Системи на игра във футбола – 3-4-3

Системата 3-4-3 е много рискова атакуваща формация, която се използва от отбори с много добра сработеност между играчите. Полезна е когато трябва да се покрият еднакво добре всички зони на полето. Рискът при нея се крие в това, че ако играчите останат прекалено статични при загуба на топката и контраатака на противника, тогава се получава преимущество на атакуващия отбор. Затова тук е задължително доброто препокриване на позициите, за да не се позволява числено преимущество при играта в защита. Халфовете и нападателите трябва да бързо да умеят да се прегрупират и да се връщат в задни позиции достатъчно бързо.

Изисквания към играчите

Отборът използващ системата 3-4-3 трябва да има външни полузащитници, които са в много добра аеробна форма, тъй като на тях се налага да се включват бързо в атаката по крилата и веднага след това да се прибират във защитния вал. Освен това, нужна е силна вербална комуникация между играчите, особено при дефанзивната фаза на играта, за да се гарантира, че всички играчи на противника са покрити и топката ще бъде достигната преди да попадне в тях. За това са необходими достатъчно тренировки, за да се придобие условен рефлекс.

В когато се атакува, всички играчи от халфовата и атакуващата линия трябва да са достатъчно технични и бързи, за да успяват да надиграят атакуващият ги противников играч, а за външните полузащитници е важно и да могат да направят точно центриране на топката към техен съотборник в наказателното поле.

Каква е работата на треньорите

Преди всичко, те трябва да имат достатъчно време преди мачовете, за да изгладят всяка една от трите линии. Трябва да се акцентира върху водещите играчи във всяка една от тях, за да могат те да се научат какво трябва да се прави в различните ситуации и да помагат със своите знания на съотборниците си.

За външните полузащитници и с нападателите трябва да се разработи програма за подобряване на скоростта с и без топка, както и да се развие допълнително тяхната техника, за да може лесно да се преминава през защитата с топка в крака. Друга основна задача е да се създаде тактика, с която да се избегне статичното позициониране и играчите да покриват зоните на своите съотборници, които са се включили в атаката. Това изисква много мислене и комуникация.

За левия и десния външен халф е добре да се разработи бегова програма, която да им помогне да са много издръжливи на натоварвания.

Стратегия при система 3-4-3

Тази схема на игра е особено подходяща за използване срещу отбори с четирима защитници, тъй като може да се атакува едновременно с трима и дори с четирима човека, но в същото време се получават пропуквания, ако някой от играчите си спести усилията и не се върне да защитава вратата си. При атаката отборът не изпитва особени затруднения да създава много голови положения, тъй като се напада с голям брой играчи и защитата на другия тим е подложена на огромен натиск. Тук задачата на треньорите е да не позволяват на играчите им да се хвърлят прекалено много в нападението и да се „оголят“ в защитната линия при евентуална контраатака.

Легенда:

З – Защитник

П – Полузащитник

Н – Нападател

Покриване

1. Защитниците и полузащитниците покриват собствените си зони на полето

2. з 1, з 2 и з 3 припокриват атакуващите нападатели на другия отбор, а също така и идващите от по-задни позиции полузащитници

3. п 2 и п 3 имат за задача да контролират централните полузащитници на противника

4. п 1 и п 4 могат да разменят местата си в течението на мача и се припокриват

5. н 1 и н 3 атакуват по фланговете, докато н 2 остава в центъра

Защита

1. з 1 посреща атакуващият халф

2. п 4 и н 3 трябва да се върнат бързо, за да помогнат на защитниците

3. з 2 поема централния нападател

4. з 1 се измества към втория централен нападател, към втория нападател или към атакуващ от задна позиция полузащитник

5. н 3 се връща и припокрива защитниците

6. п 2 и п 3 поемат централните полузащитници

7. п 1 пази зоната атакувана от външния халф от неговата страна

8. н1 и н 2 покриват останалите защитници, които се включват в атаката на своя тим

Обичайно изнасяне на топката при атака

1. з 3 преминава към п 4 или към н 3 или тръгва към п 3

2. п 4 и н 3 са готови да поемат топката и да разгърнат атака по фланга

3. Ако топката бъде получена от п 3, тогава п 2 веднага се включва напред, а неговото място се покрива от най-близкия до него защитник. Ключът е в бързото преливане на линиите, с което се постига

   а) Силен натиск върху защитата на другия отбор

   б) Превъзходство в броя на играчите на атакуващия отбор

Атака

1. Топката се отправя към п 4

2. н 3 веднага се приближава до п 4, за да може ако той е атакуван да има опция за бързо подаване

3. п 4 може да надбяга защитника, който го покрива, след което центрира топката към наказателното поле или я връща към н 3

4. Ако топката е в центъра на игрището в п 2 или п 3, те могат да я подадат диагонално в коридор към н 1 или към н 3 или през центъра към н 2. Важно е да се осигури опция за подаване на играчът с топката, чрез откриване на съотборниците му или той сам да намери начин да стреля към вратата.