Най-великите футболисти в историята

Тази класация е една от най-дискусионните, понеже участват доста фактори и специалистите не са единодушни кой всъщност е най-най-добрият. Въпреки това, всеки е свободен да изкаже своето мнение и именно това правя и аз, като човек, който достатъчно дълго се е занимавал с футбол и познаващ този спорт както от терена, така и от треньорската скамейка (в детските лиги), а сега и в ролята си на спортен журналист. Едва ли мнението ми ще се различава коренно от масата, понеже най-трудно е да се определи първото място и може би подгласниците. Някои от вас няма да са съгласни с точно това разпределение на местата, други ще мислят точно като мен, но общо взето, не мисля, че в класацията за най-великите футболисти в историята може да има големи разминавания. Ето и моят лист:

№1 Лионел Меси

Да, Меси според мен е най-великият играч в историята на футбола. От днешна гледна точка, мнозина ще са против, но никой не е пророк в своето съвремие. Може би, аржентинският гений на Барселона в днешно време е слаган след Пеле и Марадона в някои класации, понеже той не е ставал Световен шампион, но що се отнася до много други показатели, той няма равен. За това говорят и спечелените от него 5 златни топки.

За него се говори само със суперлативи - „Просто страхотен“, „Неповторими футболни умения“, „Геният от Росарио“, „Най-добрият“ и мнозина определят играта му не като нещо реално, а сякаш е излязъл от Play Station. Ниският му център на тежестта и изключителната му бързина с топка в крака, както и бързият ум, го правят може би най-опасният атакуващ футболист в историята. Единственият компонент в играта му, който не е на световно ниво е може би играта му с глава, но и без него, Меси е един отличен реализатор, но и перфектен подавач. Той е като машина и е истинска наслада да бъде наблюдаван, особено, когато играе с настроение. Той притежава скоростна техника, клинично точен и силен удар, чете играта и във всеки момент знае мястото на своите съотборници и на съперниците, а застанал очи в очи с вратарите, просто последните рядко имат шанс да отразят негов удар, сякаш той вече знае тяхната реакция и последвалият удар е разчетен много преди вратаря да може да реагира.

Мнозина го обвиняват, че не играе толкова силно за Аржентина, колкото за Барселона, но според мен това се дължи и на съотборниците му, тъй като все пак това е отборен спорт. И въпреки това, Лионел Меси много пъти е изнасял много от важните мачове на гърба си и самостоятелно е печелил победите със своя гений, който е безспорен. Непрекъснато го сравняват с Роналдо, но според мен, португалецът просто тренира като звяр, има талант, но 90% е труд, докато Меси е докоснат от футболния бог, при него нещата се получават естествено, гледах автобиографичния му филм и от кадрите, заснети от баба му се вижда, че още от 6-7 годишен, той е засипан с невиждан талант.

№2 Диего Армандо Марадона

Друга легенда на този спорт. Мнозина сравняват играта на Меси с тази на дон Диего, и има защо. Дрибълът на двамата е много сходен. В родината им обаче, Меси е доста критикуван, а за Марадона се говори като за футболен бог. За разлика от Пеле, с когото спориха за приза „Футболист на ХХ век“, Диего Марадона е играл в Европа и то как. Той превръща невзрачния отбор на Наполи в страшилище в Италия, като дори го извежда до шампионската титла – нещо немислимо до ерата на Марадона. През 1986 година, легендарната 10-ка почти сам печели Световната титла за Аржентина, като със своите голове помага на страната си да премине през четвъртфиналите и полуфиналите. Особено емблематичен е четвъртфиналния двубой с Англия. Тогава са отбелязани и двата най-запомнящи се голове в историята – първият, вкаран с „Божията ръка“, а вторият, след рейд от над 65 метра и преминаването на почти целия отбор на англичаните.

Разбира се, животът извън терена този гений не е перфектен, дори напротив. Марадона е свързван с връзки със сицилианската мафия, има проблеми с употребата на наркотици, приписват му незаконни деца, често има спречквания с журналисти, като дори имаше случай, в който е стрелял с въздушна пушка срещу фото репортер. През 1994 година дори е отстранен от Световното първенство в САЩ, точно преди мача на Аржентина срещу България, след като е уличен в употреба на допинг. И въпреки всичко това, Марадона си остава легенда на футбола и един от най-великите играчи, стъпвали на зеления килим.

