Лонгбординг

Лонгобрдинг е акт на каране на лонгборд, който представлява вид скейтборд с по-големи размери на дъската (дължина и широчина) и по-малки гуми. Поради тези си характеристики, лонгбордът има по-голяма стабилност, сцепление и издръжливост и е подходящ за големи рейдове по улиците и особено за състезателно спускане по наклонени терени.

История на лонгбордингът

Този спорт възниква около 2 десетилетия след скейтбординга, около втората половина на 70-те години, като в началото са използвани гуми и колесари именно от по-късите бордове. Новото усещане за контрол и стабилност започва със създаването на полиуретановите колела. През 80-те години всички спортове свързани с плъзгането върху борд са били почти пред изчезване, поради високия риск от нараняване и създалата се лоша репутация на хората, които ги практикуват (наричат ги лошите анархисти). През 90-те години започва прераждането на скейтбордингът, а от там и на лонгбордингът, благодарение на широкото медийно представяне от страна на легендата Тони Хоук. Лонгбордингът става все по-популярен през последните години, като все повече стават неговите привърженици, заради екстремното изживяване от по-високата скорост на този тип борд.

Борд

Лонгбордът може да бъде с различна дължина според желанието на ездача, но той не бива да бъде по-дълъг от височината на скейтъра, тъй като това ще доведе до загуба на контрол. Най-популярната дължина е в диапазона между 80 и 150 сантиметра.

Бордът може да бъде оборудван и с по-големи, меки и бързи колела, в зависимост от нуждите, като така се увеличава комфорта при каране.

Видове състезания с лонгборд

Слалом

Слаломът представлява преминаване край различни видове препятствия, обикновено конуси или флагчета, от точка А до точка Б. Тук се използват много меки и колела с грайфери на задната ос, за да се получи по-добро сцепление при завиването и по-твърди и гладки колела на предната ос, за да се намали сцеплението и съпротивлението, което да доведе до по-висока скорост.

Спускане

То е подобно на ски спускането, но се прави на шосейни отсечки и се спускат едновременно по няколко състезатели. Тук бордовете са дълги между 95 и 110 сантиметра, а колесната им база е много твърда, за да се подобри стабилността им. Обикновено спускачите свиват леко коленете си, за да намалят вибрациите при по-висока скорост. Когато разстоянието между предните и задните колела е по-дълго, тогава се подобрява стабилността на лонгборда, докато при по-къса колесна база се подобрява маневреността. При спускането много често се използват ниски лонгбордове, което снижава центъра на тежестта и така се получава много по-добра стабилност. Състезателите използват кожени костюми и аеродинамични каски, с които подобряват скоростта си, чрез минимизиране на въздушното съпротивление.

Техники

Спиране

Поради високата степен на ускоряване на лонгбордовете, възможността за бързо спиране е изключително важна. Скачането от борда е добър вариант, но той безопасен само при ниски скорости. Ако ездачът се движи бързо, то вариантите за спиране са два. Единият е спускане на единият крак върху пътя, но това води до бързо износване на подметката на обувките. Другият вариант е приплъзването настрани, при което колелата застават странично на пътя и започват да се пързалят, което води до спиране. Тази техника е сложна и изисква добра работа с тежестта на тялото, но трябва задължително да бъде усвоена, особено при състезателното спускане.

Гребане

При него се използва дълъг прът или специален стик, като тази техника е подобна на гребането при състезанията с лодки например. Прътът се използва за задвижване на лонгборда, а също и за поддържане на баланс и като спирачка.

Карвинг

По своята същност, това е каране на зиг-заг, което е много ефективен начин за контрол на скоростта при спускане по наклон. Вместо напълно спиране, тук ездачите карат не направо, а постоянно правят леви и десни завои, което забавя скоростта.