Системи за игра във футбола на малки вратички – 2 2-1

Футболът на малки вратички е един чудесен начин за развиване на скорост, издръжливост, бързо обработване на топката и усъвършенстването на подаванията, като тук отборите са обикновено с 6 играча, 5 от които полеви. Тук всеки играч трябва да може да играе като защитник, халф и нападател, като по този начин се развива пълен набор от технически, физически и тактически умения. Въпреки това, нападателят на отбора трябва да притежава по-скоро способност да поема и задържа топката, докато не получи подкрепа на съотборник. Тогава той трябва да е способен да подаде точно, а ако не получи подкрепа да надиграе защитника срещу себе си и да отбележи гол.

Като цяло, най-добрите играчи в техническо отношение и с добър поглед върху играта са подходящи за средната линия, най-добрия в играта един на един и с точен и силен изстрел е добре да бъде нападател, особено ако е и бърз играч, а тези, които са добри в отнемането на топката остават в защита.

Изискване към играчите в системата 2-2-1

Това е сложна схема и изисква поне единият от халфовете да се включват в атаката.

Защитник в това време минава напред, като покрива оставената от него зона. Най-голямо е предизвикателството с преминаването в отбрана, докато в атаката има много богат избор на начини да се достигне до удар към вратата.

Общуването между играчите е много важно и трябва да бъде на високо ниво, защото тук играта е доста по-бърза от тази на големия стадион.

Стратегията при 2-2-1

Това е малко разпространена схема, като се използва по-скоро от професионалистите. Когато се играе срещу схемата 2-1-2, която е по-използваната, се получава преимущество на халфовете и така атаката е по-гъвкава. Срещу същата схема винаги се получава единоборства 1 на 1.

Подреждане и задачи на играчите

1. Двамата защитници „бият“ нападателите на другия отбор и покриват зоните на халфовете при атака

2. Халфовете имат атакуваща и защитна роля и се намират в средата на терена

3. Нападателя има задача да бележи голове, като той по-рядко се връща в защита. Дефанзивната му роля се изразява в прилагане на натиск върху защитниците на противника, като ги принуждава да бъркат и да губят топката.

Защита

1. Двамата полузащитника покриват халфовете атакуващи в тяхната част на полето

2. Защитниците „хващат“ нападателите

3. Нападателят остава по-напред, като притиска защитниците на противника или очаква отнемане на топката от съотборниците му и изпращане на бързо извеждащо подаване

Изнасяне на топката

1. Когато десният защитник получи топката от вратаря, той може да тръгне по крилото, да подаде на близкия полузащитник и веднага да мине по фланга, очаквайки да бъде изведен с обратен пас, като ако това се случи, халфът също тръгва и чака центрирането на десния защитник

2. Нападателят също може да очаква топката от десния халф, който може да не реши да я върне на десния защитник, а да я продължи към него

3. Левият полузащитник също очаква да получи топката през центъра, като той винаги трябва да се опитва да се открие, за да е опция за подаването на крак или за извеждане в позиция за стрелба към вратата

Атака

1. Подаването на топката от десния защитник към десния халф и тръгването по фланга може да го изведе дълбоко в противниковата половина при връщане на паса.

2. Получил топката, десния защитник има две опции пред себе си – да стреля остро към вратата или да пусне центриране към нападателя или нахлуващия десен халф от неговия отбор

3. Левият халф е готов също да се включи при избита топка, като в същото време покрива зоната на десния защитник и следи за действията на нападателите на другия тим и внимава за бърза контраатака.

Изнасянето на топката и атакуващите действия започнати от левия защитник са същите, но действащите лица са тези от лявата страна на тима.