Рич Фронинг – CrossFit®

Рич Фронинг (роден на 21 юли 1987 година) е професионален състезател по CrossFit^® от САЩ, като той е добре познат заради своите постижения на CrossFit® игрите от 2010 до 2014 година. Той става първият, който печели титлата „Най-здравият мъж на Земята“ за четири поредни пъти – през 2011, 2012, 2013 и 2014 година.

Годините преди спорта

Фронинг е роден в Маунт Клеменс, щата Мичиган. Още като малък се мести със семейството си в Кууквил, щата Тенеси, където живее и до днес. В гимназията започва да се занимава с бейзбол, а не рядко се включва и в мачовете по американски футбол. След завършването си през 2005 година, той получава бейзболна стипендия от колежа Уолтърс Стейт Къмюнити. Скоро след това обаче, Рич Фронинг решава да прекрати кариерата си в бейзбола и започва да работи като пожарникар и в същото време да учи в Технологичния Университет на Тенеси. Докато тренира със своите колеги пожарникари, за да бъде във форма, Фронинг се запалва по CrossFit®а, който в последствие става и негова страст. През 2010 година, Рич вече е станал треньор по CrossFit®, а също така и състезател.

Професионална кариера

През 2010 година, Фронинг печели регионалните CrossFit® игри на източна централна зона, с което получава правото да отиде на националното състезание. След груба грешка на упражнението с въже, той остава втори. През следващата обаче е безкомпромисен и печели първата си титла „Най-здравият мъж на Земята“. Рич Фронинг не спира до тук, като той е без конкуренция през следващите три години. Никой друг не е постигал такъв успех, особено в четири поредни години. По настоящем, той има своя собствена зала за CrossFit® в Кууквил, щата Тенеси.

Метод на трениране и на хранене на Рич Фронинг

Атлетът не залага на палеолитната диета, която е популярна в CrossFit® обществото. Като цяло той не робува на някакви диети, просто слуша гласът на тялото си. Консумира големи количества фъстъчено масло и пие пълномаслено мляко. Вечерята му включва месо и протеинови шейкове.

Фронинг тренира двуразово и дори триразово, като предпочита да не пропуска дни, за разлика от повечето трениращи, които си оставят поне по 1 почивен ден, а най-често и по 2 или 3, за да могат да се възстановят. Той споделя своите тренировъчни методи през 2013 година в книгата „Първи: Какво е необходимо за победата?“

По статията работи: Костадин Йочев