват ледени блокове, замръзнали водопади или скални плочи, покрити със лед от замръзнали потоци вода. За целите на катеренето може да се използва алпийски лед и заледена вода. Алпийския лед обикновено се среща по върховете на планините, докато вторият е най-често по водопадите, които са замръзнали през зимните месеци. Двата вида могат да се различават по структура и технически характеристики, например твърдост, крехкост, оформление и т.н.

Техника

Катерачите избират оборудването си според наклона и структурата на леда. Ако ледът е почти хоризонтален, тогава почти всяка добра туристическа обувка е подходяща, но при сериозното катерене по лед се използват двойни пластмасови ботуши или такива от твърда кожа, като те трябва да са съвместими с котките и да осигуряват достатъчно силна опора на глезена на катерача. По късите, ниски склонове под голям ъгъл може да се използват кирки за лед (пикели), без котки, но дългите склонове изискват задължително използването на котки с шипове и други ледени инструменти, за осигуряване на безопасността. Катерачите ритат леда с предната част на котките, като по този начин те забиват шиповете си, след което забиват върха на пикелите си. Здравината на леда обикновено е доста впечатляваща, като само един сантиметър забиване на пикела е достатъчен, за да издържи тежестта на човека, който се изтегля нагоре. Ако катерачът е водещ, той поставя ледени винтове, през които прекарва осигурително въже за останалите алпинисти.

Някой от важните техники за ледено катерене включват познаване на въжените системи, обвързване, осигуряване, спускане с въже и други. Начинаещите трябва да научат тези техники, преди да започнат катеренето по ледените образувания. Те трябва да получат съвети от опитен катерач, за да не се стигне до неприятни инциденти.

Въжени системи

Те биват единични, двойни и въжета близнаци. Единичната система се използва най-вече при прави маршрути и е най-често използваната в света. Двойната система също е предпочитана, като тя е по-гъвкава от предходната. Въжетата близнаци по същество са две единични системи свързани в една, като те са подходящи за дълги маршрути с честа смяна на посоките. Втората и третата системи са предпочитани от професионалистите, които изкачват много стръмни ледени склонове, с много ръбове и сложни форми.

Обвързването

Това е включването на сбруята на катерача към осигурителното въже. Тази техника е задължителна при изкачване с водач. Най-често използваният възел е осморката, но също така се предпочита „тапа“, заради по-лесното развързване при замръзване на въжето. Правилното изпълнение на възлите е особено важно при леденото катерене.

Осигуровки

Те могат да бъдат фиксирани и подвижни. Подобни са на тези при скалното катерене. Водачът забива клинове или клипси в леда, през които преминава основната линия на въжето. Последният в колоната прибира осигуровките. Между всеки двама катерачи трябва да има минимум по 2 точки за защита от падане.

Водене

Отнася се до действията на водача на изкачването. Той постоянно спуска защити след себе си, които се използват от следващите го катерачи. При достигането на върха, лидерът поставя котва с въже, което служи за обезопасяване на маршрута на останалите алпинисти.

Съществуват и доста други техники на катерене, но е важно да се запомни, че всички те трябва да ви бъдат показани от опитни катерачи, преди сами да ги опитате.