Ски скокове

Ски скокове е спорт, при който скиорите се спускат по наклонена шанца и достигайки до края и те отскачат, при което се опитват да се приземят възможно най-далече. Освен дължината на скока, съдиите оценяват и стила на състезателите по време на полета им. Ските, които се използват в този основно зимен спорт са много по-широки от обикновените и са с дължина между 260 и 275 сантиметра. Ски скоковете за олимпийска дисциплина, като се провеждат предимно на сняг, но през лятото също се правят състезания, а шанцата е с повърхности като порцелан или пластмаса, а хълма където се приземяват скиорите е покрит полиетилен или трева, за да се получи ниско сцепление.

История на ски скоковете

Първият известен скачач е лейтенант Олаф Ръж, който демонстрира този спорт пред своите войници във Моргедал (Норвегия) през 1809 година. Той прелита 9,5 метра. След 1862 година скоковете стават много по-дълги, като достигат до 30 метра. Първото състезание се провежда в курорта Трейзъл, а голяма шанца се използва в Осло през 1879 година. Ежегодни състезания се провеждат в Холменколен от 1892 година и този зимен курорт се счита за №1 в света и до днес.

За пръв път ски скоковете стават част от олимпийската програма през 1924 година във френския алпийски курорт Шамони, а Голямата шанца е въведена на игрите в Инсбрук през 1964 година.

Видове състезания

Малка шанца – тук линията, от която започва изчислението на преодоляната дължина започва от 80-100 метра, като могат да бъдат постигнати скокове около 110 метра.

Голяма шанца – линията тук се намира на 120-130 метра, като е възможно да се постигнат резултати от 145 метра и дори повече. Провеждат се отборни и индивидуални състезания.

Ски полети – при тях, линията за започване на пресмятането се намира на 185 метра, а световния рекорд в дисциплината е 246,5 метра.

Състезанията за аматьори и за младежите се провеждат само на малката шанца.

Ски скоковете са част от състезанието Северна комбинация.

Определяне на резултата

Победителят в състезанията по ски скокове се определя въз основа на събраните от него точки, които са комбинация от дължина на скока, стил на полета и посока и сила на вятъра при изпълнението. Всеки хълм, по който се правят скоковете има така наречената „К точка“ (критична точка), към която всеки скачач се стреми да достигне. Това е точката, където най-често се приземяват скачачите. При К-90, тази точка е на 90 метра, при К-120 е 120 метра и т.н. Скиорите получават 60 точки ако кацнат точно върху К. При преминаването и, те печелят допълнителни точки на всеки метър, а за всеки метър преди нея се отнемат. Скиорите могат да получат отрицателен резултат, ако кацнат много преди критичната точка и се приземят лошо (например ако паднат). Точките, които се присъждат или отнемат на всеки метър зависят от вида на хълма. Съдиите могат да присъдят до 20 точки, ако скиора е стабилен при полета и е застанал в правилната позиция. През 2010 година бе въведено и точкуване в зависимост от условията по време на скока, тъй като при някой от скачачите вятъра може да бъде страничен и с голяма сила, което пречи на полета.

Точките се определят по определени коефициенти и се добавят или отнемат от крайния резултат на скачачите.

Правила

Ски скачачите, които имат прекалено нисък индекс на телесната маса се наказват със задължително използване на по-къси ски, а това намалява аеродинамичното повдигане, което могат да постигнат. Преди време това правило го нямаше и много от скиорите искаха да са по-слаби, за да могат да скочат на по-големи разстояния. С въвеждането на изискването за минимален ИТМ, регулаторните органи целя да се предпази здравето на спортистите.

Техника на ски скоковете

Всеки скок е разделен на четири компонента: спускане по шанцата, излитане (скок), полет и кацане (приземяване). Всеки един от тях си има специфична техника, която трябва да се овладее, за да се постигнат добри крайни резултати.

Използването на V – техниката при полета за пръв път се използва от Ян Боклов през 1985 година. С това нововъведение се получава полет, който е с 10% по-ефективен от стария метод, при който се използва успоредно водене на ските. Аеродинамиката се превръща във все по-важен фактор в съвременните ски скокове. Затова и костюмите на скачачите са с минимално съпротивление спрямо въздушните маси.

Преди 1950 година, скачачите са изпъвали ръцете си напред, като са мислели, че това е най-добрия начин да се постигне по-дълъг скок, но Андреас Дашер и Ерих Виндиш започват да прибират ръцете си зад хълбоците си и установяват, че така се постига много по-добра аеродинамика, като техния стил се превръща в стандарт за този спорт.

Кацането се прави в стил „Телемарк“, което означава че единият крак се поставя пред другия. Неспазването на този начин на приземяване се наказва с отнемане на точки.

Най-известният турнир в ски скоковете се нарича „Четирите шанци“, като той се провежда в Оберсдорф и Гармиш-Партенкирхен (Германия) и Инсбрук и Бишофсховен (Австрия). Друг по-популярен е „Северният турнир“, който се провежда в Лахти и Куопио (Финландия) и в Лилехамер и Осло (Норвегия).