Оборудване за маунтинбординг

За практикуването на екстремният спорт маунтинбординг са ви нужни няколко неща, включително маунтинборд и предпазни средства. Маунтинбордът се състои от следните компоненти:

Борд (дъска) – Към този елемент са прикрепени по-голяма част от останалите компоненти, а също така върху него стои и маунтинбордиста. Обикновено се изработва с дължина 90 – 110 сантиметра, като може да бъде от различни материали. Например, при по – високите спецификации за професионалните състезания се използват композитни пластмаси, които са подсилени с въглеродни и стъклени нишки, а сърцевината е от дърво (най-често клен), подобно на сноуборда. Обикновените бордове са от пресована слоеста дървесина, като при скейтбордовете и лонгбордовете. Различните дъски имат променливи характеристики като тегло, форма, извиване на краищата, гъвкавост и здравина.

Ходова част

Тя се състои от панта, антишок тампони или амортисьори и оси, на които се поставят колелата. Разполага с необходимите механизми, които дават възможност на колелата да завиват. Ходовата част може да бъде различни видове:

• Скейт колесар – има твърда ос и панта, съставена от болт и втулки (обикновено от каучук), която осигурява омекотяването на вибрациите и възможността за завиване. Колкото по-меки са тампоните (втулките), толкова по-лесно се управлява маунтинборда. Скейт колесарът е подобен на този при скейтборда, но е по-стабилен и с по-дълъг мост за гумите.

• Канален колесар – те са най-често използваните. Гайките са поставени под ъгъл от 35 градуса, спрямо борда. При накланяне на дъската наляво или надясно, гумите завиват в съответната посока. Понякога се монтират и полиуретанови тампони, които да оказват съпротивление при опит за натиск и по този начин те връщат гумите в първоначално положение и запазват стабилността на маунтинбордиста.

• Ноусноу колесари – при тях се използват два болта, за да се създаде плаваща опорна точка. При завиването им се слагат каучукови втулки, които да обират вибрациите. В зависимост от натягането на болтовете се регулира твърдостта на окачването.

Автомати

Обикновено се използват такива от сноуборда, като служат за захващането на краката за дъската.

Джанти

Те са изработени от пластмаса или метал и могат да варират от 8 до 13 инча. Най-малките са правилният избор за свободните спускания, докато тези с размер 9 – 10 инча са полезни при спускането, защото осигуряват по-добра стабилност при високата скорост.

Гуми

В зависимост от производителя, те могат да бъдат с 2 до 4 слоя. Тези с два слоя са по-леки, но пък са и по-податливи на пробиване. Има и голямо разнообразие от шарка на грайферите, като те могат да бъдат като при сликовете, когато се кара на асфалт или с голяма дълбочина за голямо сцепление при чакълест терен. Широчината и диаметърът също могат да са променливи.

Спирачки

Те обикновено се използват само при големите планински спускания, където маунтинбордистите имат нужда да контролират скоростта. Спирачките обикновено са прикрепени към задните колела, за да има по-голяма ефективност и за да се избегне евентуално падане при спиране на предните колела. Управляват се с ръкохватка, с която се предава спирачно усилие едновременно към двете задни колела. Съществуват четири вида спирачки, използвани в маунтинборда:

Механични барабанни спирачки

Те се прикрепят към джантите с 5 винта. Евтин вариант са и много ефективен, но като минус може да се изтъкне, че имат склонност към силно нагряване и ако джантата е пластмасова, това може да доведе до разтапянето и. Добре е да се използват при по-малки наклони, където не се налага честото им използване.

Хидравлични дискови спирачки

Те използват ротори, които са прикрепени към главината, като спирачният механизъм се задейства хидравлично. Керамичните накладки хващат ротора (диска), като предимството е, че имат висока спирачна мощност и са надеждни. Като недостатъци могат да се изтъкнат високата им цена, теглото и генерираната топлина.

"V" - образни спирачки задействани с жило

Те захващат главината или метален диск, който се използва за спирачна повърхност. Задействат се като спирачките на велосипедите – с ръкохватка и жило. Предимството им е малкото тегло, ниската цена, лесния монтаж и поддръжка. Недостатъците са по-слабата спирачна сила и нуждата от редовно коригиране.