Подготовка на централната нервна система в бойните спортове

За значението на психиката в спорта усилено започва да се говори не много отдавна. Към настоящият момент не съществува вид спорт, в който да не се провеждат изследвания или поне да не се изготвят методики за усъвършенстването на една или друга страна от психиката на спортиста. Обект на много изследвания са бойните спортове, като едни от най-комплексните дейности. По отношение на обаче на възрастовото развитие в психиката, съществуват много празноти. Като продукт на централната нервна система, съвсем закономерно е психиката да се намира в тясна връзка и зависимост от функционалните промени, настъпващи в нея.

Изследванията в областта на зрителния и вестибуларния анализатор потвърдиха предположенията за значителни промени в развитието на качествата на тези анализатори при занимаващите се с бойни спортове, които са между 12 и 18 години. Известно е, че важно условие при всеки вид дейност е психологичната функция на вниманието, изразяващо се в насоченост и съсредоточеност върху определен обект. То може да бъде насочено както към външни обекти и дразнители, така и към психични процеси на мисленето. При това, когато вниманието е насочено към външни обекти, водеща е ролята на зрителния анализатор, който предава в главния мозък ясна информация. Действията, извършващи се на фона на устойчивото внимание, се изпълняват точно и акуратно. При наличие на внимание, процесите на мисленето протичат ясно и правилно, човек леко оперира с обектите на мисловната дейност и решаването на възникващите проблеми. Освен това, вниманието се характеризира с определени свойства и особености. Различаваме съсредоточеност (степен на концентрация), обем, разпределение, интензивност, устойчивост и превключване на вниманието. Най-често съсредоточеното внимание е насочено към един вид дейност и не се разпространяват върху други видове. При това се отличава с висока степен на интензивност, което го прави необходимо условие за успешното изпълнение на важните за човека дейности и в частност в спорта.

Под интензивност на вниманието се разбира степента на на неговата насоченост към обекта и отвличането му от всичко останало. Именно от това зависи и точността и бързината на бойците.

При изследването на различни спортисти в от различни дисциплини като волейболисти, стрелци, тежкоатлети, лекоатлети, ски бегачи и кикбоксьори е установено, че с подобряването на тренираността и спортната форма – когато спортистът е постигнал по-високи резултати, тогава се установява, че неговите съсредоточеност, както и интензивността, устойчивостта и превключването на вниманието са били на много високо равнище. Това показва, че вниманието се явява един от важните показатели за психологичните особености на тренираността.

Счита се, че спортистът е длъжен добре да управлява своето внимание и по време на боя да следи не само действията на своя противник, но и за всичко онова, което има непосредствено отношение към него. За това е необходимо да се координира дейността на зрителния, слуховия и двигателния анализатор, като се стреми да съчетае бързината и точността на зрителните възприятия с мускулно-двигателните действия.

Ролята и значението на устойчивостта срещу ударите на противника за успешното приключване на състезанието са известни на всеки треньор. Установено е, че в юношеска възраст е възможно развиването на вестибуларния апарат в значителни граници. Това става с целенасочени тренировки, за които може да се отделят по 5-7 минути. Към тях се включва въртене на главата, въртене около собствената ос на тялото, ходене по права линия, изпълнение на кълба напред и назад, премятания и скокове на батут, скокове във вода от трамплин и кула и дори каране на ски.

Бързината на простата реакция се развива и усъвършенства най-добре до 15-16-годишна възраст. Това налага в етапа на началната спортна подготовка да се насочи вниманието изключително върху този вид реакции.

Подобряването на скоростта на реагиране преминава през следните 3 етапа:

• Първи етап – трениращите изпълняват определени движения, като например 5-метрово стартово изтласкване, като на сигнала на треньора се реагира с максимална скорост. След всеки опит се засича и съобщава времето за преминаването на дистанцията.

• Втори етап – отново се изпълняват движения с максимална скорост, но този път треньорът пита състезателите за какво време си мислят, че са ги изпълнили, след което им казва и действителната стойност. Постоянното сравнение на собствените с действителните времена подобрява изключително много времевите възприятия.

• Трети етап – тук се изпълняват движения с предварително уговорена скорост. Това подпомага развиването и управлението на бързината на реакцията.

Особеност в мисленето в спорта е доста голямата ограниченост във времето. Ако в определени професии изпълнителят има минути, за да вземе решение, то бойците разполагат с десети, а не рядко и със стотни от секундата. Нещата се случват толкова бързо, че няма време да се мисли с 3-4 хода напред. В такива моменти намира място интуитивното мислене. Получава се така, че моторните функции „изпреварват мисълта“.

Някои автори говорят за „раздвоеност“ в мисленето на практикуващите бойни спортове – фактор, който е твърде характерен за бойците, но рядко срещан в други видове дейност. На рингът се моделират най-малко два варианта за действия: един в случай на собствена атака, а другият – в случай, че по време на подготовката на собствената атака противникът тръгне напред. Най-често поражения търпят бойците, които не могат едновременно да отчетат всички страни на единия или другия модел. Това е така, защото когато единият от бойците се готви за атака, другият прави същото, а не го чака. Бързината на вземането на решенията и изграждането на тактиката са от решаващо значение, а неочакваните тактики могат да донесат победата, дори и над предварително определян като по-силен противник.