Микротравматични увреждания в спорта

Една от причините за прекратяването на кариерата на много от елитните спортисти са микротравматичните увреждания. За разлика от острите травми, микротравмите не са в резултат на резки механични въздействия върху тялото, а на многократното натоварване в характерните за дадения спорт части на тялото. Именно заради това, тези травми се появяват постепенно, без остри симптоми, но са трудно лечими и често се появяват отново.

Какво представляват микротравматичните увреждания и каква е причината за тях?

Микротравматичните увреждания при спортистите са типични заболявания на пренапрежението на опорно-двигателния апарат. Те се получават при системни, повтарящи се, еднотипни движения в местата на най-голямо натоварване за съответния спорт. В резултат на това се получава "износване" в залавните места (инсерции), връзки, мускули, стави и кости. Основна роля за появата на микротравматичните увреждания играят: липсата на пълноценно възстановяване, нерационално хранене, форсираните тренировки, свободните радикали, както и употребата на анаболни и кортизонови препарати.

Доброто възстановяване след тренировка дава възможност на тялото да се регенерира и да се подготви за следващо натоварване. При наличието на достатъчно време за възстановяване и плавно повишаване интензивността на тренировките, рискът от микротравматични увреждания значително намалява.

В механизма на получаване на микротравматични увреждания важна роля има въздействието на реактивните метаболити на кислорода, наричани с общото название свободни радикали. При физически натоварвания част от кислорода не отива по предназначение за образуване на енергия, а създава вредни за клетките и тъканите съединения - свободни радикали. При интензивни тренировки тези свободни радикали достигат високи нива, а състоянието се нарича "оксидативен стрес". Радикалите увреждат всички клетъчни структури, като тяхна предпочитана мишена е липидния слой на клетките. Увредите засягат мускулите, сухожилията и ставите, и водят до дистрофия и дегенерация на тъканите. За да се пребори с оксидативния стрес организмът използва т. нар. антиоксидантна защита. За да работи тя, на организма са нужни витамини (А, С, Е) и минерали (мед, цинк, селен). Тяхното набавяне е свързано с балансираното хранене при спортистите и осигуряване на достатъчно антиоксидантни витамини и минерали.

Друг фактор свързан с микротраматичните увреждания е използването на анаболни и кортизонови препарати в спорта. При анаболните препарати проблем се явява бързото нарастване на мускула и увеличаване на неговата сила, за сметка на слабите сухожилия. Така се повишава риска от микротравматични увреждания в тях, което в последствие може да доведе до пълното им скъсване. Също така, риска от дегенерация и руптура на сухожилията може да се увеличи и от продължителното използване на кортизонови препарати.

Как протича едно микротравматично увреждане и какви са неговите симптоми?

1ви стадии

Това е стадият преди появата на характерни симптоми. Характеризира се с влошаване на локалното кръвоснабдяване и хранене на тъканите. Типично оплакване е неясната болката, която се появява при натоварване и изчезва при покой.

2ри стадии

Това е стадият, при който се развива асептично възпаление с последващи дегенеративни изменения в тъканите. В този стадии се появяват по-специфични клинични симптоми. Те са свързани с болка в областта на увредата, която се засилва при движение, оток и уплътнени участъци. Увеличава се тонусът на мускулите в областта на увредата и се намалява тяхната сила и еластичност.

3ти стадии

Това е крайния стадии, който може да се развие в няколко посоки:

• Спонтанно оздравяване - сравнително рядко
• Хронифициране на процеса - постоянни болки изискващи използването на противовъзпалителни и обезболяващи средства
• Вторични травми - скъсване на сухожилиe, стрес фрактури и други травми в резултат на дегенеративните промени в тъканите.

Кои са най-честите микротравматични увреждания?

Когато говорим за микротравматични увреждания трябва да се отбележи, че когато в началния етап процеса протича без изразено асептичено възпаление, на него се поставя окончанието "оза" (напр. тендиноза). Когато към микротравматичното увреждане е въвлечен и възпалителен процес се поставя окончанието "ит" (напр. тендинит).

Инсерционози и тендинози

Микроразкъсванията се появяват най-често в зоните на залавянето на сухожилието за коста, наречени инсерции. Първоначално се наблюдава инсерционоза, а в последствие, при развитие на асептично възпаление се получава инсерционит. Най-честите от тях са "Тенис лакът" при тенесистите, "ARS комплекс"  при футболистите и инсерционозата на колянно капаче при бегачите. Тендинозите и тендинитите засягат сухожилието по цялата му дължина или в отделни части от него. В повечето случаи те не са изолирани, а съчетани с възпаление на околните меки тъкани. Едно от често срещаните спортни заболявания е тендинитът на ахилесовото сухожилие.

Бурсити и периартрити

Бурситите са възпаления на синовиалните торбички. Най-често се засягат: раменната бурса, препателарната бурса и бурсата на ахилесовото сухожилие. Когато се обхващат всички меки тъкани в областта на дадена става, състоянието се нарича периартрит. Най-чест е париартритът на раменната става.

Миогелози

Типични микротравматични увреждания на мускулите. Характеризират се с болезнени, вретенообразни уплътнения, в дълбочина на мускулатурата. Мускулите са с повишен тонус, намалена сила и еластичност. При не лечение може да се образуват съединително тъканни разраствания (миофиброза) или възпалителен процес (миозит).

Периостити и стрес фрактури

Микротравматичните увреждания на костната тъкан могат да доведат до възпаление на най-външния слой на костта, наречен периост. Такова състояние се отбелязва като периостит и често води до различни усложнения. При постоянни еднообразни натоварвания на костите се получават т. нар стрес фрактури. Те се характеризират с болка, ограничено движение и микропукнатини в костите.

Хондрози

Това са микротравматични увреждания на хрущялната тъкан, покриваща ставната повърхност на костите. При тях се получава разрушаване на хиалиновия хрущял и нарушаване на ставната функция. Характерно за хондрозите е наличието на болка в ставите при продължително обездвижване.

Артрози

Когато микротравматичните увреждания обхващат цялата става се наричат артрози.
Засягат се ставния хрущял, епифизите, синовиалната обвивка, ставната капсула. Характеризират се с тъпи болки в ставите, които намаляват след раздвижване.

Лечение на микротравматичните увреждания

Лечението на микротравматичните увреждания е най-ефикасно, ако се започне в най-ранния стадии, когато все още няма специфични симптоми. В противен случай има вероятност да се развие възпалително и дегенеративно заболяване, което да хронифицира.

Комплексното лечение изисква:

1. Още при първите симптоми се прилагат класическите средства при травма: лед, покой, компресивна превръзка и повдигане на крайника през първите 24-72 часа (анг. RICE - Rest, Ice, Compression, Elevation).
2. Намаляване обема и интензивността на тренировките.
3. Ограничаване на двигателната активност и натоварването в засегнатата част от тялото. Това е свързано най-вече с избягване на движенията предизвикващи болка и силовите упражнения. За функционалното лечение може да се използват ортези.
4. Физиотерапевтични процедури - криотерапия, електротерапия, водни и топлинни процедури, процедури подобряващи микроциркулацията.
5. Кинезитерапевтични процедури - лечебна гимнастика, масаж.
6. Локални противовъзпалителни средства - спортни кремове, гелове и унгвенти подобряващи локалното кръвообращение и действащи противовъзпалително и обезболяващо.
7. Хирургично лечение - в случаите, когато консервативното лечение не дава добър резултат и трябва да се премахнат дегенеративни участъци.