НБА

Националната Баскетболна Асоциация е най-висшата професионална баскетболна лига в Северна Америка, а и в света. В нея членуват 30 отбора, от които 29 са от САЩ и един е от Канада. НБА е една от четирите най-големи професионални спортни първенства отвъд Океана, а спортистите в нея са най-добре платените играчи в света, по показателя средна годишна заплата. Само за сведение, заплатата на новобранците през първата им година е минимум 2 милиона долара.

НБА е основана през 1946 година, на 6 юни в Ню Йорк, под наименованието Баскетболна Асоциация на Америка. Днешното си име тя започва да носи през 1949 година, когато е погълната конкурентната Национална Баскетболна Лига.

Новата лига има 17 отбора, разположени както в големите, така и в по-малките градове на САЩ. През 1950 година, са отстранени редица отбори, като този процес продължава до сезон 1953-54, в който НБА достига до най-малкият си размер от само 8 отбора, които се състезават и до днес. Това са Ню Йорк Никс, Бостън Селтикс, Голдън Стейт Уориърс, Лос Анжелис Лейкърс, Детройт Пистънс, Атланта Хоукс и Филаделфия Севънтисиксърс. След това, отбори от по-малките градове се местят в по-големи, за да се увеличи броя на публиката в залата и интереса като цяло към баскетбола.

Първият играч, който разчупва стереотипите и е с различен от бял цвят на кожата е Уатару Мизака, който е с японски произход. Той играе в Ню Йорк Никс от сезон 1948-49. Така той отваря вратите и за останалите цветнокожи, като е последван от афро-американеца Харолд Хънтър, подписал с Вашингтон Кепитълс през 1950 година. Харолд обаче е отстранен от тима още по време на подготвителния лагер преди сезона, но през същата година още няколко чернокожи играча се включват в НБА. Това са Чък Купър от Бостън Селтикс, Натаниел „Суит Уотър“ Клифтън от Никс, Ърл Лойд от Кепитълс.

За да се насърчи стрелбата и по-бързата игра, през 1954 година е въведено правилото за 24 секунди, с което всеки един отбор разполага за организиране на атаката си. Ако даден отбор не се опита да стреля към кожа и топката не докосне ринга на коша в рамките на тези 24 секунди, тогава играта се спира и топката се дава на другия отбор.

Лигата започва да се разширява доста бързо през 70-те години, като достига до 18 отбора. Портланд Трейл Блейзърс, Кливланд Кавалиърс и Бъфало Брейвс (по-късно преименуван на Лос Анжелис Клипърс) направиха своя дебют именно през този период. Малко по-късно е приет и Ню Орлиънс (сега Юта) Джаз, с което е достигната и бройката от 18 отбора. След сезон 1976 са приети още 4 тима – това са Сан Антонио Спърс, Индиана Пейсърс, Денвър Нъгетс и Ню Йорк (сега Бруклин) Нетс. Някой от най-големите звезди в топи период са Карим Абдул-Джабар, Рик Бари, Джулиъс Ървинг, Дейв Коуенс, Елвин Хейс, Мойсей Малоун и Дан Айзел.

В края на десетилетието обаче се забелязва отлив на публиката, намаляващи телевизионен рейтинг и част от играчите се пристрастяват към дрогата и алкохола, което е на път да доведе НБА до фалит.

През 1979 година за пръв е добавена линия за 3 точки, като идеята е играта да стане по-отворена. През същата година към Бостън Селтикс и Лос Анжелис Лейкърс се присъединяват новобранците Лари Бърд и Меджик Джонсън. Може да се каже, че именно благодарение на тях двамата се връща и интереса към баскетбола. Съперничеството им става пословично, а първата им среща на финала на НБА е през 1984 година. Меджик помага на Лейкърс да спечелят 5 титли, а Лари е шампион със Селтикс 3 пъти.

Далас Маверикс се присъединява към НБА в началото на 80-те години, с което броят на отборите нараства на 23. Превръщането на лигата в глобален продукт се дължи на Дейвид Стърн, който ръководи разрастването и разпространението на лигата от 1 февруари 1984 година до 1 февруари 2014 година.

През 1984 година, в света на Извънземните се включва и Майкъл Джордан, който още повече популяризира играта. Така още няколко големи града искат да имат отбор в НБА. През 1988 и 1989 година, лигата има 4 нови попълнения – Маями Хийт, Минесота Тимбъруулвс, Шарлът Хорнетс и Орландо Меджик.