№3 Едсон Арантес до Нашименто или просто Пеле

Той е познат като Краля на футбола, и едва ли има футболист, който някога ще го надмине по брой отбелязани голове или спечелени титли от Световното първенство (3). Може би за мнозина от вас, той е най-великият, уменията, с които е разполагал в годините, които е играел, могат да се видят и в някои от днешните топ футболисти, но сега те имат от кога да се учат, а тогава той е налагал модата. Пасове в коридор между защитата, феноменална техника, ювелирен удар, голмайсторски талант от най-високо ниво. Но защо го поставям „чак“ на трет ото място. Единствената причина е, че Пеле не е играл в Европа, а всичките му активни години преминават в Бразилия и в Космос (САЩ), когато още думата футбол в Съединените Щати е била позната, колкото и „обратната“ част на Луната. Има над 1200 гола, но във времена, в които защитниците са играели изключително грубо, но с това се изчерпват всичките им „достойнства“, просто в онези години играта в защита не е била приоритет. Нивото на днешния футбол е много по-различно, много по-скоростен, защитниците са много по-грамотни тактически и срещу тях е доста по-трудно да се противопоставиш. Гледайки стари кадри, Пеле просто преминава през защитата като скиор – колчета, да, с брилянтна техника, но тогава нивото в моите очи не е било толкова високо, както в днешно време. Що се отнася до това, че е трикратен Световен шампион, тук аз имам едно особено мнение, с което може би няма да се съгласите, но първата му титла е, когато той е бил на 17 години и не е имал много съществено значение за спечелването й, тъй като играе само в последните мачове и не е бил звездата на тима, макар и да отбелязва два гола във финала. Тогава за Бразилия е блестял Диди. При второто си спечелване на титлата, Пеле се контузва и играе само 2 мача, а тежестта на първенството изнася Гаринча. През 1970 година е истинската заслуга на Пеле за титлата, но и тогава отборът на Бразилия е бил съставен от страхотни играчи и е спорно дали и без него резултатите нямаше да са същите.

№4 Кристиано Роналдо

Харесван или мразен, Кристиано е един от най-ефективните голмайстори в историята на играта. Независимо от мненията, не може да се отрече, че този футболист е вманиачен в перфекционизма и независимо дали говорим за официални мачове, контроли или тренировъчен процес, той не си позволява и миг почивка. Роналдо иска да е най-добрият и дава всичко от себе си, за да постигне целта си. Той е перфектен атлет, и макар да не е докоснат от Бога, както Марадона и Меси, той не спира да се стреми да бъде на топ ниво, макар и с много труд и лишения.

Роналдо притежава всичко необходимо за един футболист, той е един от най-завършените играчи, притежава страхотна скорост, завършващ удар, перфектен изпълнител на преки свободни удари, дрибъл, игра и с двата крака, може да стреля от всякаква дистанция с голяма точност, головете с глава не са никакъв проблем за него, предвид високия му ръст и много добър отскок, притежава завидна издръжливост, чудесно пласиране и пасове и центрирания като по конец. Много от легендарните играчи му се възхищават как за цялата му кариера той не си позволява да има големи спадове, а винаги е лидер на отборите, за които играе. Дори, сега, когато напусна Реал Мадрид в посока Ювентус, мнозина упрекнаха Флорентино Перес, че е лишил тима си от едни гарантирани 50 гола на сезон. Да, успеваемостта на Роналдо е изумителна, разби всички рекорди на Реал, като има 450 гола във всички турнири, а от тях 311 са за първенството на Испания, с което отново е №1 за Кралския клуб.

№5 Зинедин Зидан

Това е човекът, който до голяма степен промени футбола. Притежава страховит арсенал от умения, просто бе удоволствие да се наблюдава и сякаш във всеки един момент знаеше местата на всички свои съотборници по терена и превръщаше футболния терен в шахматна дъска. Притежава магическо докосване на топката и контрол върху нея, който до тогава не е виждан. Зидан прави играта да изглежда красива, със своя артистичен начин на участието си в нея. Дори с по-слабия си крак, той прави неща, които много от звездите на футбола в миналото, а и в настоящето не могат да направят. Може би някои от вас ще кажат, че и Роналдиньо притежава такъв контрол върху топката и прави вълшебни неща с нея, но в действителност, бразилският магьосник прави много по-малка част от нещата, които може по време на мачовете. Да, и Роналдиньо раздава изключителни пасове и вкарва красиви голове, но понякога, във важните мачове той се скрива и изолира в голяма част от играта, докато Зинедин Зидан се нагърбва и поема цялата отговорност върху себе си. Единствената причина, поради която Зизу е толкова назад в моята класация е липсата му на скорост. Той правеше всичко, благодарение на своя супер дрибъл, контрол и богатата му селекция от умения в шутирането. Няма да забравя неговия гол във финала на ШЛ между Реал и Байер Левъркузен, когато той засече центрирането на Роберто Карлуш със страховито воле и изпрати топката в горния десен ъгъл на вратата. Просто фамозно. Той постави Франция на световната футболна карта, а за неговия интелект може да съдим и от последните години, когато той стана треньор на Реал Мадрид и изведе тима до спечелването на Шампионска лига в 3 поредни години – нещо, което никой друг не е постигал в този турнир.

