Карло Анчелоти

Карло Анчелоти (роден на 10 юни 1959 година) е италиански футболен мениджър и бивш футболист. Според мнозина, той е сред най-великите футболни специалисти и не случайно феновете го наричат татко Карло.

Анчелоти играе в началото на кариерата си в Парма, а в последствие преминава в Рома и достига до капитанската лента. С римските вълци той печели едно Скудето и четири Купи на Италия, след което преминава в легендарният състав на Милан. Само за 5 години при росонерите, Карлето печели 2 титли и 2 Купи на Европейските Шампиони, под ръководството на Ариго Саки и на Фабио Капело. Има и 26 мача за националния отбор на Италия, в които отбелязва 1 гол. Като футболист Анчелоти никога не губеше концентрация, действаше като композитор на играта, бе трудолюбив и способен да играе на няколко позиции в халфовата линия, като по тази причина той е смятан за един от най-добрите италиански полузащитници на своето поколение. Въпреки, че му липсват забележителните физически и спортни характеристики, Карло притежаваше отлични защитни умения, технически и тактически качества, страхотна визия, перфектен пас, както и мощен и точен удар. Често сравняват Деметрио Албертини и Андреа Пирло именно с него.

Карло Анчелоти е много успешен футболист, но не по-малко успешен мениджър.

Кариера като мениджър

Ранни години

Като студент в Коверчано, Карло Анчелоти написва статия – изследване на тема: "Il Futuro del Calcio: Più Dinamicità" (Бъдещето на футбола: Повече динамика). Първите стъпки в мениджърската професия той прави в Реджина през 1995 година, като извежда тима до промоция в Серия А. През следващата година специалистът поема Парма, в чийто състав личат имената на бъдещите звезди на световния футбол, Джанлуиджи Буфон и Фабио Канаваро. През сезон 1996-97, Пармалатите завършват на второ място, което им гарантира участие в Шампионска Лига, а през следващата година участват и в Купа на УЕФА, след заемането на петото място. Успехите на Анчелоти не остават незабелязани и от Ювентус търсят услугите му. Началото на престоя в Торино е обещаващо, като тимът на Старата госпожа печели Купата на Интертото, побеждавайки с 4-2 в общия резултат Рен. Следващият сезон обаче треньорът не успява да изведе отбора до трофей, а бианконерите завършват на второ място в Серия А. Това води до уволнението на Карлето, което дори е обявено на полувремето на последния за сезона мач, въпреки че тимът все още е имал възможност да спечели Скудетото към дадения момент.

Кариера в Милан

Карло Анчелоти поема Милан на 6 ноември 2001 година, след освобождаването на Фатих Терим за поредицата от слаби резултати, които записва тима. Всички в червено-черната част на Милано се надяват да бъде поставен край на „сушата“ от към трофеи, тъй като последният такъв е спечелената титла в Италия за 1999 година. През първият си сезон, Анчелоти връща обратно европейските гени на тима, извеждайки го до полуфинала на Купа на УЕФА през сезон 2001-02.

През следващата година, татко Карло бе доста критикуван от собственика на тима Силвио Берлускони, заради прекалено дефанзивната игра на отбора, което доведе до промяна и до доста по креативна игра от страна на Милан, и до някои промени в състава, за да се стигне до промяната. Дида е привлечен като вратар в тима, атакуващият полузащитник Пирло е върнат в малко по-задни позиции и поставен в ролата на дефанзивен плеймейкър, играещ зад гърба на Руй Коща, докато Филипо Индзаги и Андрий Шевченко бяга доминантите в атаката.

Всички тези промени доведоха до спечелването на Шампионска Лига през сезон 2003, след победа на финала над Ювентус чрез изпълнение на дузпи. Освен този трофей, Милан печели и Купа на Италия. Тази победа на Анчелоти в ШЛ бе приета на Апенините като един вид отмъщение на мениджъра, който бе уволнен именно от Ювентус.

Следващите сезони също бяха успешни за миланският гранд, който спечели на 3 пъти Скудетото, но най-голямата болка на Карло Анчелоти бе загубеният финал на Шампионска Лига в Истанбул, срещу Ливърпул. Тогава Милан изпусна три гола преднина, след което последва изравняване и загуба след изпълнение на дузпи.

