Роберто Ривелино

Роберто Ривелино е бивш бразилски футболист, определян като един от най-техничните футболисти в историята и най-известният мустак във футбола. Той е създателят на стила финтове „еластико“, които са карали и продължават да карат феновете да стават на крака и бурно да ръкопляскат.

Син на италиански имигранти, още от най-ранна възраст неговият талант да изпълнява ювелирни преки свободни удари, да пуска далечни пасове като „по конец“ и да прави с топката в крака каквото си поиска, не остава незабелязан. Неговите финтове са копирани от едни от най-големите звезди, включително Роналдиньо, Кристиано Роналдо и Роналдо.

Ривелино е считан за един от най-грациозните футболисти и е сред най-добрите полузащитници на своето поколение. През 2004 година, той е включен в 100-те най-велики живи играчи в света от Пеле, чийто номер 10 в националния отбор на Бразилия е бил наследен именно от Роберто.

Ривелино е ключов играч в шампионския тим на Салесао на Световното първенство през 1970 година, като този отбор е определян като най-добрият в историята на всички първенства до момента. Играещ в лявата част на халфовата линия, в този турнир той отбелязва 3 гола, включително и един с „топовен“ изстрел от пряк свободен удар, който му спечелва прякора "Patada Atomica" (Атомният шут). Ривелино също така играе и в Световните първенства през 1974 и 1978 година, като тимът му завършва съответно четвърти и трети.

Роберто Ривелино започва да се занимава с футзал, като е част от тима на Атлетико Барселона. След това опитва късмета си в професионалния футбол преминавайки в Коринтианс и за много кратко време той спечелва любовта на феновете. Те му дават прякора Краля на Парка (заради името на стадиона на клуба – Парк Сао Жорже). Периодът от 1954 до 1977 година обаче са били много трудни за Коринтианс, като финансовият колапс всеки месец е заплашвал клуба и поради тази причина Ривелино и неговите съотборници не успяват да спечелят нито една титла.

През 1973 година, след като Коринтианс губят финалния сблъсък за титлата на щата Сао Пауло от Палмейрас, много от феновете нарочват звездата Ривелино за най-големия виновник. Именно това го кара да напусне клуба и да се присъедини към Флуминензе, чиито цветове защитава до края на 70-те години.

В тима от Рио де Жанейро, Роберто Ривелино оформя така наречената „Трицветна машина“, заедно с играчи като Довал, Гил, Пинтиньо и Карлос Алберто Торес. През 1975 и 1976 година, той печели шампионата на Рио, а в края на десетилетието преминава за една година в тима от Саудитска Арабия, Ал-Халал, преди да се оттегли от професионалния футбол през 1981 година.

През 1989 година, той е част от Бразилия в Световна Купа Мастърс, като отбелязва гол във финала срещу Уругвай.

Говори се, че Ривелино е вкарал най-бързият гол в историята на футбола, директно от центъра след първия съдийски сигнал, виждайки че противниковия вратар е застанал на колене, извършвайки някакви свои ритуали за победа.