Начало Спорт Спортна енциклопедия Известни отбори Отбори във футбола Челси

Челси

Челси - изображение

Челси е английски футболен клуб, базиран в квартал Фулъм, Лондон. Основан през 1905 година и негов дом е 41837-местният стадион Стамфорд Бридж, на който играят от създаването си. За пръв път тимът става шампион на Англия през 1955 година, но златните години на отбора са след 1997 година, когато са спечелени 15 важни титли, включително тези от Шампионска Лига и Лига Европа. На вътрешната сцена, Челси е печелил 4 титли, 7 купи на Англия, 4 купи на Лигата, 4 ФА Къп и 4 трофея Къмюнити Шийлдс. Сините са печелили и 2 Купи на Носителите на Купи, 1 Суперкупа на Европа. Те са единственият лондонски клуб, печелил ШЛ, единственият британски тим печелил и трите големи трофея на УЕФА и първият, който печели Шампионска Лига и Лига Европа в 2 поредни години.

Титулярните цветове на Челси са кралско сини фланелки и панталони и бели чорапи. Емблемата е била променяна на няколко пъти, в опит да се модернизира имиджа на клуба.

Челси има една от най-високите средни посещаемости на мачовете си. От 2003 година е собственост на Роман Абрамович, а според списание Forbes, клубът е на седмо място сред най-скъпите футболни клубове, като стойността му е 901 милиона долара за 2013 година, което е с 18% повече от предходната година.

История на Челси

През 1904 година, Гус Миърс придобива лекоатлетическият стадион Стамфорд Бридж с идеята да го превърне във футболен. Той се надява да го отдаде под наем на футболен клуб Фулъм, но получава отказ. Тогава решава да създаде собствен клуб, който да играе на този стадион. Тъй като в тогавашното градче Фулъм има отбор с такова име, Миърс е имал като идея имена като ФК Кенсингтън, ФК Стамфорд Бридж, ФК Лондон, но в крайна сметка се спира на ФК Челси. На 10 март 1905 година, в пъб „Изгряващото слънце“, е официално е основан клубът, като скоро след това той се включва във футболната лига.

Още през втората си година, отборът се изкачва в Първа дивизия, но през следващите години, той ту изпада във Втора дивизия, ту пак получава промоция да се изкачи във елита. През 1915 година достига до финала на ФА Къп, но там губи от Шефилд Юнайтед, в мач игран на Олд Трафорд. През 1920 година, Челси достига до третото място в първенството, като това е най-големият успех през първите 15 години от съществуването му. Феновете на отбора постоянно се умножават, като много известни футболисти за времето си обличат синята фланелка. Успехът обаче продължава да заобикаля стадион Стамфорд Бридж до Втората Световна Война.

Бившият централен нападател на Арсенал и на националния тим на Англия Тед Дрейк става мениджър на Челси през 1952 година и започва да модернизира методите за трансфер на играчи и на тренировка. Той променя емблемата на клуба, започва да работи усърдно с юношеските формации и привлича най-талантливите млади играчи от долните дивизии. Така се стига до първата титла на Англия през сезон 1954-55. През следващата година УЕФА създава турнира Купа на Европейските Шампиони и Челси има правото да участва в него, като шампион на страната. Футболната Асоциация обаче убеждава ръководството на клуба да не участват в надпреварата.

Отборът не успява да защити титлата си през следващата година, а до края на петдесетте години прекарва в средата на таблицата. Дрейк е уволнен през 1961 година, като неговото място е заето от играещият треньор Томи Дохърти. Новият мениджър изгражда своя отбор около група от млади и талантливи играчи и така Челси на няколко пъти е замесен в битката за титлата през 60-те години. През сезон 1964-65, тимът е на път да спечели требъл от шампионска титла, Купа на Лигата и ФА Къп, но колебливи игри в края на сезона позволяват прибирането във витрината на Стамфорд Бридж само на Купата на Лигата.