№6 Роналдо

Не бях виждал играч, който може да комбинира в едно скоростта, техниката и мощта и баланса, до появата на Феномена. Луиш Назарио да Лима беше нападател от фантазиите на мнозина, а ако не бяха бруталните му контузии, може би мястото му щеше да бъде доста по-напред в класацията. Има футболисти, които са отлични във реализирането на голове, други са отлични подавачи, трети са много бързи и повратливи, четвърти са добри в дрибъла, а Роналдо е съчетал всички тези неща в себе си и ги владее до съвършенство. Дори и след проблемите с коленните връзки, той се завръщаше сякаш по-силен и правеше още по-силни мачове, а доказателството за това е спечелването на Световното първенство през 2002 година с тима на Бразилия след близо двугодишно лечение, а той става голмайстор на първенството.

№7 Роналдиньо

За мен той е най-великият магьосник на футбола, много техничен, много креативен, много красота в играта му, но понякога се изолираше в мачове, в които трябваше да поеме повече отговорност. Иначе като талант, не мисля, че в цялата история на футбола има друг, който да е толкова атрактивен и едновременно отборен играч. Има и други добри дрибльори, но те се стремяха да изпъкнат над останалите, докато Роналдиньо просто радваше публиката и в същото време гледаше кой негов съотборник излиза на чиста позиция, за да му предостави топката по възможно най-красивия за гледане начин. За мое голямо съжаление, с напредване на кариерата му, неговите красиви отигравания ставаха все по-малко за сметка на прагматизма, това може би е било и нареждане от треньорите му, но първите му години в ПСЖ и в Барселона бяха магически.

№8 Йохан Кройф

Този човек промени представите за футбола. Той бе лидер в истинския смисъл на думата, олицетворението на тоталния футбол, макар негов създател да е Ринус Микелс. Неговата скорост, повратливост и цялостно виждане за играта са незабравими. Дори има един финт, който е наречен „Завъртането на Кройф“. Може би Меси, Марадона и Пеле да се по-добри играчи като индивидуалности, но те не направиха нищо чак толкова революционно и променящо играта. Кройф води целия отбор със своята неповторима тактическа грамотност и визия за футбола. При него няма защитници, халфове и нападатели, всеки трябва да помага и да играе за отбора. Ако се налага, нападател трябва да се върне достатъчно дълбоко в своята половина, за да помогне в защитата на собствената врата, а защитниците, особено крайните, трябва да могат да се включват в атаката, когато се търсят голове. Никой друг играч не е променил толкова много футбола, колкото Йохан Кройф. Без него, модерният футбол нямаше да е такъв, какъвто го познаваме днес.

№9 Франц Бекенбауер

Още в ранните си години той бе наречен Кайзера, заради елегантния си стил, доминация и лидерските си качества на терена. Бекенбауер бе един от най-великите защитници в историята, но да го ограничим само като защитник ще е огромна грешка. Неговия тактически гений е неоспорим, той бе добър както в спирането на атаките на противниковите играчи, така и в последващите контраатаки, без много блясък и излишни движения, типично по немски. При него всеки ход бе премислен, без загуба на време, без грешки, мнозина го описват като защитна стена, покрай която е почти невъзможно да преминеш. Като защитник, той естествено не е отбелязвал много голове, но пък за сметка на това има огромен брой асистенции за головете на съотборниците си. Интересно е дали ако играеше в наши дни нещата щяха да са толкова впечатляващи, поради скоростта на футбола в момента, но така или иначе, няма спор, че Франц Бекенбауер е един от най-великите играчи, стъпвали на футболния терен.

№10 Дейвид Бекъм

Макар, че не бих се описал като фен на Бекъм, не може да се отрече, че той бе един от най-завършените външни полузащитници в историята. Неговите центрирания бяха ненадминати, страхотните му удари от дистанция също впечатляваха, а какво да кажем за изпълненията му на преките свободни удари? Когато играеше за Реал Мадрид, бях чел интервю с Икер Касияс, който бе казал, че на тренировки остават с Бекъм да тренират такива удари и се е чувствал като пълен аматьор под рамката на вратата. Параболите, които описвала топката след удар на Бекс били невероятни, много рядко на Икер се е отдавала възможност да спаси удар, понеже топката се е движела сякаш зигзагообразно и за вратаря било почти невъзможно да прецени къде точно да застане, за да я отрази. А въртенето на топката пък бил втория голям проблем, с който Касияс е трябвало да се справи. Просто се получавало плъзгане по ръкавиците и уж сигурна топка за хващане се озовавала в мрежата. Според Касияс, никой друг играч не се е подигравал с него така, както го е правил Бекъм, а това признание от един от най-великите вратари е показателно.

Автор: Костадин Йочев