Ръгби с инвалидни колички

Ръгби с инвалидни колички е колективен спорт за атлети с увреждания. Практикува се в над 25 държави по света и е част от лятната параолимпийска програма.

Спортът е създаден в Канада през 1976 година от атлетите Дънкан Кембъл, Джери Къруин, Ранди Дуик, Пол Льо Жьон и Крис Саржънт. Първоначално името, което те му дават е мърдърбол, а в мачовете могат да участват само спортисти, които са квалифицирани от медицината като инвалиди.

Ръгбито с инвалидни колички се играе в зала, като правилата му включват елементи от баскетбол с инвалидни колички, хокей на лед, хандбал и ръгби. Това е контактен спорт и физическият сблъсък между количките е неразделна част от играта.

Правила

Ръгбито с инвалидни колички се играе от два отбора, които се състоят от по 12 състезателя, но само по 4 от тях могат да са в игрището, докато останалите са резерви. Няма разделение на половете, като в един отбор може да участват както мъже, така и жени.

Полето, на което се играе този вариант на ръгби има размерите на баскетболно игрище – 28 на 15 метра. Игрището е разделено на 2 равни части от централна линия, а в двата му края има две ключови зони с размери 8 на 1,75 метра, разположени по широчина на полето.

Головата линия е секцията от крайната линия, която е „заключена“ в ключовата зона и е ограничена от два конусовидни пилона. Точките се отбелязват при пренасянето на топката от страна на състезателите през гол линията. За целта, освен топката, две от колелата на инвалидната количка на играча също трябва да са преминали през гол линията.

При изграждането на защитата на собствената гол линия, не е позволено на повече от трима състезателя да бъдат в собствената си ключова зона. Атакуващите играчи от своя страна нямат право да остават за повече от 10 секунди в ключовата зона на противника.

Когато играч поеме топката, той трябва да дриблира с нея поне веднъж на всеки до 10 секунди или да я подаде на съотборник. Отборите имат 12 секунди, за да изнесат топката от ключовата си зона и 40 секунди да отбележат точка, в противен случай губят притежанието на топката.

Физическият контакт между количките е разрешен и именно той формира основната част от играта. Въпреки това обаче, опасни сблъсъци, като тези отзад са забранени, тъй като се считат рискови за здравето на състезателите. Директният физически контакт между състезателите също не е позволен.

Фауловете при защитни действия се наказват с едноминутно изваждане на играча от полето, а в атака с отнемане владеенето на топката. Фауловете могат да бъдат завъртане на количка на противника (чрез удар в страничната ос или отзад), дърпане, задържане или удряне на опонента с ръка.

Мачът при ръгбито с инвалидни колички се състои от четири 8-минутни части, а при равенство в резултата се играе продължение, което е с дължина 3 минути.

При мачовете на професионално ниво, действията се развиват много бързо и атаките следват една след друга. Времето се спира при отбелязване на гол, при извършване на нарушение и при излизане на топката извън полето, а смените се правят само при спиране на времето.

Пособия за ръгби с инвалидни колички

В този спорт се използват само инвалидни колички, задвижвани от човешка сила. Състезателите използват специално изработени за целта колички, които са подсилени с определени детайли, за да издържат на сблъсъците. Такива са например предната броня, с която се блъскат и блокират количките на противника, а също и капаците на задните колела, които имат за цел да ги предпазят от заклещвания и блокиране, а също така и да ги заздравят. Освен тях се поставят и странични брони, от предните до задните колела, за да придобие количката почти кръгла форма, погледната отпред. Целта на тези брони (наричани още и криле) е същата, като на предната и на капаците на колелата.

Топката, използвана във ръгби с инвалидни колички е типичната за волейбола, като тя трябва да бъде с по-мека кора и с по-грапава текстура, за да бъде лесна за захващане. Освен това е задължително топката да притежава добра отскокливост, за да е лесно да се дриблира с нея.

Някои от състезателите използват ръкавици, като дори ги мажат с лепило, за да могат по-добре да улавят топката, а също и да придвижват количката. Що се отнася до самият стол, не рядко към него са добавени допълнителни ленти или колани, за да се задържат състезателите по-стабилно на тях.