Приемник на Дохърти е Дейв Декстън, като той извежда тима до Купата на Англия през 1970 година, след победа над Лийдс Юнайтед с 2:1. Челси печели първият си европейски турнир през следващата година, като след победа над Реал Мадрид в Атина, тимът печели Купата на Носителите на Купи.

Краят на седемдесетте години и началото на осемдесетте е бурен период за клуба. Ръководството решава да направи голяма реконструкция на стадиона, без да се съобрази с финансовите си възможности. Налага се всички звезди да бъдат продадени, което води до изпадането на тима във Втора дивизия. Другите неприятности са свързани с хулиганите сред феновете, които постоянно създават проблеми по трибуните. През 1982 година, клубът е бил закупен от Кен Бейтс за умопомрачителната сума от... 1 паунд. На терена нещата не стоят по-добре от финансите на клуба. Челси е на път да изпадне в Трета дивизия за пръв път в историята си, но през 1983 година е поет от мениджърът Джон Нийл, който успява да сглоби впечатляващ млад състав и то с изключително скромен бюджет. Отборът спечелва Втора дивизия и се завръща в елита на Англия. Там остава до 1988 година, когато отново се връща във Втора дивизия. Челси обаче още следващият сезон се завръща в Първа дивизия.

В годините на финансовите кризи, стадион Стамфорд Бридж попада под запора на строителни предприемачи, тъй като ръководството не успява да им плати за извършените ремонтни дейности. След дълги съдебни спорове, през 1992 година Бейтс успява да върне собствеността върху стадиона.

Челси не се представя убедително в новосъздадената Висша лига на Англия през първите и години. През 1994 година отборът достига до финал за ФА Къп, но и там не се представя на ниво. През 1996 година, мениджърът Глен Ходъл е заменен от Рууд Гулит, който все още взема участие в мачовете като футболист и съдбата се усмихва на сините. Веднага в тима са привлечени някой топ играчи и през 1997 година е спечелена Купата на Англия, а Челси се превръща в претендент за челните места.

Гулит бе заменен от Джанлука Виали, който изведе отбора до спечелване на Купата на Лигата, Купата на УЕФА и Суперкупата на Европа. През 2000 година, Челси за пръв път играе в Шампионска Лига, от сменянето на името на турнира. Виали бе уволнен заради несправяне с мачовете от Висшата лига и Клаудио Раниери поема отбора, като го води до финал в ФА Къп през 2002 година.

През 2003 година, Бейтс продава Челси на руския милиардер Роман Абрамович за 140 милиона паунда. Новият собственик плаща 100 милиона паунда за нови играчи, но Раниери не успява да ги накара да играят като отбор и не постига никакви успехи, при което логично е заменен от Жозе Моуриньо. Под ръководството на Специалния, Челси става едва петия отбор, печелил Висшата лига. Сините вземат титлата през сезони 2004-2005 и 2005-2006, а освен това вземат ФА Къп през 2007 година и два пъти Купата на Лигата през 2005 и 2007 година. Абрамович има амбициите отборът му да спечели Шампионска Лига, но Моуриньо не успява да задоволи желанието на собственика и е уволнен.

Начело на отбора застава Аврам Гранд, който извежда Челси до финал в ШЛ, но мачът на стадион Лужники в Москва е изгубен от Манчестър Юнайтед след изпълнение на дузпи. През 2009 година, Гуус Хидинг става мениджър на тима и сините отново печелят ФА Къп през сезон 2009-10. След това Карло Анчелоти поема кормилото и извежда отбора до дубъл от ФА Къп и Купата на Лигата. Под негово ръководство, Челси става първият английски тим, който преминава котата от 100 гола в първенството от 1963 година насам.  CL-Final-2012

През 2012 година, бившият защитник на клуба Роберто Ди Матео извежда Челси до седма ФА Къп и така бленуваната от всички титла от Шампионска Лига. На финала е победен Байерн Мюнхен и то на собственият му стадион с 4:3, след изпълнение на дузпи. В герой за сините се превръща нападателят Дидие Дрогба, който вкарва изравнителният гол в края на мача и праща двубоя в продължения. Той отбелязва и последната дузпа, с което осигурява победата на своя тим. Така Челси се превръща в първият лондонски отбор, който достига до най-ценният трофей в клубния футбол. Година по-късно, тимът достига и до купата от Лига Европа, като това постижение е било по силите само на три други отбора.

