Бари Сандърс

Бари Сандърс е бивш състезател по американски футбол, подвизаващ се на поста рънинг бек. Той прекарва цялата си кариера в тима от NFL Детройт Лайънс, член е на Залата на славата и е в Топ 10 на най-неуловимите бегачи в историята на Националната Футболна Лига. Той оглавява списъкът на най-великите играчи, които не успяват да спечелят Супербоул.

Средното му постижение за спринтове с топката на сезон е 1500 ярда, а най-слабото му постижение в кариерата му е 1457 метра, като по тези показатели, той държи рекорда на NFL.

Колежанска кариера на Бари Сандърс

Сандърс играе за Оклахома Стейт Каубойс от 1986 до 1988 година и носи екип с №21. През 1987 година той отбелязва 8 тъчдауна, пробягва с топката 550 метра, с което е лидер в колежанското първенство на САЩ. През 1988 година той печели трофея Хейсман, за най-добър играч на сезона. Сандърс е съотборник с Майк Гънди, който е бил куотърбек и след кариерата си става треньор на колежанския отбор, в който двете звезди играят – този на Оклахома Стейт Каубойс.

Професионална кариера

Лъвовете от Детройт избират Сандърс под номер 3 в драфта през 1989 година, след одобрението на Уейн Фонтес. Директорите на Лайънс преди това са се насочили към Дийон Сандърс, но треньорът държи на друг играч със същата фамилия, а именно Бари. На новакът е предложен номер 20, който преди това е бил носен от легендите на Лъвовете, Били Симс и Лем Барни.

Въпреки, че има опасения за неговите размери, много бързо се вижда, че те са неоснователни. Бари Сандърс е бил твърде бърз за защитниците и твърде силен, за да бъде лесно свалян. Висок е само 1,77 м., но е с тегло 91 килограма, като голяма част от тази маса е съсредоточена в мускулестите му крака, което му осигурява чудесно ускорение и нисък център на тежестта. Височината му е малко под средната за бековете в NFL.

За разлика от много други звезди от неговото поколение, той е бил доста добродушен и въпреки изключително силната си игра в почти всеки мач, той никога не си позволявал да празнува бурно след победа или след отбелязан тъчдаун. Вместо това, той предавал топката на съдията и отивал да се поздрави със съотборниците си.

През 1989 година, Сандърс пропуска тренировъчния лагер преди новобранския си сезон, поради спорове относно договора му с Лъвовете. Бележи първият си тъчдаун в четвъртия си мач и завършва сезона с второ постижение за пробягани ярдове и тъчдауни, с което печели наградата за Новобранец на годината.

Бари става титулярният рънинг бек в тима на Лъвовете от Детройт и тимът му достига до плейофите 5 пъти през 90-те години (1991,`93, `94, `95 и `97). Отборът му печели титлата в централната дивизия през 1991 и 1993 година, като през първата от тези години, Лайънс постигат 12 поредни победи, което е рекорд за тима в историята му.

През 1994 година пробягва 1883 ярда, като средното му задържане на топката е за 5,21 метра. Номер едно е по няколко показателя и това му носи наградата „Офанзивен играч на годината“.

1995 година е още по-успешна от предходната за Бари Сандърс, като той пробягва 1500 ярда с топката, но по всички други показатели подобрява постиженията си.

През 1997 година, рънинг бекът става член на клуб 2000 ярда, като той става едва третият играч с такова постижение и е първият след времето на О Джей Симпсън. В края на сезона, Бари Сандърс разделя наградата на Асошиейтед Прес за MVP на Националната Футболна Лига с куотърбекът на Грийн Бей, Брет Фейвр.

В последният сезон на Бари Сандърс в професионалния футбол, той пробягва с топката 1491 ярда, с което слага край на четиригодишната си серия от 1500 и повече ярда.

Въпреки многобройните му индивидуални постижения, рънинг бекът никога не успява да вдигне Супербоул над главата си. Най-близо Детройт Лайънс са били през 1991 година, но късметът не е на страната на тима и финалът срещу Вашингтон Редскинс е загубен с 41-10.

Бари Сандърс е включен в идеалният отбор на декадата на 90-те години.

Журналистът от Sports Illustrated Пол Цимерман пише:

„Няма значение къде е спряна играта; той ще открие слабото място на защитата и ще премине от там... Схемите нямат значение със Сандърс. Той може да тича от всяка позиция. Когато ставите на другите играчи вече са сковани, при него изглежда, че той има лагери вместо стави, което му дава предимство. Неговият финес при спринтовете винаги се проявява, когато топката изглежда спорна, защото само с няколко движения той пробива защитната линия. Никой друг не може да създаде такъв смут в бранителите, както успява да го направи Сандърс. Да чукнем на дърво, но той изглежда неразрушим.“

Оттеглянето на Бари Сандърс

Спортистът смайва всички с вестта за пенсионирането си, тъй като той няма никакви здравословни проблеми. В кариерата си той спечелва 15269 ярда и прави 109 тъчдауна (99 след негови спринтове и 10 след подавания на съотборниците му). Единствено Уолтър Пейтън и Иймит Смит имат повече ярдове от него.

Пенсионирането на Сандърс е неочаквано и за клуба му, тъй като само година по-рано, той подписва нов 6-годишен договор за 35,4 милиона долара + 11 милиона долара бонус при подновянето. От ръководството искат той да върне 5,5 милиона долара от бонуса, но играчът отказва и се стига до съд. Преди решението да стане факт, Сандърс предлага да върне парите, но да бъде освободен веднага, но Лайънс отказват. Така съдът присъжда делото в полза на отбора, като Бари трябва да плати веднага 1,833 милиона долара, а останалата сума да бъде разсрочена за остатъка от годините на договора. Агентът на играча иска той да бъде освободен от договора след присъдата на съда, за да може евентуално той да премине в друг отбор, но и това предложение е отхвърлено. Някой отбори се опитват да откупят Сандърс, но Лъвовете отговарят, че играчът ще може да премине при тях като свободен агент, чак когато действащият му договор изтече.

Години след оттеглянето си, Бари Сандърс споделя, че неговото решение е било взето, тъй като той не е виждал желание за успехи в клуба, което не се връзва с неговата философия. След безкрайни въртележки на поста куотърбек, той е видял, че ръководството не работи правилно и продава веднага играчите, които биха могли да помогнат за достигане на титлата, вместо да ги задържат и да се гони целта. Маниерът му на победител не се е връзвал с ниските очаквания от страна на шефовете му и той не е имал желание да остава повече в играта, която му носи толкова лични успехи, но и отборни разочарования.