Системи на игра във футбола – 4-4-2 със защитници и халфове в линия

Системата 4-4-2 е широко използвана от редица отбори, като тя е доста ефективна и се базира на голямото движение по фланговете и широчината на атаката, както и на проникването през центъра. С припокриването на външните защитници и полузащитници, 4-4-2 бързо може да се превърне в 4-2-4 или в 2-4-4, когато отборът атакува масирано и подлага под огромен натиск защитниците на противника. Слабостта на системата се състои в защитната линия, тъй като поради подредбата на играчите в линия дава предпоставки за разкъсването им с диагонални пасове през центъра.

Изисквания към играта в система 4-4-2

Отборите играещите в тази схема трябва да имат външни защитници и полузащитници с изключителна издръжливост и спринтьорски възможности, защото те атакуват по фланговете и навлизат дълбоко в противниковото поле, а след това трябва бързо да се върнат във фаза защита. Зоналната система изисква висока степен на визуална и вербална комуникация, особено в дефанзивната фаза на играта, за да се гарантира, че нападателите на другия отбор са покрити. Схемата се основава на поставянето на изкуствена засада, което означава, че защитниците трябва да са в изключителен синхрон и едновременно правят крачката напред, с която оставят нападателите в капана.

Атакуващите футболисти трябва да са достатъчно технични, за да играят 1 на 1 със защитниците и в същото време да намират точното си място в наказателното поле.

Вътрешните халфове са стратезите на отбора, като те „четат“ ситуациите и трябва бързо да преценяват кога да направят подаване и кога да се върнат и да помогнат на защитния вал. Трябва да притежават отлична визия и бърза мисъл.

Изисквания към треньорите

Преди всичко, треньорите се нуждаят от много време още преди започването на сезона, за да изчистят ключовите елементи за системата. Трябва да се акцентира върху работата на всеки един играч в неговата зона, както и той да се научи как да действа срещу опонента си от другия отбор. Много работа се иска и за постигане на синхрон на хората от отделните звена, както и свръзката между звената. Треньорите трябва да съчетаят техническите и тактически занимания с аеробни такива.

Стратегията с използване на 4-4-2

Особено внимание трябва да се отдели на халфовете, които са най-важната част от тази система на игра.

Благодарение на тяхното движение и бързи подавания на топката, много успешно отбора може да се противопостави на подобна схема на игра, както и срещу 4-3-3.

Както споменахме по-рано, слабостта е в защитния вал, особено срещу системи като 3-5-2, с превъзходство от играчи в средната линия на терена, тъй като единият халф в повече почти винаги остава свободен и може да „разсече „ защитата през центъра с пас от дълбочина към нападателите.

В крайна сметка обаче, силата на отбора може да доведе до промяна в схемата на другия отбор и така, че доминирането му да бъде преодоляно.

Тактиката при 4-4-2 със защита и полузащита в линия

Покриването:

1. Защитниците и полузащитниците през по-голямата част от мача стоят в своята зона

2. Левия и десния бек покриват нападателите на другия отбор, когато централните защитници изнасят топката в атака

3. Двамата централни защитника също покриват своите зони взаимно, ако единият тръгне да атакува и да изнася напред топката

4. Левия и десния халф се превръщат в крила по време на атаката, а в защитната фаза трябва да препокрият вътрешните халфове или левия и десния бек ( в зависимост от това в коя част на терена играят)

5. Двамата нападатели трябва да тичат към най-близкия полузащитник, за да получи пас от него или ако видят, че халфовете атакуват, те трябва да тръгнат рязко към вратата и да очакват подаване от тях. При атака по крилата, нападателите търсят място в наказателното поле на противника и очакват центриране на топката към тях.

Защитата:

1. Левия или десния бек посреща халфовете на другия отбор

2. Близкия до него централен защитник му осигурява подкрепа

3. Далечния защитник „хваща“ централния нападател.

4. Близкия до него бек се стреми да неутрализира другия нападател.

5. Единият външен халф покрива зоната и спира атака от бека или крилото на другия отбор (

6. Централните вътрешни халфове имат за задача да неутрализират противниковите играчи на същата позиция

7. Другия външен халф има за задача да спре също крилата или бековете при атаката им в близост до линиите на тъча.

8. Нападателите трябва да покрият защитниците и да не им позволят да разиграват топката в половината на защитаващия се отбор.

Изнасяне на топката

Играчът с топката трябва да получава подкрепа на поне трима негови съотборници и да има опцията да им даде пас. Да предположим, че топката се изнася от десния бек. Какви са възможните варианти за развитие на атаката:

1. Десния полузащитник трябва да бъде готов да тръгне по крилото, за да бъде изведен с пас и след това да центрира топката към наказателното поле

2. Десния централен нападател също може да тръгне по диагонал към крилото и да получи пас в дълбочина

3. Десният вътрешен халф може да тръгне към бека и да се предложи за подаване на топката

4. Десния централен защитник също трябва да осигури възможност за връщане на топката към него при атака от противник.

Десния бек трябва да може да подаде към предлагащия се негов съотборник или да изпрати топката към вратата на противника, търсейки нападателите или към крилото, извеждайки дясното крило.

Нападението:

1. Даваме пример с провеждане на атаката отдясно с владеенето на топката от десния халф

2. Той може да се надиграва 1 на 1 със левия бек и да тръгне по крилото, след което да центрира топката.

3. Крилото също така може да я върне към десния бек, който да я прати към вътрешните халфове, които от своя страна могат да отправят удар към вратата или да потърсят пас в коридор към нападателите.

4. Дясното крило също така може да задържи топката, да изчака включване от десния бек и да го изведе по линията на тъча, като последният центрира топката към наказателното поле

5. Крилото също така може да разтегли играта към левия бек, но това притъпява атаката, затова по-добрия вариант е дълъг пас към лявото крило, което трябва да се е включило в атаката.