Гербът на Челси и цветовете на клуба

ekipi-chelseaОт създаването на клуба, той има 4 основни емблеми, които са претърпявали известни козметични промени през годините. Първата емблема е образът на ветеран от войните, която остава до 1952 година и това е една от причината, играчите да бъдат наричани ветераните. Тогава Тед Дрейк настоява този символ да бъде заменен и клубът да промени имиджа си. Новата емблема включва просто инициалите на Челси (СFC – на английски), но още през следващата година логото на тима се променя и става комбинация от изправен лъв, обграден от 3 червени рози, които са символ на Англия и 2 футболни топки. Това е първата емблема на клуба, която се поставя на фланелките на футболистите, тъй като политиката на Футболната Асоциация на Англия не е налагала това изискване до началото на 1960 година. Това лого се използва почти 3 десетилетия.

През 1986 година, когато собственик на Челси е Кен Бейнс, емблемата отново е променена, като целта е да отговори на новите пазарни възможности. Новият герб включва по естествено изрисуван лъв, а не толкова хиралдически, като той вече е бял, не син. Лъвът е легнал върху инициалите на клуба и самата емблема е използвана 19 години. През това време са добавяни допълнителни цветове, а не само бяло и синьо, като например през червено (в периода 1987-1995) и жълто (от 1995 до 1999 година).

С наближаването на 100-годишнината на клуба, през 2005 година е върната емблемата от 50-те години, което става и по желанието на феновете. На фланелките на играчите, освен емблемата е изписано със златни букви „100 години“ и „Стогодишнина 2005-2006“, в чест на юбилея, съответно в горната и в долната част на логото. 

Що се отнася до цветовете на екипите, основният им цвят е син, а резервният бял. Третият екип на Челси през годините е променял цветовете си, като той е бил черен, искрящо жълт и жълто-син в различни комбинации.

Постиженията на играчите на Челси и легендите на клуба

Рон Харис е играчът, който е с най-много мачове за клуба с неговите 795 срещи, които той изиграва в периода от 1961 до 1980 година. Едва ли някой ще успее да подобри постижението му, тъй като сегашният играч с най-много мачове е Франк Лампард, който има малко над 600 мача. Питър Бонети е вратарят с най-много мачове за клуба, като той е бил под рамката на вратата в 729 срещи.

Франк Лампард е играчът с най-много голове за Челси, с неговите 204 точни попадения, като през май 2013 година, той чупи рекорда на Боби Тамблинг от 202 гола. Седем други играчи имат над 100 гола в официални срещи за сините, като това са Джордж Хилсдън, Джордж Майлс, Рой Бентли, Джими Грийвс, Питър Осгууд, Кери Диксън и Дидие Дрогба. Диксън държи рекорда за най-много отбелязани голове в един сезон – 43 през 1960-61.

Други легенди на Челси са Стив Кларк, Роберто Ди Матео, Марсел Десаи, Франк Блънстоун, Торе Андре Фло, Хюи Галахър, Джанлука Виали, Рууд Гулит, Уилям „Дебелака“ Фоулк, Ейдур Гудьонсен, Джими Флойд Хаселбанк, Пат Невин, Франк Лебьоф, Иън Хътчисън, Марк Хюс, Греъм Льо Со, Густаво Пойет, Питър Силет, Колин Пейтс, Дан Петреску, Джанфранко Дзола, Денис Уайз, Рей Уилкинс, Дейвид Уеб и Тери Фенабълс.

Още по темата:

4.0, 2 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияСпортЛайфстайлИсторияНовиниПсихологияСнимкиГеографияЛюбопитноСоциални грижиСпорт и туризъмАнкетиТестовеВидеоХранене при...Здравни съвети