Две години по-късно, Карлето получи шанса за реванш и не го изпусна, печелейки вторият си трофей от най-престижния клубен турнир в света. Това бе общо четвъртото докосване на Анчелоти до този трофей – два пъти като футболист и два като мениджър.

Освен това, през 2007 година мениджърът извежда Милан и до титлата от Световното клубно първенство.

На 31 май 2009 година, Карло Анчелоти напуска Милан, обявявайки своята оставка на пресконференцията след победата на неговия тим над Фиорентина с 2-0.

Кариера в Челси

На 1 юни 2009 година, Анчелоти подписва 3-годишен договор с Челси. Само 2 месеца по-късно, той донесе и първият трофей на тима – Къмюнити Шийлд, след победа с дузпи над Манчестър Юнайтед.

На 9 май 2010 година, Челси на Анчелоти спечели титлата в Англия, изпреварвайки Юнайтед с 1 точка и поставяйки нов голов рекорд. Сините отбелязаха 103 гола и се превърнаха в първия тим, който прехвърля котата от 100 гола във Висшата лига. На 15 май в музея на Стамфорд Бридж влезе и ФА Къп, след като Челси победи Портсмут във финала на Уембли. Това бе и третата купа на Футболната Асоциация за тима в последните 4 години, с което изравни рекорда на Арсенал, поставен между 2002 и 2005 година. Купата осигури и първият дубъл в историята на Челси.

През следващият сезон Манчестър Юнайтед си връщат за загубата в Къмюнити Шийлд, но пък Челси започва ударно новия сезон, печелейки първите си 5 мача. В крайна сметка обаче, тимът завършва на четвъртото място, на 10 от шампиона Манчестър Юнайтед.

В Шампионска Лига, Анчелоти извежда тима си до четвъртфиналите, където той е отстранен от Манчестър Юнайтед с общ резултат 1-3. След това отпадане, Карло успява да мотивира играчите си и от пето място и 15 точки зад Червените дяволи, Челси успява да завърши на второ място, като 3 мача преди края на първенството дори е на само 3 точки зад Манчестър. Загуби на Олд Трафорд и ва Гудисън парк обаче не позволяват спечелване на нещо повече през сезона, а Карло Анчелоти напуска тима в посока ПСЖ.

Кариера в Пари Сен Жермен

На 30 декември 2011 година, Карлето поема тима на ПСЖ, когато тима е на 3 точки зад Монпелие. Въпреки усилията на мениджърът, отбора на парижани не успява да спечели титлата във Франция, оставайки отново на 3 точки зад Монпелие в края на сезона.

По време на първият цял сезон на Анчелоти във Франция, той успява да направи ПСЖ шампион, а в Шампионска Лига тимът достига до четвъртфиналите, като отпада от Барселона след 3-3 в общия резултат и по-малко голове на чужд терен. На 19 май 2013 година, Анчелоти пожелава да напусне тима и да стане старши треньор на Реал Мадрид.

Кариера в Реал Мадрид

На 25 юни 2013 година, италианският треньор преминава на Бернабеу, след като от ръководството на Реал откупуват правата му, заменяйки Жозе Моуриньо. По времето на Карло Анчелоти към Белия балет се присъединяват играчи като Иско, Ияраменди, Бейл, а сред напусналите са Анхел Ди Мария и Гонсало Игуаин.

Първият трофей на Карлето на чело на Реал дойде на 16 април 2014 година, след победа с 2-1 срещу Барселона за Купата на Краля, в мач провел се на Местая.

В Шампионска Лига Лос Бланкос разгромяват с общ резултат от 5-0 Байерн Мюнхен на полуфинала и за пръв път достига до финал след 2002 година. На 24 май 2014 година, Карло Анчелоти извежда тима си до така бленуваната и чакана от милионите фенове Десета титла, с победа срещу Атлетико Мадрид с 4-1. За самият треньор тя е под номер 5. На 12 август Реал завоюва и Суперкупата на Европа, след победа над Севиля с 2-0, а в края на годината бе завоювана и Световната клубна купа, с която общият брой на трофеите за татко Карло за годината нарасна на 4.