През 1992 година, олимпийският отбор на САЩ е наречен Дрийм тийм, тъй като за пръв път в него се включват най-големите звезди на Националната Баскетболна Асоциация. Това са Майкъл Джордан, Лари Бърд, Дейвид Робинсън, Скоти Пипън, Клайд Дрекслер, Карл Малоун, Джон Стоктън, Меджик Джонсън, Крис Мълин, Чарлз Баркли и Крисчън Лейтнър. Всеки един от тях е член на Залата на баскетболната слава.

През 1995 година, НБА се разширява към Канада, като към нея се включват тимовете Ванкувър Гризлис и Торонто Раптърс. През 2001 година обаче, Гризлис се местят в Мемфис и така Раптърс остават единственият канадски тим в лигата.

През 1998 година, поради неразбирателство между играчите и ръководството на първенството се получава локаут, който продължава 191 дни и приключва чак на 18 януари 1999 година. В резултат на него, редовният сезон е намален от 82 на 50 срещи, а мачът на звездите е отменен.

Модерната ера в НБА

След като шампионския тим на Чикаго Булс от 90-те години се разпада през 1998 година, Западната конференция започва своята доминация. Лос Анжелис Лейкърс и Сан Антонио Спърс печелят титлата на НБА 9 пъти за 14 години. Тим Дънкан и Дейвид Робинсън печелят титлата през 1999 година с Шпорите, а Шакил О`Нийл и Кобе Брайънт стартират новото хилядолетие с три поредни титли за Езерняците. Спърс си връщат титлата през 2003 след победа над Бруклин Нетс, а Лейкърс достигат до финала през 2004 година, въпреки че го губят от Детройт Пистънс.

През 2006 година година, Маями Хийт става шампион, воден от стрелящият гард Дуейн Уейд и от Шакил О`Нийл, който след 2004 година преминава в тима. След това доминацията на Лейкърс и Спърс отново се завръща на дневен ред, прекъсната от воденият от Пол Пиърс, Кевин Гарнет и Рей Алън Бостън Селтикс през 2008 година.

Мачът на звездите през 2010 година се провежда на Каубойс стейдиъм, като той събира 108713 зрители – рекорд в историята на НБА. През същата тази година, Маями Хийт привлича в състава ЛеБрон Джеймс и заедно с Дуейн Уейд и Крис Бош, собствениците на клуба се надяват на шампионската титла. Тя обаче им се изплъзва, след като на финала срещу тях се изправят Джейсън Кид, Джейсън Тери, Шон Мериън и Дирк Новицки, които носят първият трофей за Далас Маверикс.

На 1 юли 2011 г. НБА обяви нов локаут. След като първите няколко седмици от началото на сезона бяха отменени, играчите и собствениците ратифицират нов колективен трудов договор на 8 декември 2011 г., като в крайна мачовете отново са по-малко – 66. Маями Хийт печелят титлата през тази година, след победа над Оклахома Сити Тъндърс, воден от Кевин Дюрант, Ръсел Уестбруук и Джеймс Хардън. През 2013 година те дублираха титлата си.

2014 година бе за Сан Антонио Спърс, водени от ветерана Тим Дънкан. Отново претендент за титлата е Маями Хийт, но този път Леброн Джеймс не успя да сътвори чудото и титлата бе за Шпорите. В краят на този сезон, Джеймс напусна Горещите и се върна в Кливланд. Още през следващата година, Кавалерите достигнаха до финал в НБА, като всички са единодушни, че класиранията на Маями се дължат най-вече на Леброн Джеймс, тъй като още след трансфера си в Кливланд, неговия отбор отново е на финал, в което едва ли има нещо случайно. На пътя на Кавалерите обаче се изправи Голдън Стейт Уориърс и след 4-2 победи, войните спечелиха шампионските пръстени и трофея Лари О`Брайън, след 40-годишно прекъсване.

Трофеят на НБА

Той се нарича Шампионски трофей Лари О`Брайън, като заменя от 1984 година Трофея Уолтър Браун. Той е изработен от 6,5 килограма сребро, позлатено с 24-каратово злато. Висок е около 60 сантиметра и изглежда като баскетболна топка, която е на път да влезе в коша. Самата топка е със същия размер, както оригиналната използвана в мачовете.

Трофеят е оценен на 13500 долара и всяка година се изработва от Тифани и Ко за победителя. Имената на баскетболистите, които са го заслужили са гравирани на повърхността му, а също така и годината на спечелването му. Всеки клуб си има специално отредено място в своята зала, в което поставя спечеленият трофей.