Най-вълнуващите велосипедни маршрути по света

Първичната радост от карането на велосипед е, че в най-чистата му форма , това е един по-високо ефективен начин на ходене. Просто вземате колелото и бързо отивате до магазина, до работата ви и общо взето навсякъде. Някои велосипедисти обаче, не се задоволяват само с това и предпочитат малко по-драматичните преходи. Те искат живописни гледки, трудни трасета и дълги маршрути.

Тук ще намерите някои от най-фантастичните маршрути по цял свят, които отнемат от един ден до няколко месеца за преминаването им.

Магистрала на приятелството (Китай)

Дали 800-километровото трасе между тибетския град Лаза и непалската граница е най-красивия маршрут за колоездене зависи от вашата идея за забавление и мрачните гледки на планинските върхове. Това, което не се поставя под съмнение обаче е фактът, че това е маршрут с най-висока надморска височина в сравнение с останалите в този списък. Общата денивелация е 5000 метра, като най-високата точка е на 5220 метра надморска височина при прохода Гяцо Ла, при който в ясен ден се вижда Еверест. Няма нужда да споменаваме, че това изпитание не е за всеки. Условията са истински тест за издръжливостта, а прехода от град до град изисква внимателно планиране.

Плюс това, нестабилната политическа обстановка в Тибет понякога усложняват пътуването. Всеки, който се спусне в това приключение ще се наслади на културни и религиозни чудеса, на изключителни планински гледки и на тюркоазеното езеро Ямдрок Юмцо, блестящо в долината под върховете. Ако това не ви е достатъчно, в края на маршрута ще се насладите на най-дългото спускане в света от ръба на тибетското плато, в продължение на 3500 метра.

Пътят на Конкистадорите (Коста Рика)

На второ място сме поставили един не по-малко труден маршрут, сравнено с магистралата на приятелството. Този преход от 270 километра през Коста Рика преминава от тихоокеанското крайбрежие до карибските брегове, прекосявайки тропически гори, кафеени плантации и дори изгаснал вулкан, като през повечето време се кара по кални пътеки.

Преминаването на този маршрут отнема около 3 дни, като през ноември всяка година се провежда състезание с името на маршрута. Самият път не случайно е наречен така, през него е преминал испанският завоевател Хуан де Кавайон през ХVІ век.

Коста Рика ще ви предложи доста забележителности, като например курорта за сърфисти Джако бийч, национален парк Ла Рута, мангровите гори и плажовете с бял пясък.

Преходът обаче не е лесен, тъй като включва 3000 метра денивелация и от още от първия ден. Пътуването е много енергоемко, пътя е черен и много изтощаващ, заради червената кал, която често се получава от дъждовете.

Изкачвайки се към столицата Сан Хосе, пътеката се вие покрай изгасналия вулкан Иразу, след което се спуска към мангровите гори и белите плажове, този път на карибския бряг. Традиционният край на пътуването се нарича „Потапяне в Карибско море“.

Веломаршрут около Северно море (Северна Европа)

Този път е известен и като Евро веломаршрут 12, като той той преминава през общо 8 страни и се счита за най-дългия обозначен маршрут в света. Покрива почти 6200 километра, като неговото начало е от Шетландските острови, в най-северната част на Шотландия. След това пътят следва източните брегове на Великобритания, преминава през Франция, Белгия, Холандия, Германия, Дания, Швеция и Норвегия.

Предвид страните, през които преминава, маршрута е по-подходящ за преминаване през лятото, късна пролет или ранна есен, тъй като в противен случай температурите са доста ниски и биха били сериозен проблем за ентусиастите.

Финалът на този път е в град Берген (Норвегия).

Шиманами Кайдо (Япония)

Въпреки, че е само 64 километра и спокойно може да бъде преминат от семейства с деца, този път е не по-малко вълнуващ от останалите в списъка.

Това е един път, който преминава през живописни малки островчета в префектура Хирошима, в западната част на Япония. Той е перфектния пример, че превозните средства на 2 и на 4 колела могат да съжителстват в разбирателство.

Съгрегираната велоалея, до която преминава и пешеходна алея, в голямата част се движи успоредно на шосето, но в някои от случаите има отклонения от него, които са умишлено направени, за да направят пътуването още по-вълнуващо. Изградени са склонове, някои от които преминават над морските вълни, а на някои от мостовете има изградени и места за отдих и за наслада от пейзажите.

Това е път, който има една единствена идея, отърсване от ежедневното напрежение, а не е толкова изпитание на спортните способности на колоездачите.

Великия вело път през американския вододел (Скалистите планини, Северна Америка)

Търсите голямо предизвикателство? Ето, това е наистина сериозно. Офроуд изживяване от Албърта, Канада до Ню Мексико. Ако 4400 километра не ви звучат чак толкова страшно, то чуйте това – денивелацията е умопомрачителните 61000 метра изкачвания. Да, точно така, около 7 пъти над височината на Еверест.

Това е изключително популярен маршрут за американците, като по него постоянно могат да бъдат видени колоездачи с планински велосипеди с прикачени ремаркета, в които могат да се открият спрей против мечки, комплекти за хранене и модерните нано-печки.

Безспорно пътят е красив, изпъстрен с гористи местности и изключителните Скалисти планини. Потенциалните спътници на колоездачите са лосовете, белоглавите орли, пумите и мечките гризли.

Маршрутът може да се преминава от юни до септември, но летните бури не са рядкост и тогава черния път се превръща в кално препятствие, което е още по-вълнуващо според интусиастите.

Пътеката Мунда Биди (Австралия)

Още един епичен преход, този път през една от най-пресечените местности на Земята – Западна Австралия.

Маршрутът бе завършен наскоро в неговата пълна дължина от 960 километра, а името му (Мунда Биди) на езика на аборигените означава „Път през гората“. Той започва от столицата на щата Пърт и достига до Албани в далечния югозапад.

Изкачванията рядко са по-сериозни, но понякога пътеката е доста кална. Най-разумно е маршрута да се преминава в сезоните различни от разгара на лятото. По цялото му протежение има изградени базови лагери и къмпинги за спане и зареждане с провизии и вода, най-вече там, където разстоянието между градовете е по-голямо.

И за финал, като бонус ще включим и най-популярния български маршрут, мечта на много велосипедисти:

Ком – Емине (България)

Това е международен маршрут, който има означението Е-3 и има дължина близо 700 километра, като той включва изкачване и спускане с голяма денивелация, включващ и 100 старопланински върха. Маркировката е разделена на лятна и зимна, като втората е в по-лавинобезопасни райони и е върху в жълти и черни ленти, отбелязани върху метални стълбове. Лятната маркировка е в червено и бяло и е поставена върху дървета, камъни и други неподвижни предмети. По пътя има добре балансирано разположение на хижи, с изключение на отсечката между Рижки проход и Вратник.

Подготовката за този преход е сериозна, като тя трае няколко месеца. Това е изпитание не само на физическата издръжливост, но и на психиката на човека. Тежки раници са предпоставка за неуспех, като оптималното тегло е до 20 килограма. Планирането на движението и графика на почивките също е важен фактор. Най-препоръчителното време за преминаването на Ком – Емине е от средата на юли до средата на август, тъй като има вероятност по върховете да има сняг. Ярък пример за труден преход е този на Рай ко (рекордьорът в преминаването на трасето с велосипед), който преминава през заснежения връх Ком, после го застига гръмотевична буря, но в крайна сметка достига до морския нос Емине.

Традиция е да се вземат два камъка от връх Ком, а при достигането до Емине единия да се хвърли в морето, а другия се запазва за спомен.