На 19 януари 2015 година, Карло Анчелоти получи още едно голямо признание за своята блестяща кариера, като той бе приет в Залата на славата на италианския футбол.

Период на Карло Анчелоти в Байерн Мюнхен

В края на 2015 година, Карло Анчелоти заменя на мениджърския пост в Байерн Мюнхен Пеп Гуардиола. Първият му мач е победата в предсезонната подготовка срещу Липщад, а дебютния му мач на Алианц Арена е също в приятелски мач, срещу Манчестър Сити с 1-0, воден от предшественика му на кормилото на Байерн, Гуардиола. След това Баварците участват в Международна Купа на Шампионите, където записват победа срещу Интер и две загуби срещу Милан и Реал Мадрид. Първият официален двубой на Карло Анчелоти е ознаменуван с победа с 2-0 срещу Борусия Дортмунд в Супер Купата на Германия. Записва 8 поредни победи, преди формата на отбора да спадне и да запише 3 поредни загуби, първата от Атлетико Мадрид в ШЛ. В края на сезона, Байерн печели Сребърната салатиера, шеста поредна за отбора. В Шампионска лига, Анчелоти не успява да преодолее бившия си отбор Реал Мадрид в четвъртфиналната фаза, а за Купата на Германия Байерн е отстранен от Борусия Дортмунд с 3-2 в полуфиналите.

Сезон 2017-18 започва със спечелването на Суперкупата на Германия, след 2-2 в редовното време срещу Борусия и 5-4 след изпълнения на дузпи. Това е шестата Суперкупа за баварския колос. Въпреки това, Анчелоти е уволнен на 28 септември, веднага след загубата с 3-0 от Пари Сен Жермен в Шампионска лига предната вечер. Говори се, че това се дължи и на бунт на звездите на отбора срещу мениджъра.

Анчелоти в Наполи

След няколко години в чужбина, Карло Анчелоти се завръща в Италия, подписвайки тригодишен договор с Наполи. Изкарва начело на тима малко повече от 1 година и е уволнен на 10 декември 2019 година, въпреки че тима му побеждава Генк с 4-0 в ШЛ и продължава на осминафиналите. В Серия А обаче резултатите не са толкова добри и президентът на Наполи Аурелио Де Лаурентис взема решение да освободи наставника, точно преди последния мач на полусезона.

Изненадата „Евертън“

Мениджър с репутацията на Анчелоти не може да остане дълго неангажиран, като феновете на Милан се надяват той да поеме любимия им отбор. Карло обаче изненадващо за мнозина се озовава в Евертън. В първия си сезон на чело на Карамелите извежда отбора до осмото място във Висшата лига, а през втория до 12-то. Сезон 2020-21 започна добре за Анчелоти, като той успя да стартира с победа като гост с 0-1 срещу водения от Жозе Моуриньо Тотнъм.

Стил на водене на отборите от Карло Анчелоти

В началото на кариерата си, Анчелоти логично използва системата 4-4-2 с халфове в линия, което за него е символ на успеха, след кариерата му като играч на Милан и използвана от Ариго Саки. Това обаче е нож с две остриета, понеже играчи като Христо Стоичков, Роберто Баджо и Джанфранко Дзола не могат да бъдат използвани на любимите им позиции и това води до напускането им на Парма. По-късно мениджърът отчита това като своя грешка, защото е имал такива звезди, но не е използвал качествата им, заради робуването на дадена формация.

В Ювентус той променя подредбата на отбора на 3-4-1-2, за да може да използва качествата на Зидан като плеймейкър зад нападателите.

В първите години като мениджър, Анчелоти е определян като много праволинеен и негъвкав по отношение на тактическите промени, но след пристигането му в Милан, това се променя. Той става известен с това, че успява да създаде системи на игра, в зависимост от състава, с който разполага. Това позволява на много от креативните играчи да са едновременно на терена. Под ръководството на „татко Карло“, клубът се радва на едни от най-ползотворните години в историята си. В повечето случаи Росонерите излизат с четирима в защита, един нападател и атакуващ полузащитник зад него. Берлускони в началото критикува тази според него защитна схема на игра, но Анчелоти успява да наложи такъв стил на игра, който се основава на продължително владеене на топката и много идейни подавания, разсичащи защитата на противниците. Често използва формации като 4-4-2 с халфове подредени като ромб, 4-1-2-1-2 или 4-3-1-2. Гениален негов ход е връщането на атакуващия полузащитник Андреа Пирло малко пред защитниците, като му дава задачата да организира цялата игра на Милан, а в същото време изнася напред също толкова потентните плеймейкъри Мануел Руй Коща или Ривалдо. От двете страни на „диаманта“ играят бокс ту бокс полузащитници, най-често Кларънс Зеедорф и Дженаро Гатузо. Сгъстената защитна линия позволява на десния бек Кафу да се включва в атаката, поради страхотните си офанзивни способности. От време на време Карло Анчелоти използва и 4-4-1-1, като тогава Кафу играе откровено като дясно крило, а от ляво е Сержиньо или Марек Янкуловски. С Филипо Индзаги и Андрий Шевченко в състава, често можеше да се види Милан да играе и в схема 3-4-1-2, но с напускането на украинския нападател, схемата се преработва на познатата „Коледна елха“ формация, 4-3-2-1, която се счита за създадена именно от Анчелоти. Така зад изнесения самотен нападател Индзаги или Алберто Джилардино играят силно офанзивните халфове Кака и Зеедорф. Тримата халфове са отново Пирло в средата и малко изнесен по-назад и страхотните черноработници Дженаро Гатузо и Масимо Амброзини и Кристиан Броки като тяхна резерва.

С поемането на мениджърския пост в тима на Челси, Анчелоти продължава да използва 4–4–2 в диамантена формация на халфовете, както в Милан, с Джон Оби Микел или Микаел Есиен като дефанзивни полузащитници, Михаел Балак или Франк Лампарт като централни такива и Деко зад нападателите. Бековете Ашли Кол и Жозе Босингва винаги се включват в атаката, за да осигурят ширина на халфовата линия. Когато Карло Анчелоти остава без нападателите Дидие Дрогба и Соломон Калу и халфовете Есиен и Оби Микел, заради участието им в Купа на Африканските нации, на него му се налага да премине към „Коледната елха“, с Джо Коул и Флоран Малуда като атакуващи халфове зад единствения нападател Никола Анелка. Често мениджъра на Челси залага и на 4-2-3-1 и 4-3-3, за да използва креативността на играчи като Лампард и Малуда и да изненада останалите отбори.

По време на работата си в Реал Мадрид, Анчелоти е аплодиран за своята гъвкавост. Той внася леки промени в схемата 4-2-3-1, която използва Моуриньо, като тя прилича вече повече на 4-4-2, а след това преминава в използване и на 4-3-3, при която Анхел Ди Мария е върнат малко назад от лявото крило, за да заиграе като ляв външен полузащитник, за да може Кристиано Роналдо да използва своята любима позиция от лявата страна на атаката. Това е страхотен ход на тактика, тъй като Ди Мария възприема много добре новата си роля и изиграва ключова роля в успехите на Реал Мадрид.

Наред с тактическите умения и бързата адаптивност, Анчелоти е известен и с това, че се опитва да създава добри връзки с играчите си и да ги мотивира да играят като отбор на терена и да са приятели извън него. Той често дава свобода в съблекалнята, всеки футболист да изрази своето мнение по отношение на предстоящия мач и така им вдъхва допълнителна увереност.

Той коментира и своите тактически изисквания към играчите си – „Те трябва да са по-методични в пресата си срещу атакуващите противници, да играят по-директно и по-вертикално на терена. Трябва да са така организирани и подредени, че всеки един да знае в коя зона се намира негов съотборник, без да се налага дори да гледа на там, когато подава топката. Това се отнася до първите две третини на терена. Когато се достигне зоната пред вратата на противника, всичко се променя. Тогава всеки може да прояви творчество и свобода, защото без тях се получава едно безплодно владеене на топката. Особено, ако защитата на противника е добре организирана и добре запозната с праволинейните и еднообразни действия на отборите, водени от мен.“